Определение № 261 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4304/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 7475/ 18. 09. 2017 год. на Е. В. Н. и С. Л. Я. чрез процесуалния им представител адв. В. П.- АК К. срещу въззивно Решение No 169 от 18. 07.2017 год. по гр. възз. д. Nо 152/2017 год. на ОС-Кюстендил. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 31 от 31.01.2017 год. по гр.д.No 371/2016 год. на РС- Кюстендил по отхвърлените обективно съединени искове чл. 109 ЗС срещу ответника Р. А. П. по искането същата да бъде осъдена да преустанови неоснователните действия, с който им пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем по отношение на притежавания от тях недвижим имот, изразяващи се: в разширяване без съгласие на наследодателя на ищците и без необходимите строителни книжа с около 0.30 см. на външното стълбище към входната врата на първия етаж и изграждане на масивен парапет откъм южната страна на стълбите, с което е отнето част от пространството за общо ползване; в извършване без съгласие на наследодателя на ищците и без необходимите строителни книжа -преустройства на първия етаж- зазиждане с итонг и гипсокартон на две врати на първия етаж към общото стълбище, в разрушаване на част от съществуващата стена между антрето и кухнята, преграждане на част от кухнята и част от антрето на първия етаж и изграждане на сервизно помещение- баня с тоалетна, като са прокарани отходни тръби през едно от мазетата и общия коридор, поради което в мазето капе и мирише на фекалии и др. За да отхвърли исковете по чл. 109 ЗС, съдилищата са приели, че извършените от ответника П. строително-монтажни работи по преустройството на собствения си първи етаж и тези, касаещи общите части на сградата не пречат и не препятстват ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. С касационната жалба се поддържат доводи за нарушение на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / с довод, че с обжалваното решение по въпроса: при постановено съдебно решение за разпределение правото на ползване на дворното място между съсобствениците, за успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е ли достатъчно само, че ответникът не ползва дворното място съобразно съдебното решение, че е навлязъл/ завзел част от пространството за общо ползване или част от пространството, предвидено за ползване от ищеца, или трябва да установи, че с тези си действия ответникът пречи на ищеца последният да упражнява правото си на собственост в пълен обем?, е разрешен в противоречие с Р No 299/ 15.06.2010 год. по гр.д. No 500/2009 год. на ВКС- II г.о. и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / редакция до изм. с ДВ.бр.86/2017 год. / по въпроса: за успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е ли достатъчно само, че извършените от ответника СМР, с които са засегнати общите части на сграда в режим на етажна собственост или помещенията на ищеца, за незаконни, в противоречие със строителните правила и норми и със санитарно-хигиенните изисквания, или трябва да установи и, че с тези действия ответникът пречи на ищеца последният да упражнява правото си на собственост ?“, разрешен в противоречие с Р No 364/ 19.04.2001 год. по гр.д. No 1484/2000 год. на ВКС- IV г.о. В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация- Р. А. П., подаден чрез адв. Сл. Л. –АК К., с който се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година /, считайки цитираната съдебна практика е некоректно цитирана, сочи се, че смисълът, в който е произнесено въззивното решение е правилен. Претендират се разноски пред касационната инстанция. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК,/ редакция до изм. ДВ.бр.86/2017 год./, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК при спазване изискванията на закона, насочена е срещу обжалваем съдебен акт на въззивния съд – решение по иск за защита на правото на собственост по чл. 109 ЗС, попадащо в изключенията на изключенията по чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година, от което обстоятелство следва, че касационното обжалване е допустимо. След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира, че НЕ СА налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Поставените от касаторите правни въпроси не могат да обусловят извод за допускане на касационно обжалване, тъй като вече имат своя правен отговор с приетото ТР 4/ 2015 год. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 109 ЗС, и постановеното решение на въззивния съд не е в противоречие с тази задължителна съдебна практика. Правото на собственост е израз на пълна власт върху конкретна вещ и гарантираната от закона възможност на титуляра на правото да изиска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика, в ограничено и изрично посочени хипотези търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. В този именно смисъл общата разпоредба на чл. 50 ЗС не позволява на собственика на недвижим имот да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използване на съседния имот, по-големи от обикновените. В случая, по силата на съдебното решение за разпределение правото на ползване на дворното място с изградена сграда в режим на етажна собственост, са определени „границите“ на двата дяла, аналогично на граници между два имота, и в този аспект всички разяснения на посоченото тълкувателно решение следва да немерят приложение. С Р No 299/ 15.06.2010 год. по гр.д. No 500/2009 год. на ВКС- II г.о. не може да се приеме за удачен пример за съпоставка и селекция, тъй като основен елемент на хипотезата по посоченото решение по чл. 290 ГПК касае постигнато съгласие на съсобствениците за разпределени правото на ползване. Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване е този за значението на нарушаване на уговорката и установения по това дело начин на ползване, различен от уговорения. За да се приеме, че е налице произнесено решение в противоречие в решение на ВКС по чл. 290 ГПК, с дадените разяснения по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС изрично се прие, че казусите по двете дела- това, което се обжалва и това, което се сочи от касатора, следва да имат аналогична, а не само сходна фактическа страна, каквато в случая липсва. При предявен иск по чл. 109 ЗС преценката на съда дали е налице непозволено препятстване упражняване собственическите правомощия от страна на ищеца, е конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на действията, с които се препятства упражняване на правото на собственост. По делото са налице категорични данни, че решаващия съд се е произнесъл по всяко едно оплакване на ищците, касаещо конкретни строително-монтажни дейности. Установените факти са ценени в контекста на разпоредбата на чл.50 ЗС, с което законодателят е ограничил собственикът при упражняване правото му на собственост в своя личен имот, с онези действия, който биха били пречка за собственика на съседен имот/ респ. съсобствен/ да ползва същия, ако тези действия съставляват препятствия по значими от обикновените.Именно преценката на съдилищата, че действията по преустройство на собствения си етаж и отчасти на общи части на сградата, извършени от ответника Р. П. като собственик и съсобственик, не съставляват пречки по-големи от обикновените е обусловил крейния извод за неоснователност на заявения иск. По тази причина, заявения втори въпрос, се явява неотносим и като такъв не може да обоснове допускане на касационното обжалване. По направеното искане на ответника за присъждане на разноски: При извода за липсата на предпоставки за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира искането на Р. П. за присъждане на разноски за защита пред касационния съд за основателно.Същото следва да бъде уважено, като доказано, в размер на сумата от 300 лв. /триста лева/, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие серия К No 00000 18190/ 24.10.2017 год./л.30./. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия