Определение № 733 от 03.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2135/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. И. Я.-Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 8458 от 11.12.2019г. по в.гр.д. № 2495 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 456262 от 23.07.2018г. по гр.д.№ 46330/2017г. на СРС като е отхвърлен като неоснователен предявения от нея иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК срещу „Топлофикация София“ ЕАД за прогласяване на нищожност на издадена Заповед от 28.08.2015г. по ч.гр.д.№ 32449/2015г.на СРС поради „противоречие със свръхповелителни и повелителни разпоредби на закона от публичен ред, налагащи правила в интерес на обществото“ и са присъдени разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: В представеното изложение, касаторката се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК, вероятна нищожност и недопустимост на постановения въззивен акт, както и на основанията по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните поставени въпроса: 1. Липсата на индивидуализация на иска, съгласно чл.9, пар.3,б.“б“от Директива 2012/27/ЕС, с оглед необходимостта длъжника да знае за какво е претенцията на взискателя, основание ли е за нищожност или недопустимост на издадената заповед по чл.410 ГПК?, 2. В какъв съдебен акт, заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, ал.1 ГПК, за да се издаде заповед по чл.410 ГПК? Как се формира вътрешното убеждение на съда след като не се издава съдебен акт, от който да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.411? Заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, приравнено ли е на ценна книга, за да я разглежда съда само от външна страна без да изследва произхода на дълга? Как заповедният съд ще провери договора между потребителя и доставчика за неравноправни клаузи като същият не е приложен по делото?, 3. Заповедното производство допуска или изключва недопустимостта на заповед за изпълнение като официален документ с невярно съдържание, с оглед разпоредбите на чл.311 и чл.314 НК? Несъответствието по основание и размер в т.12 от заявлението и заповедта за изпълнение води ли до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост? Когато е предявено чуждо вземане, на ФДР на дяловото разпределение, по което задължено лице е „Топлофикация София“ ЕАД, арг.на чл.149 б, ал.3 ЗЕ, предявеното чуждо вземане прави ли заповедта нищожна като официален документ с невярно съдържание или е недопустима изцяло, в тази част? Кога се преклудира възражението за недопустимост – с отговора на получената заповед, с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК, в първото по делото съдебно заседание, с първото действие след научаване за предявяване на чуждото вземане, 4. До какво води неизпълнението на чл.127, ал.4 ГПК в хипотеза, когато взискателя не е посочил юридически факт, правопораждащ договорно отношение с длъжника? Поставя и въпрос за критериите, отличаващи съдебно от политическо решение, както и за вида на акта, постановен в нарушение на постановено тълкувателно решение. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси: 1.Допуска ли Директива 2011/83/ЕС в периода на задължителното й транспониране, законодателен орган на Държава членка да приема норми, подобни на тези по чл.153,ал.1, вр.чл.150, ал.2 ЗЕ?, 2.Следва ли да има писмен договор между потребител и доставчик и следва ли в същия да се договори в чия тежест са технологичните разходи, извън основния принцип, че са в тежест на доставчика?, 3. Противоречат ли на изискванията на забрана на злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл.101 ДФЕС и на забраната за предоставяне на недължима държавна помощ, по смисъла на чл.107 ДФЕС националните правила, които предвиждат, че технологичните разходи са за сметка на потребителя без негово изрично съгласие?, 4. Необходимо ли е определяне на такива технологичните разходи 5. Допуска ли разпоредбата на чл.9, §3 от Директива 2011/83/ЕС относно енергийната ефективност, за изменение на Директива 2009/125/ЕО и чл.169 ДФЕС заплащане на разходи за топлинна енергия, излъчена инсталация на сградата, при положение, че в общите й части, не са налични радиатори и следва ли да се тълкуват цитираните разпоредби като предвиждащи разпределяне на енергия за отопление на общи части или на обособена част от тях?, 6. Допустимо ли е доставчик на универсална услуга /топлинна енергия/ едностранно да определя цената й в горната граница, определена от регулатора? Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Въззивният съд е приел предявения иск за нищожност на заповед за изпълнение за неоснователен – не е установено акта да е постановен от ненадлежен или незаконен съдебен състав, да е извън пределите на правораздавателната му власт, нито да не е спазена необходимата писмена форма, нито волята на съда да страда от порок, възпрепятстващ възможността да се установи в какво се изразява тя /евентуално поради абсолютна неразбираемост/, нито е налице хипотеза на липса на компетентност. Евентуално, ако се приеме, че е налице нарушение на материален закон, включително и на правото на ЕС, в какъвто смисъл са изразените доводи от страната, то същите не могат да обосноват нищожност на акта. Освен това, възможността за релевиранеот им е преклудирана с приключване на исковия процес. Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касатора специални основания за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК, чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че по поставените от него въпроси касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като нито един от тях не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. Съображенията: Предявеният иск е за нищожност на заповед за изпълнение. Съгласно установената практика /вж.определение по чл.274, ал.3 ГПК по ч.гр.д.№ 141/2015г./ - нищожността на заповед за изпълнение, издадена по реда на глава 37 ГПК, може да бъде установявана по иск на длъжника предявен против заявителя на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително съдебно решение. Нищожно е съдебното решение, ако не отговаря на изискванията за валидност. Следователно, за да отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, поставените от касатора въпроси следва да са свързани с това - дали оспорваната заповед за изпълнение е постановена от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, за пределите на правораздавателната власт на издалият я, за спазване на формата или за подписа, или да са във връзка с формираната воля. В конкретния случай, видно от гореизброените въпроси на касатора, нито един не е свързан с посоченото, не е от значение за преценката на претендираната нищожност, поради което по тях не е възможно да се допусне касационно обжалване. Поставените от касатора въпроси касаят не валидността на акта, а неговата материална законосъобразност, който въпрос обаче вече е разрешен с окончателен акт. Евентуалното несъответствие на оспорената заповед със закона /доколкото основанието, на което се е позовала касаторката е „противоречие със свръхповелителни и повелителни разпоредби на закона от публичен ред, налагащи правила в интерес на обществото“/, не е основание, обосноваващо нищожност, а незаконосъобразност. Освен това, незаконосъобразността не може да бъде предмет на преценка на настоящето производство, в което касационната инстанция преценява само наличието на предпоставките за допустимост по чл.280 ГПК. Евентуалното допуснато нарушение на правото на ЕС при издаването на акта, може да обоснове отговорност на държавата за вреди, но не и нищожност на издадената заповед за изпълнение. В този смисъл е ирелевантно позоваването на практика на СЕС. Доколкото и поставените въпроси, с които е обосновано искането за отправяне на преюдициално запитване не са релевантни за процесния спор, искането следва да се остави без уважение. В случая е съвсем очевидно, че поисканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с предмета на настоящия спор, който е изцяло вътрешноправен и касае преценката дали е нищожна издадена заповед за изпълнение. В тази хипотеза и при положение, че отговорът няма с нищо да допринесе за решаване на спора по делото, СЕС отказва да се произнася по поставени въпроси, именно поради липса на преюдициалност. Мотивиран от изложеното, като счита че не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд