Определение № 4040 от 04.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4360/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Т. Ц., чрез адвокат Т. Г., срещу решение № 244/04.06.2024 г. по гр. д. № 146/2024 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 526 от 24.11.2023 г. по гр. д. № 725/2022 г. на Районен съд – Ловеч за отхвърляне на предявените от жалбоподателката срещу С. Г. Ц., М. Г. Г. и Ц. С. А. искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство по закон от Т. М. Ц. на реална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който самостоятелен обект в сграда представлява втори етаж (първи жилищен) от западната част на двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, представляваща килер с приблизителна площ 4,5 кв. м., находящ се в североизточната част на самостоятелния обект в сграда, при граници: отгоре - общо подпокривно пространство, отдолу - мазе на източната част от двуетажната многофамилна жилищна сграда, от север - баня и тоалетна на втория етаж (първи жилищен) на западната част, от юг - разрушена стена и килерско помещение на източната част, от изток помещение на втория (първи жилищен) етаж на източната част, от запад - коридор на втория (първи жилищен) етаж на западната част и осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху този обект. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Подпокривното пространство в сграда в режим на ЕС, нямащо нужните височина и обем, както и нормален достъп от стълба и не може да се използва за друго, освен за изолация между последната етажна плоча и покрива, може ли да бъде разделено от етажните собственици и да бъдат обособени в него реални части за самостоятелно ползване, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС, решение № 211/13.09.2011 год. по гр. д. № 1940/2009 год. на ВКС, първо г. о., решение № 118/07.01.2015 год. по гр. д. № 3138/2014 год. на ВКС, второ г. о., решение № 743/14.03.2011 год. по гр. д. № 1720/2009 год. на ВКС, първо г. о. и решение № 309/24.10.2012 г. по гр. д. № 226/2012 г. на ВКС, първо г. о.; 2. „Когато е отстъпено право на строеж въз основа на одобрен архитектурен проект и същото е реализирано в отклонение от този проект, но без това отклонение да излиза във вертикално или хоризонтално отношение от обема на отстъпеното право на строеж, то следва ли да се приеме, че построеното в отклонение от одобрения архитектурен проект не е придобито от суперфициаря?“ 3. „Определя ли се обемът на правото на строеж от договора или административния акт, с който то е учредено или от одобрения архитектурен проект“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 118/16.11.2016 г. по гр. дело № 766/2016 г. на ВКС, второ г. о., както и решение № 105/04.10.2019 год. на ВКС по гр. д. № 818/2019 год. на ВКС, второ г. о., решение № 173/26.06.2013 г. по гр. д. № 1273/2013 г. на ВКС, първо г. о., решение № 212/16.04.2010 г. по гр. д. № 2937/2008 г. на ВКС, трето г. о.; 4. „Длъжен ли е съдът да обсъди доводите и възраженията на страните по начин, по който същите да получат отговор в мотивите на решението“; 5. „Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението всички събрани по делото доказателства или може да го постанови, само обсъждайки избирателно някои от доказателствата“. По последните два въпроса се сочи противоречие с решение № 200/23.12.2019 г. по гр. д. № 3779/2018 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 101/28.10.2016 г. по гр. д. № 853/2016 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 200/02.01.2018 г. по гр. д. № 350/2017 г. на ВКС, първо г. о. В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от М. Г. Г. и С. Г. Ц., чрез адвокат С. С., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на същите. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е наследник по закон на Т. М. Ц.. С договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 23.03.1955 г. в полза на същия и на Г. М. А. /праводател на ответниците/ е било учредено право на строеж за построяване на жилищна сграда. Процесният обект представлява част от жилището на ищцата и съответно част от построеното въз основа на учредената суперфиция. През 2009 г. ответниците са съборили преградната стена между съществуващите два килера към собствените на страните жилища. Ищцата и родителите й са продължили да ползват процесното помещение до 2012 г., когато ответниците са сложили врата на килера. Образувано е едно помещение, което ответниците владеят. Установява се, че с типов договор от 23.03.1955 г. е отстъпено право на строеж върху държавна земя в полза на Г. М. и Т. М. за построяване на „жилищна сграда по одобрен план“. Ответниците са възразили, че процесното помещение е част от собственото им жилище въз основа учредено и реализирано право на строеж в полза на праводателя им. Килерът не е самостоятелен обект, а принадлежност към собственото им жилище, поради което не може да бъде обект на придобивна давност. Предвид наличието на делителен зид между двете жилища, технически невъзможно е да се присъедини помещението към жилището на ищцата. Посочили са също така, че преградната стена, която те са разрушили, е била изградена от нейния наследодател. Наследодателят на ищцата е признат за собственик, на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя и строителство на следния недвижим имот: „западната част от двуетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище с отделен вход на запад, състоящо се от приземен етаж със застроена площ от 72,11 кв. м. със стая за живеене, баня с тоалетна, коридор, вътрешно стълбище за етажа, склад в сутерена и жилищен етаж със застроена площ от 77,74 кв. м., състоящ се от три стаи, килер, вестибюл, коридор, входно антре, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот * в кв. 86 по ПУП-ПРЗ на града, одобрен през 1995 год. /нотариален акт за собственост на недвижим имот № 26, том IV, рег. № 3505, дело № 315/2005 год., издаден въз основа на писмени доказателства/. Според твърденията в обстоятелствената част на исковата молба процесното помещение се намира в североизточната част на втория /първи жилищен етаж/ на западната част на сградата /част от описаното жилище/ и е изобразено като чупка в горната дясна част на обекта на приложената схема. Въведените придобивни основания са приращение и давностно владение, упражнявано в периода от 1994 год. до 2005 год. С констативен нотариален акт от 1993 год. праводателите на ответниците /Г. М. А. и съпругата му Ц. С. А./ са признати за собственици въз основа на писмени доказателства на двуетажна жилищна сграда-източен близнак, със самостоятелен вход, състоящ се от: първи етаж-кухня, две складови помещения, коридор; втори етаж-три стаи, коридор, килер и самостоятелно стълбище, със застроена площ 75 кв. м. С влязло в сила на 30.06.2011 г. решение по гр. дело № 262/2010 год. на РС-Ловеч са отхвърлени предявените от Т. Л. Г. срещу И. Г. Н., М. Г. Г. и С. Г. Ц. ревандикационни искове за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответниците да предадат владението на килер, както и негаторни за осъждането им да преустановят неправомерното си поведение, изразяващо се в разрушаване на южната преградна стена на килер от 3 кв. м., намиращ се в жилище с идентификатор ***, при съседи: няма, под обекта: ***, над обекта– няма, със застроена площ 77,74 кв. м., на втори етаж в двуетажна жилищна сграда – западен близнак с идентификатор ***. Въведените придобивни основания са: дарение от 12.08.2005 г. /впоследствие отменено с влязло в сила решение/ от дядо Т. М. Ц. /баща на ищцата/, евентуално – придобивна давност, считано от 2005 год. Исковата молба е предявена на 24.02.2010 год. В мотивите на решението е прието, че килерът не е част от жилището на ищеца. През 2021 г. И. Н. е продала на М. и С. Г. 1/3 ид. ч. от сграда, представляваща източен близнак. С влязло в сила на 7.01.2014 г. решение по гр. дело №1466/2012 год. на РС-Ловеч е отхвърлен предявеният от Т. М. Ц. срещу М. Г. Г., С. Г. Ц., И. Г. Н., Ц. С. А. и И. С. Г., иск с правно основание чл. 75 ЗС, за възстановяване на нарушеното владение върху сграда с идентификатор ***, в частта, представляващ килер с площ 4,5 кв. м., при описани граници. Прието е, че няма данни за владение 6 месеца преди неговото отнемане. В исковата молба са били изложени твърдения, че фактическата власт на ищеца е била отнета през 2012 г. Установява се от съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира процесният обект, е двуетажна, двуфамилна. Не са налице отделни сгради, тъй като липсва двойна стена помежду им и самостоятелни конструкции. Същата не е тип „близнак“. Конфигурацията на сградата е несиметрична, планирана е в съответствие с даденостите и възможностите за достъп. Изпълненото строителство съществено се различава от одобрения архитектурен проект, като основните разлики са следните: по проект входът на западния дял е със стълба на северозападния ъгъл, тангираща западна фасада на сградата, а на място стълбата е изпълнена по северната фасада и входът е от север; по проект към кухните на всеки от дяловете са обособени килери, а във вътрешността на сградата - санитарни възли; в реализираното строителство тези помещения липсват. Освен това по