Определение № 158 от 06.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 243/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ф. П. Ф. срещу определение № 260137 от 8. 12. 2020 г. по ч. т. д. № 648/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, трети състав, с което е потвърдено определение № 260127 от 15. 09. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. на Хасковски окръжен съд, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върната частна жалба вх. № 5016/3. 06. 2020 г., подадена от Ф. срещу определение № 167 от 7. 04. 2020 г., с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащането на държавна такса по въззивна жалба срещу решение № 151 от 18. 12. 2019 г. по т. д. № 181/2018 г. на Хасковски окръжен съд. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението на въззивния съд е недопустимо и неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Допустимо ли е съдът да отменя на основание чл. 253 ГПК определението си, с което се произнася по чл. 83, ал. 2 ГПК?; 2. Следва ли при подадена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК и констатирани нередовности на същата на страната да бъдат дадени указания и да й се даде възможност да отстрани тези нередовности, съответно да представи изискуемите доказателства, включително декларация за семейно и имотно състояние?; 3. Следва ли съдът да укаже на молителя да представи липсващите според него доказателства и данни в обосноваване на затруднено материално състояние, и едва след предоставянето на тази възможност, да постанови акта си, съобразявайки всички относими към преценката обстоятелства в конкретния случай при разглеждането на молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК?; 4. Подаването на искане по чл. 253 ГПК срещу определение по чл. 83, ал. 2 ГПК в 7-дневния му срок без подаване на частна жалба води ли до влизането му в сила?; 2. Допустимо ли е подаване на искане по чл. 253 ГПК срещу определение по чл. 253 ГПК? Твърди, че по първия поставен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в определение № 586 от 17. 12. 2018 г. по гр. д. № 4441/2018 г., а по втори и трети въпрос – в противоречие с постановените от ВКС определение № 607 по ч. гр. д. № 6826/2013 г., определение № 654 по ч. гр. д. № 3882/2014 г., ІV г. о. и определение № 435 от 19. 10. 2016 г. по ч. т. д. № 1918/2016 г., І т. о. Последните два въпроса касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото поради липса на задължителна практика на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди акта на Хасковски окръжен съд за връщане на частна жалба вх. № 5016/3. 06. 2020 г. на жалбоподателя Ф. срещу определение № 167 от 7. 04. 2020 г. по т. д. № 181/2018 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за осъществяване на предпоставките по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Посочил е, че частният жалбоподател, въпреки изричното указание на съда, не е внесъл дължимата държавна такса за обжалване в размер от 15 лв., като отказът за освобождаването му от държавна таксата е влязъл в сила поради липса на подадена срещу него частна жалба и първоинстанционният съд правилно е отхвърлил молбата на Ф. по чл. 253 ГПК за оттегляне на този отказ. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване на обжалваното определение на въззивния съд не следва да се допуска. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК - вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт. Въззивният съд е постановил обжалваното определение, упражнявайки компетентността да извърши контрол на постановеното на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК определение на първоинстанционния съд с оглед сезирането му с допустима частна жалба. Допускането на касационно обжалване, извън хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касационното обжалване на въззивното определение не може да се допусне по повод въведените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК първи, втори, трети и пети въпрос, тъй като същите не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият поставен въпрос относно допустимостта на основание чл. 253 ГПК съдът да отмени определението, с което се е произнесъл по искане на страна по чл. 83, ал. 2 ГПК, не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В обжалвания съдебен акт не е отречена възможността съдът на основание чл. 253 ГПК да измени или отмени определението, с което се е произнесъл по искане за освобождаване от държавна такса, като с оглед предмета на обжалвания акт апелативният съд е приел, че молбата по чл. 253 ГПК за оттегляне на определението на Хасковски окръжен съд за отказ за освобождаване от държавна такса правилно е отхвърлена и отказът е влязъл в сила поради необжалването му. Вторият и третият въпрос не са значими за изхода на спора, тъй като с обжалваното определение въззивният съд не е извършил преценка за правилността на отказа на окръжния съд да освободи ответника Ф. от държавна такса по подадената от него частна жалба срещу определение, с което е отхвърлено искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване. Поради това поставените въпроси във връзка с производството по чл. 83, ал. 2 ГПК и задължението на съда преди произнасяне по искане с цитираното правно основание да даде възможност на молителя да представи доказателства не могат да се определят като релевантни за спора. Що се отнася до въпроса дали е допустимо да бъде подадено искане по чл. 253 ГПК за оттегляне на определение, постановено по молба по чл. 253 ГПК, то същият не е бил предмет на обсъждане в обжалваното определение. Четвърти въпрос от изложението, който може да бъде уточнен като въпрос дали подаването на искане по чл. 253 ГПК за оттегляне на постановено определение по чл. 83, ал. 2 ГПК прекъсва срока за обжалване на това определение, е значим за изхода на спора и удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т. 4 на Тълкувателно решение №1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което четвърти въпрос от изложението, така както бе уточнен, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 253 ГПК е ясна и непротиворечива, като по нея е формирана постоянната практика на ВКС, в която се приема, че подаването на молба за изменение или оттегляне на определение на съда поради изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, респективно постановяването на съдебен акт по молбата не прекъсва срока за обжалване на определението. Изводите на въззивния съд се явяват в съответствие с това разрешение, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение