Определение № 1172 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 7/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Р. Я. П., чрез особения представител адвокат Б. З. от АК-Велико Търново, срещу решение № 103 от 20.07.2022 г. по в.гр.д.№ 171/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което частично се потвърждава решение № 260000 от 21.03.2022 г. по гр.д.№ 760/2020 г. на Окръжен съд Плевен и е отхвърлен иск на Р. Я. П. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, за сумата 7 000 000 лева, като обезщетение на неимуществените вреди от незаконно лишаване от свобода, ведно със законната лихва от 01.06.2012 г. до изплащането й. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в допълнително изложение към нея особеният представител поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „в светлината на принципа за справедливост, който от своя страна е в конекситет с принципа на законността, допустимо ли е да се прави тълкуване на решение при положение, че след постановяването на това решение, е постановено друго решение, което изцяло отменя тълкуваното решение?" и „отговаря ли държавата, респ. дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, при частично оправдаване по някои от обвиненията?". Отделно се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно по чл.280, ал.2 ГПК поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. От Прокуратурата на Република България не е подаден писмен отговор. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с влязла в сила на 14.01.2008 г. осъдителна присъда по НОХД № 439/2006 г. на Окръжен съд Разград, ищецът Р. Я. П. е признат за виновен за извършени от него престъпни деяния, която е изменена от въззивният съд в частта относно наложеното наказание „доживотен затвор" на „доживотен затвор без замяна", но с решение на ВКС на РБ по н.д.№ 597/2007 г., наказанието е намалено на „доживотен затвор", а производството в гражданската му част е прекратено. С решение от 24.11.2021 г. по н.д.№ 597/2007 г., ВКС, НК, е допуснал тълкуване на влязлото в сила решение, като съдът е посочил, че липсват обективни данни за възобновяване на наказателното производство. С оглед на конкретно установените обстоятелства за постановените от прокуратурата откази да бъде възобновено наказателното производство, както и липсата на данни за отмяната на осъдителната присъда на наказателния съд, според въззивния съд, не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, поради нарушение на чл.5 §1 КЗПЧОС. При тези фактически и правни изводи, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не може да се обоснове извод за „очевидна неправилност" на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В съдебната практика се приема еднозначно, че „очевидна неправилност" е квалифицирана форма на неправилност, т.е. особено тежко нарушение на закона или явна необоснованост на мотивите /напр.законът е приложен в неговия противоположен смисъл или е приложена отменена правна норма/, които нарушават основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките, въз основа на които съдът преценява дали следва да се ангажира отговорността на държавата в някоя от хипотезите по специалния закон. В случая, липсва явна необоснованост или нарушаване на императивни правни норми, а решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържат неговата преценка за установените факти и приложението на закона към тях. Съображенията на касатора за допуснати нарушения и необоснованост на мотивите в този смисъл, по същността си представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които обаче съдът може да се произнесе само след допускане на касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос, а не в производството по чл.288 ГПК. Ето защо липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.2 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. При проверката на основанията за допустимост, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставените от особения представител въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради следните съображения: Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, постановеното от решаващия състав на съда решение подлежи на тълкуване, когато то е неясно и поражда съмнения при неговото правилно приложение, т.е. тълкуваното е с цел да се внесе пълна яснота в изразената в диспозитива му воля, за да може да бъде изпълнено. При тълкуването съдът изхожда от формираната в мотивите на решението воля, каквато е била към момента на постановяването му. Съдът не може да цени нови доказателства, да признава нови факти и изобщо по тълкувателен път да постанови нещо различно от обективираната в решението му воля, т.е. недопустимо е в производството по тълкуване съдът да достигне до различен извод от първоначалния. В същия смисъл е формираната съдебната практика на ВКС - напр. решение по гр.д.№ 179/2014 г., IV г.о., решение по гр.д.№ 236/2010 г., III г.о., решение по гр.д.№ 191/2016 г., II г.о. и др., а при липсата на аргументи за необходимостта да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, въз основа на които да се установи смисъла на изразената от съда воля при решаването на правен спор, не може да се приеме, че първият поставен въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Вторият формулиран въпрос не е обуславящ и не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане до касационно обжалване. Съгласно указанията в т.1. на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, т.е. основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява единствено с оглед на конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим за делото правен въпрос. В случая, въззивният съд е установил всички релевантни факти от значение правния спор и въз основа на тях е достигнал до собствени фактически и правни изводи, че обективно липсват данни за възобновяване на наказателното дело или за отмяна на осъдителната присъда на наказателния съд, поради което не са налице предпоставките за ангажиране отговорност на държавата по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ и нарушение на чл.5 §1 КЗПЧОС спрямо Р. Я. П.. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение