Определение № 1883 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4511/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 508 349/18.10.2022 година, подадена по пощата на 17.10.2022 година, от С. С. Д., против определение № 50 682/30.09.2022 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 4313/2021 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от С. С. Д., против решение № 91/17.06.2021 година на Окръжен съд Разград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 71/2021 година, касационна жалба с вх. № 2315/26.07.2021 година, като е прекратено производството по гр. д. 4313/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по подадената против решение № 91/17.06.2021 година на Окръжен съд Разград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 71/2021 година, касационна жалба с вх. № 2315/26.07.2021 година. Ответникът по частната жалба Г. Н. Н. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище относно допустимостта и основателността й. С. С. Д. е била уведомена за обжалваното определение на 10.10.2022 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 508 349/18.10.2022 година, като е подадена по пощата на 17.10.2022 година. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че касационното производство било образувано по касационна жалба с вх. № 2315/26.07.2021 година, подадена от С. С. Д., против решение № 91/17.06.2021 година на Окръжен съд Разград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 71/2021 година, с което първоинстанционното решение било обезсилено в частта по предявения от Г. Н. Н. против С. С. Д. иск по чл. 232 от ЗЗД с цена от 4662.78 лева и било потвърдено в частта, с която били отхвърлени предявените насрещни главен и евентуален, искове на Д. против Н. по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и по чл. 59 от ЗЗД с обща цена от 6693.00 лева като в обезсилената част делото било върнато на първата инстанция за произнасяне по предявения главен иск по чл. 59 от ЗЗД. Касационната жалба била подадена в срок, като било представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт била недопустима. Цената на предявения от Н. срещу Д. иск била 4662.78 лева. Въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд по този иск било обезсилено и делото било върнато за разглеждане на предявения иск, подлежало на касационно обжалване по реда на чл. 280 и следващите от ГПК при ограничението, предвидено в чл. 280, ал. 3 от ГПК, т. е. ако цената на иска е под 5 000.00 лева по граждански дела, съответно под 20 000 лева по търговски дела, въззивното решение било необжалваемо. Затова правилно въззивният съд бил указал с решението си, в частта по чл. 270, ал. 3 от ГПК същото било окончателно. Предявените от С. С. Д. против Г. Н. Н. насрещни главни искове били в условията на обективно кумулативно съединение. Те се основавали на твърденията й, че на различни конкретни дати (общо девет), в периода 2015 година-2018 година, тя била предала на Н. различни по количество и вид селскостопански култури (пшеница, царевица и слънчоглед) в натура, чиято стойност била съответно 700.00 лева, 105.00 лева, 700.00 лева, 1596.00 лева, 225.00 лева, 105.00 лева, 700.00 лева, 2450.00 лева и 112.00 лева, а Н. не бил имал валидно правно основание да получи нито една от тях. Претендирано било присъждане на посочените суми в общата им стойност от 6693.00 лева на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, евентуално на основание чл. 59 от ЗЗД. Налице били множество отделни и самостоятелни искови претенции, а не една с цена 6693.00 лева. В тази връзка, доколкото всеки един от насрещните искове е с цена под 5000.00 лева, въззивното решение и в частта, с която те са отхвърлени е необжалваемо. В частната си жалба С. С. Д. навежда доводи за неправилност на извода на състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о. в частта му относно предявените от нея против Н. искове. Твърди, че не била сезирала съда с отделни насрещни искови претенции, а с една главна насрещна искова претенция и една евентуална насрещна искова. Цената на всеки един от предявените от нея насрещни искове била над 5000.00 лева и поради това касационната й жалба против решението на Окръжен съд Разград била допустима. Претенциите й почивали на един общ факт, а именно недействителен договор за наем, като предаването на натурите било ставало въз основа на същия, поради което претенцията била една, още повече, че по този начин била разгледана от Районен съд Исперих и Окръжен съд Разград. Обжалваното определение на състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е правилно, като не страда от твърдението от С. С. Д. пороци. Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела, и до 20 000.00 лева-за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай в частта му по чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК решение № 91/17.06.2021 година на Окръжен съд Разград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 71/2021 година не подлежи на касационно обжалване тъй като предявеният от Н. против Д. иск е с цена от 4662.78 лева, поради което попада в ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Спорът между Г. Н. Н. и С. С. Д. се основава на действителността или недействителността на три договора за наем на земеделска земя. Първият от тях е за стопанската 2015/2016 година, като е посочено, че е сключен на 01.07.2015 година. Вторият е за стопанската 2016/2017 година, като е посочено, че е сключен на 23.07.2016 година, а третият е за стопанската 2017/2018 година, като е посочено, че е сключен на 20.10.2017 година. Според твърденията на Д. предаването на различните по количество и вид селскостопански култури (пшеница, царевица и слънчоглед) в натура било извършвано в изпълнение на задълженията по всеки един от тези договори. Именно отделните договори формират три различни основания на предявените от Д. против Н. главни и евентуални насрещни искове. Това произтича от факта, че съществуването им или не е юридически факт, който е релевантен за изхода от спора, който може да бъде различен за всеки договор. С оглед на това може да се приеме, че Д. е предявила против Н. три насрещни иска, чиято цена следва да се определи съгласно стойността на това, което се твърди, че е дадено по всеки отделен договор. Затова цената на иска по първия договор е 805.00 лева, по втория 2626.00 лева, а по третия 3262.00 лева. Цената и на трите иска е под 5000.00 лева, поради което попадат в ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Законът е предвидил двуинстанционно съдебно производство по делата попадащи в предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК ограничение, като постановените от въззивния съд решения по тези дела са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. С оглед на това решение № 91/17.06.2021 година на Окръжен съд Разград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 71/2021 година не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК същото е влязло в сила на датата, на която е било постановено-17.06.2021 година и от тази дата е породило предвидените в закона последици, сред които е и тази по чл. 299, ал. 1 от ГПК, поради което разрешения с него въпрос не може да бъде пререшен по реда на касационното обжалване. Предвид на това подадената от С. С. Д. касационна жалба против решението на Окръжен съд Разград е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Обстоятелството, че в решението на Окръжен съд Разград е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване решението на Окръжен съд Разград е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение