Определение № 79 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 7/2011 г.

ВКСIV гражданско отделение14.02.2011 г.докладчик Марио Първанов

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №198 от 15.04.2010 г. по ч. гр.дело №187/2010 г. на В. апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Д. Д., Р. И. Д. и В. Л. Д., тримата от[населено място], подадена от пълномощника им адвокат Н. Т., срещу определение №198 от 15.04.2010 г. по ч. гр.дело №187/2010 г. на В. апелативен съд, с което е отменено определение от 25.02.2010 по ч. гр. дело №369/2010 г. на В. окръжен съд и е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К. за у. на и., п. от п. д. срещу жалбоподателите. Въззивният съд е приел, че са налице основанията за допускане на обезпечението поради наличието на обезпечителна нужда. Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това дали въззивният съд е бил длъжен да се произнесе за характера на връзката между престъпното деяние и придобиването на имуществото и за понятието проверяван период по смисъла на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по частната жалба К за у. на и., п. от п. д.,[населено място], оспорва жалбата. По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочените по-горе въпроси не са правнорелевантни, тъй като не са обусловили изхода на спора. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея въпросите за характера на връзката между престъпното деяние и придобиването на имуществото и за това дали проверяваният период по смисъла на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД е разумен, имат значение за основателността на бъдещия иск по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД, поради което те не подлежат на обсъждане в обезпечителното производство. Наличието на достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на иска е необходимо за допускане на обезпечението без гаранция, от която обаче държавата и държавните учреждения са освободени. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Цитирани разпоредби

4