Определение № 9495 от 26.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2022 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Пред Върховния административен съд е образувано адм. дело № 6604/2022 г. по жалба на Асоциация на преработвателите и обработватели на дървесина в България, чрез адв. Поповски като процесуален представител, срещу заповед № РД49-196 от 21.05.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите (сега на земеделието), издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 167, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), с която на държавните предприятия по чл. 163 ЗГ са определени режими и ограничения при провеждането на сечи в държавните горски територии. С определение № 7680/11.08.2022 г. тричленен състав на пето отделение приема, че заповедта е постановена от министъра на земеделието, храните и горите при упражняване на правомощие, което не е по осъществяване на ръководство и координация на държавната политика в определена област по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, поради което спорът следва да бъде разгледан по правилата на родовата и местната подсъдности от Административен съд София - град. По тези съображения производството е прекратено на основание чл. 135, ал. 2 АПК и делото е изпратено по подсъдност на този съд. С определение № 6898/12.09.2022 г., постановено по адм. дело № 7522/2022 г. Административен съд София - град приема, че не е компетентен да се произнесе по спора. Излага съображения, че при издаване на заповедта министърът на земеделието, храните и горите като орган, упражняващ правата на държавата в държавните предприятия по чл. 163, ал. 1 ЗГ, упражнява правомощия, свързани именно с осъществяването на държавната политика при управление на горските територии - държавна собственост, за чието стопанисване тези предприятия са създадени. Този извод е основан на разпоредбите на чл. 1, ал. 2 и чл. 13 от Закона за публичните предприятия, чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 16 от Устройствения правилник на министерство на земеделието и чл. 163, ал. 3 ЗГ. С оглед това счита, че съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК компетентен да се произнесе по спора е Върховният административен съд, поради което прекратява производството, повдига спор за подсъдност и изпраща делото за разрешаването му на петчленен състав на основание чл. 135, ал. 4 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, след като прецени данните по делото, намира, че по правилата на родовата и местната подсъдност оспорването е подсъдно на Административен съд София - град по следните съображения: Според разпоредбата на чл. 132, ал. 1 АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. В чл. 132, ал. 2 АПК изчерпателно са изброени административните актове, които подлежат на оспорване пред Върховния административен съд като първа инстанция. В т. 2 (доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) е посочено, че тва са оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. От анализа на разпоредбата следва, че на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, а именно тези по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Този извод е в съответствие с тълкуването на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, дадено с решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 13/2017 г. В мотивите на същото е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. В конкретния случай министърът на земеделието, храните и горите не упражнява свое конституционно право по ръководство и осъществяване на държавно управление. От съдържанието на оспорената заповед е видно, че нейни адресати са държавните предприятия по чл. 163, ал. 1 ЗГ, създадени за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица. По силата на чл. 163, ал. 2 ЗГ те са юридически лица със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Министърът на земеделието, храните и горите е орган на управление в държавните предприятия - чл. 167, т. 1 ЗГ. Именно на това основание е издадена оспорената заповед. Правомощията на министъра са регламентирани в чл. 168 ЗГ. Изрично в т. 1 на посочената разпоредба е предвидено, че той упражнява правата на собственост на държавата в държавните предприятия. Възложените му като орган на управление съгласно чл. 167, т. 1 ЗГ дейности са свързани с осъществяване на вътрешна власт, обусловена от дейността на тези предприятия, която е различна от държавната власт в нейния функционален смисъл, попадаща в обхвата на чл. 105 – чл. 108 от Конституцията на Република България. Предвид изложеното настоящият състав приема, че Върховният административен съд не е компетентен да разгледа и да се произнесе по допустимостта и основателността подадената жалба. По аргумент от чл. 132, ал. 1 и чл. 132, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 133, ал. 2 АПК спорът е родово и местно подсъден на компетентния административен съд, а именно Административен съд София - град, на който делото следва да се изпрати. Цитираната в определение № 6898/12.09.2022 г. по адм. дело № 7522/2022 г. съдебна практика касае друг акт, издаден от министъра на на земеделието, храните и горите и не налага извод в обратна насока. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4, предл. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,