проект стълбищата към приземния етаж са повити с посока запад-изток, а на място те са изпълнени като двураменно вити, разположени в западното дъно на двата коридора. Според експерта по първоначалния проект и за двата дяла са предвидени минимални по площ килери, достъпни до кухните с ширина 91 /100/ см. и дължина 300/190/ см. Такива помещения липсват в реализираното строителство. Площите съответно са 2,70 кв. м. и 1,90 кв. м. По проект и двата килера имат малки прозорци по северната фасада. Измерено на място килерското помещение на ответниците, намиращо се на втория /първи жилищен/ етаж е с дължина 4 м. и ширина 2,10/2,15 м.; светлата му площ е 8,68 кв. м. В одобрения архитектурен проект за първоначалното строителство липсва помещение с такива размери. Изпълненото на място строителство значително се различава от проекта – като размери и разпределение на площите на помещенията. Според изменение в проекта площта на процесното помещение е заета от стълбище към приземния етаж на западния дял и частично от тоалетна към този дял. Съответно на място няма помещение, което може да се идентифицира като някое от килерските помещения по проекта. По съществуващото положение площта на дела на ответниците е 77,63 кв. м. /включва цялата площ на процесното помещение/, а на ищцата – 80,36 кв. м. /включва обособеното по-късно антре и санитарен възел/. Според допълнителна експертиза площите на дяловете са: по основен проект-на ищцата-79,12 кв. м.; на ответниците-69,45 кв. м.; по изменен проект-съответно 85,82 кв. м. и 62,60 кв. м.; фактическо положение-80,36 кв. м. и 77,63 кв. м. Според вещото лице в нотариален акт № 26/05.08.2005 год. е описан килер, намиращ се в жилищния етаж. В разпределението на етажа, съществуващо към момента, липсва помещение, което може да бъде идентифицирано като килер. Помещението не е идентифицирано като разположение и площ, поради което и би могло да се приеме, че в акта е описано процесното помещение или част от него. При извършения оглед в коридора на западния дял експертът е установил наличие на врата, водеща към процесното помещение. Това е безспорно установено от съпоставянето на планировката на дяловете съобразно наличните графични материали, включително приложената схема; по детайла и начина на монтаж на вратата може да се предположи, че е поставена преди десетилетия. Към момента на огледа /14.02.2023 год./ вратата не може да се отвори, тъй като се отваря навътре и е блокирана от преграждане на стената. Не може да се даде категорично заключение кога е изградена преградната стена. Под процесното помещение е разположено складово помещение на приземния етаж, което е част от жилището на ответниците. Делителната стена между двата дяла е стената с посока север-юг, тангираща процесното помещение. На схемата осовата линия на стената между двете жилища е с червен пунктир. Процесното помещение е разположено източно от тази линия и попада изцяло в жилището на ответниците. По делото е обявен за ненуждаещ се от доказване факта, че процесното помещение се владее от ответниците. Обуславящите изводи в обжалваното въззивно решение са изведени от възприетото, че процесното помещение е обслужващо такова и същото представлява принадлежност към жилището на ответниците. Един от аргументите за това е, че помещението е разположено над складово помещение в приземния етаж от дела на ответниците и попада под частта от покрива над този дял. Обсъдени са показанията на разпитаната във въззивното производство свидетелка А., извършила оглед на процесния килер през 2010 г., в качеството на вещо лице, според които помещенията са били две, с преградна стена между тях, като част от същата е била разрушена. Помещението е било достъпно от жилището на ищцата. Анализирани са и показанията на свидетелите Й. и М., кореспондиращи с данните от експертизата, че електрическата инсталация за процесното помещение е в жилището на ответниците. В обобщение е обосновано заключение, че е налице отклонение при изпълнение на строителството от одобрения архитектурен проект. Същественото при него обаче е, тъй като се касае за помещение със спомагателно значение, че не може да се установи принадлежността му извън конкретното фактическо положение. Това положение е установено от техническата експертиза и то изключва възможността процесният килер да принадлежи към жилището на ищцата. Именно въз основа на констатациите на тази експертиза е обосновано заключение, че наследодателят на ищцата не е станал собственик въз основа на реализираното право на строеж именно върху процесната реална част от помещение: килер с площ 4,5 кв. м., тъй като такова не се включва в проектната документация, нито в първоначалния, нито в изменения й вид, а реализираното на място в отклонение от проекта попада в дела на ответниците източно от осовата линия, разделяща двете жилища. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулираният първи въпрос в изложението касае подпокривното пространство в сграда в режим на етажна собственост и не кореспондира с предмета на делото. Този въпрос не е относим към изводите в обжалваното решение, респективно не е от значение за неговия изход. Не следва да се обсъжда цитираната по този въпрос съдебна практика, предвид неговата неотносимост за разрешаването на спора. Вторият въпрос е свързан с преценка за съответствието на построеното с обема на правото на строеж и констатация, че е налице отклонение от одобрения архитектурен проект. Не се разкрива противоречие с решение № 118/16.11.2016 г. по гр. дело № 766/2016 г. и решение № 105/04.10.2019 год. по гр. д. № 818/2019 год. на ВКС, второ г. о., както и с цитираната в същите съдебна практика, според която обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора или административния акт за неговото учредяване. Построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект се придобива по приращение от собственика на земята, на основание чл. 92 ЗС. Когато построеното извън обема на правото на строеж не е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 ЗС. Посочено е също така, че преценката на съответствието на построеното с обема на правото на строеж се извършва чрез съпоставка на описанието на бъдещата сграда в акта за учредяване на суперфицията и индивидуализацията на реално изградената сграда. Ако липсва описание на бъдещата сграда, то правото на строеж е учредено за всичко, което може да бъде построено съобразно предвижданията на подробния устройствен план. Ако сградата е индивидуализирана, но е построена сграда, която не отговаря на тази индивидуализация, построеното е изцяло извън обема на правото на строеж и се придобива от собственика на терена. Само ако построената сграда съответства на индивидуализацията на бъдещата сграда, но са налице отклонения в някои от посочените параметри се преценява дали построеното в повече е самостоятелен обект и се придобива от собственика на терена или не е самостоятелен обект и се придобива от суперфициара. В настоящата хипотеза е извършена преценка на съответствието на построеното с обема на правото на строеж. Действително, изводът на въззивния съд, че процесният обект е принадлежност към жилището на ответниците, е основан преимуществено на преценка на съществуващото фактическо положение. Същото обаче се основава на възприетото в техническата експертиза, според която в одобрения архитектурен проект за първоначалното строителство липсва помещение – килер с посочените размери, както и че според изменение на проекта площта на това помещение е заета от стълбище към приземния етаж на дела на жалбоподателката и частично от тоалетна към този дял. В цитираното решение № 173/26.06.2013 г. по гр. д. № 1273/2013 г. на ВКС, първо г. о., е възприето, че изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е собственост или на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж, с оглед на това дали то може да се обособи като самостоятелен обект на собственост или не. Горното разрешение не е относимо за конкретния случай, тъй като праводателите и на двете страни са носители на правото на строеж. Посоченото решение № 212/16.04.2010 г. по гр. д. № 2937/2008 г. на ВКС, трето г. о., касае допускането на делба на таванско помещение и също не разкрива сходство с настоящата хипотеза. Поставените процесуалноправни въпроси в изложението, обективирани под номер четири и пет, касаят задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните. В трайната съдебна практика, включително и посочената в жалбата, се приема, че съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства, и то съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/. В мотивите на решението трябва да се съдържа обсъждане на доказателствата за всички правнорелевантни факти, да се посочи кои факти са намерени за установени и кои за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решаване на спора по същество. В мотивите на обжалвания акт се съдържа такова обсъждане, като те обективират разглеждане на установените факти, относимите доводи и възражения. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да заплати на ответниците по касация направените разноски в касационното производство в размер на 1 200 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение