Определение № 2689 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2793/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. Й., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 138 от 10.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 22/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което частично е отменено решение № 1395 от 11.10.2023 г., постановено по гр. д. № 2017/2023 г. по описа на Районен съд – Русе за разликата над 4 919,35 лв. до 10 883,75 лв., главница по фактура № [№]/[дата] г. за потребена, но незаплатена от касатора, електроенергия за периода от 30.03.2017 г. до 13.04.2022 г., както и за разликата над 158,35 лв. до 350,75 лв. - мораторна лихва, като е постановено решение, с което предявеният от ищеца „Електроразпределение Север“ АД против касатора установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е уважен в цялост, като е признато за установено, че И. И. Й. дължи сума в общ размер на 10 883,75 лв. – неизплатена главница за служебно начислена електроенергия за обект с абонатен № [№], за която е била издадена посочената фактура, както и за мораторната лихва върху главницата, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 16.12.2022 г. по ч. гр. д. № 6374/2022 г. по описа на Районен съд - Русе. В касационната жалба се поддържа твърдение, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано. Като недоказани се оспорват изводите на съда, че неотчитането на процесната електроенергия е вследствие на умишлена намеса и препрограмиране на средството за търговско измерване /СТИ/ - електромер. Твърди се, че не е налице законова уредба, въз основа на която може да се преизчислява дължимата от потребителя цена на отчетена в „скрития“ регистър електроенергия, тъй като периодът е от 2017 г., а действащите Правила за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са от 2019 г. Прави се възражение и по отношение на приетото от въззивния съд по отношение на давността, с която следва да се погаси вземането по фактурата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани два въпроса, за които се твърди, че са от значение за прилагането на закона, както и за развитието на правото: 1. за началния момент, от който ще започне да тече погасителната давност, ако в продължение на повече от пет години се е отчитала електрическа енергия в скрития регистър – дали е от установяването и издаването на фактурата за наличие на задължение или е от периода на начисляването в издадената фактура за наличие на задължение, както и в какъв срок се погасява вземането и 2. За цененето на доказателства, които не са представени в производството по делото, а вещо лице заявява, че съществуват. Сочи се още основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК. Ответникът по касационната жалба „Електоразпределение Север“ АД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор поддържа, че въззивното решение е правилно, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано. По същество излага становище, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и 2 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но макар първият от повдигнатите два въпроса да обуславя решението, висящото тълк. д. № 1/2025 г. ОСГК на ВКС осъществява привременната пречка за допустимост на касационното производство, произтичаща от чл. 292 ГПК. Съображенията на настоящия състав са следните: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е съобразил, че производството е било образувано по предявен от „Електроразпределение Север“ АД против И. И. Й. иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземане в размер на 10 883,75 лв. - главница, представляваща потребена, но незаплатена, електроенергия за периода 30.03.2017 г. - 23.06.2022 г. по фактура № [№]/[дата] г., както и 350,70 лв. - лихва за забава за периода 11.08.2022 г. - 05.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата по заповедта, издадена по ч. гр. д. № 6374/2022 г. по описа на Районен съд - Русе. Установил е, че ответникът е възразил срещу издадената заповед в срок, което е породило правния интерес на ищеца от търсената искова защита. Съдът е приел за установено, че ответникът е абонат на електроразпределителното дружество за доставка на електрическа енергия за битови нужди в недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. „А“, ет. 4, с абонатен № [№], както и че при техническа проверка на СТИ, съгласно съставения протокол от 23.06.2022 г., са били констатирани показанията в „скрития“ регистър на електромера в имота, поради което същият е бил демонтиран за проверка. Посочил е, че в съставения от проверката на Българския институт по метрология /БИМ/ констативен протокол № 93/20.07.2022 г. е било отразено, че преминалата през електромера енергия в тарифа Т3 е 53 960,885 KWh, устройството съответствало на метрологичните характеристики и отговаряло на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, но не съответствало на техническите характеристики. Констатирал е, че въз основа на този протокол на основание чл. 55 ПИКЕЕ е било съставено становище от 22.07.2022 г. за начисление на допълнително потребено общо количество електрическа енергия за периода 30.03.2017 г. - 23.06.2022 г. и е била издадена процесната фактура за сумата от 10 883,75 лв. По отношение на основанието за служебно начисляване на електроенергията съдът е приел, че при извършването на проверката на СТИ на 23.06.2022 г. са действали ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. за извършване на корекция при преминала електроенергия по невизуализирана тарифа в СТИ, когато това е установено при проверка, извършена след 30.04.2019 г. Направил е извод, че процедурата по служебно начисляване на потребена, но незаплатена, електроенергия е спазена, като съставеният от служителите на енергоразпределителното дружество е съответствал на чл. 49 ПИКЕЕ и заедно с протокола от БИМ е съставлявал валидно основание за издаването на процесната фактура. Съдът е отчел, че по делото са били изготвени и приети и две технически експертизи, едната от които комплексна. Приел е, че и двете вещи лица са установили, че процесното количество електроенергия действително е преминало през електромера, като е било отразено в скрития регистър Т3. Въззивният съд е направил заключение, че не може да се установи точния период, през който е преминала енергия, но пропускателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения позволяват това да стане за периода от монтирането на устройството до установяване на начислената енергия и съответно демонтирането му, като паричното остойностяване на енергията в процесната фактура е правилно. Позовал се е на комплексната техническа експертиза, в която е посочено, че натрупването на енергия се дължало на умишлено извършена промяна на конфигурационните настройки /препрограмиране/ на СТИ, като изцяло е отречена възможността това да е било поради техническа грешка или друга причина, при която отчетената енергия да не е била действително потребена. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че при препрограмирането на електромера е било променено времето, през което е ставало натрупването на енергия в съответния регистър, поради което отчитането ѝ е ставало в невизуализирания на дисплея регистър. Като се е позовал на събраните доказателства и приетите експертни заключения, съдът е направил извод, че отчетената в скрития регистър на СТИ електроенергия е реално преминала през електромера и съответно потребена от ответника, който обаче не я е заплатил поради неправилното ѝ отчитане. Вследствие на посоченото, съдът е приел, че предявеният от дружеството установителен иск е основателен, поради което е потвърдил първоинстанционното решение в тази му част. На следващо място съдът е отменил решението в отхвърлителната му част, тъй като е приел за неправилни изводите на първоинстанционния съд относно приложението на института на погасителната давност за процесното вземане. Посочил е, че съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай е приел, че вземането е станало изискуемо на 22.07.2022 г. с издаване на фактура № [№], тъй като от този момент са били установени основанието и размерът му. Съдът се е аргументирал, че давността не би могла да тече за периоди преди съставянето на констативния протокол, тъй като вземането на кредитора е възникнало на основание чл. 55 ПИКЕ след констатация на отчетено в невизуализирания регистър количество електроенергия и издаването на фактура за нея. Приел е, че давността не е три годишна, тъй като вземането е по корекция на сметка, а не периодично в смисъла по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Предвид посоченото е направил извод, че вземането не е било погасено по давност, тъй като от издаването на фактурата до подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 15.02.2022 г. е изминал по-кратък от предвидения срок. Заключението е, че установителните искове за главница и лихви за забава са основателни до пълните предявени размери. При тези мотиви на въззивния съд, първият повдигнат въпрос обуславя решението. С въззивното решение съдът е приел, че вземането е станало изискуемо на 22.07.2022г. с издаване на процесната фактура. Приел е, че от този момент следва да се изчислява погасителната давност. Посочил е, че противно на становището на първостепенния съд, давността не е тригодишна, тъй като предмет на спора е вземане за корекция на сметка, а не периодично вземане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага чл. 110 ЗЗД. Образуваното тълкувателно дело № 1/2025г. по описа на ВКС, ГК е по въпроса: „Вземането на оператора на съответната мрежа, основано на извършена корекция по сметките по чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35/2019г.), явява ли се периодично по своя характер; в какъв срок се погасява то по давност; от кога за него започва да тече давностният срок?“ Вторият въпрос не е обуславящ. Въззивният съд не е коментирал, нито е основал своите мотиви на доказателство, което не е било представено по делото, а именно протокол, в който тарифа Т3 е с нулеви показания на СТИ. Такъв протокол нито е бил изискван от ответника, нито във въззивната жалба са били релевирани оплаквания в този смисъл. Обобщението, е че по първи въпрос са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната), а начинът, по който въззивният съд им е отговорил предопределя крайния изход на спора. Практиката на ВКС по първия въпрос е противоречива, поради което е образувано и висящо тълк. д. № 1/2025 г. ОСГК на ВКС. Касационното производство следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до приключването му (така ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. ОСГТК на ВКС). Воден от тези мотиви, съдът