Определение № 6036 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5637/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал.1 и ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от П. Д. Г. от гр. Сливен против решение № 77 от 16.04.2025г. на Министъра на околната среда и водите, с което на основание чл.60 АПК е допуснато предварително изпълнение на негово решение по оценка на въздействието върху околната среда № 2-2/2025г. от 28.03.2025г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на акта на всички основания по чл.146 от АПК, въз основа на които е направено искане за отмяната му, както и за постановяване спиране на предварителното му изпълнение. Върховният административен съд, Шесто отделение, след като прецени данните по делото намира, че то не му е родово подсъдно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.132, ал.2, т.2, пр.1 от АПК, на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С Решение № 8 от 23.04.18 г. по к. д. № 13/2017 г. на Конституционния съд на Република България е дадено задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията в смисъл, че Върховният административен съд се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление, т.е. такива административни актове, които са израз на политическите им концепции за управление. От мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – ал. 2 на чл. 25 от ЗА. В кръга на актовете по чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията се включват само тези актове, които притежават белезите на административни актове и които са издадени от Министерския съвет и от министрите в изпълнение на функциите и правомощията им по ръководството и осъществяването на управлението на държавната власт. С Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025г. от 28.03.2025г на Министъра на околната среда и водите, достъпно на интернет страницата на министерството, е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение за „Промяна в параметрите, при които е издадено комплексно разрешително № 510-Н1/2018г, актуализирано с решение № 510-Н1-И0-А1/2019г“. В случая е упражнено правомощие на министъра на околната среда и водите за издаване на решение по оценка на въздействието върху околната среда на основание чл. 99, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), което му е предоставено на основание чл.94, ал.1, т.9 от ЗООС - за инвестиционни предложения, разширения или изменения, които попадат в приложение № 1 и са предмет на обща процедура по ОВОС и най-малко на една от процедурите по чл. 109, ал. 1 или 2 или по чл. 117, ал. 1 или 2 от ЗООС. Законодателят в чл. 94 от ЗООС е възложил преценката на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на министъра околната среда и водите и на директорите на регионални инспекции по околната среда в зависимост от предмета на инвестиционното предложение. С оглед на това законодателно решение се налага извод, че министърът на околната среда и водите при постановяване на своето Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025г. от 28.03.2025г не е действал при упражняване на конституционно установени негови властови правомощия, нито в качеството му на единствен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност. По изложените съображения спорът за проверка законосъобразността на Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025г. от 28.03.2025г. на министъра на околната среда и водите е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд. Това обуславя и подсъдността на оспорването на процесния акт - решение №77 от 16.04.2025г., с което на основание чл.60 от АПК е допуснато на предварително изпълнение на решението от 28.03.2025г, тъй като родовата подсъдност на спора относно допуснатото предварително изпълнение е обвързана с подсъдността при обжалване на основния акт. При определяне на местно компетентния съд е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК и тъй като седалището на посочения в акта адресат е в гр. Сливен, то спорът е местно подсъден на Административен съд – Сливен, на който жалбата следва да се изпрати за разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд