Определение № 596 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4748/2015 г.

Образувано е по касационна жалба на И. Ц. И. и А. К. И. срещу въззивно решение № 1016 от 25.05.2015 г. по гр.д. № 663 /2015 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 10 от 05.01.2015 г. по гр.д. № 5547 /2014 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателите срещу М. С. Ф. и М. Ф. Ф. с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху гараж и с чл.59 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 6 000 лева. за посочен период от време. Насрещните страни М. С. Ф. и М. Ф. Ф. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по иска с правно основание чл.108 ЗС: Касационната жалба е подадена на 03.07.2015 г., видно от входящия номер на Варненския ОС върху нея. Следователно по отношение на касационното обжалване е приложимо правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ бр.50 от 03.07.2015 г., т.к. съгласно § 14 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.50 от 03.07.2015 г., подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат по досегашните условия и ред. Съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., въззивни решения по граждански дела с цена на иска по-ниска от 5 000 лева не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК цената на иска по чл.108 ЗС се определя от данъчната оценка на имота. Представената данъчна оценка за гаража (л.6 и л. 32) е за 4 932.40 лева. Тази стойност е по-ниска от 5 000 лева. Съгласно чл.70 от действащия ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото. В случая в първото съдебно заседание по делото на 06.10.2014 г. (л.72 и сл.) Въпросът за цената на иска не е повдиган от ответника и от съда в първото съдебно заседание по делото и цената е станала неизменна в цялото производство. При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба в частта по иска по чл.108 ЗС. В частта по иска с правно основание чл.59 ЗЗД с цена 6 000 лева касационното обжалване е допустимо. В. съд е отхвърлил иска по чл.59 ЗЗД с мотиви, че ответниците са ползвали гаража като ползватели по силата на действащия предварителен договор, сключен с втората ищца, който не е развален, прекратен или нищожен. Ползвателят на вещта по предварителен договор на основание чл.70,ал.3 вр. чл.71 ЗС може да се ползва от гражданските плодове и не дължи в този случай обезщетение. От изложеното е видно, че обуславящ изхода от спора по този иск е единствено материалноправният въпрос дали са обвързани от сключен предварителен договор страните по него, когато той не е развален, прекратен или нищожен. Такъв въпрос не е изведен. Към това следва да се добави, че с исковата молба ищците (жалбоподатели в настоящото производство) не са заявили като основания на иска си, че предварителният договор, на който се позовават, не ги обвързва, т.к. е нищожен, прекратен, развален или т.к. правото на ответниците да искат сключване на окончателен договор по чл.19,ал.3 ЗЗД е погасено по давност. Жалбоподателите извеждат материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с придобивна давност и с възражението на ответниците срещу иска с правно основание чл.108 ЗС - че са придобили гаража по давност, което съдът е намерил за основателно и въз основа на него е отхвърлил иска (по чл.108 ЗС). Тези въпроси се отнасят до тази част от въззивното решение, която не подлежи на обжалване, въззивният съд не е намерил иска по чл.59 ЗЗД за неоснователен поради неоснователността на иска по чл.108 ЗС, поради което тези въпроси не представляват основание за допускане на касационно обжалване по иска с правно основание чл.59 ЗЗД. Жалбоподателите извеждат процесуалноправните въпроси: дали са длъжни да се отведат от разглеждане на въззивната жалба съдии, когато страна по делото е изложила мотивирано искане за отвод и е изразила опасения, че делото няма да бъде решено с дължимата непредубеденост и дали решението, постановено с участието на предубеден съдия, е неправилно поради съществено процесуално нарушение, за които твърдят, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Жалбоподателите са поискали отвод на двама от членовете на въззивния състав, които са разгледали и отхвърлили иск на жалбоподателите – ищци срещу ответниците за връщане на заетия за послужване процесен гараж на основание чл.249,ал.2 ЗЗД (за връщане на гаража, предоставен по договор за заем за послужване) с твърдение, че по това дело съдебният състав е изопачил събраните свидетелски показания, което предизвестява изхода и по висящото дело във вреда на жалбоподателите. В. състав е оставил без уважение искането с мотиви, че приетото по приключилото дело е без значение по настоящото. Въпросите са обуславящи и се отнасят до нормите на чл.22,ал.1,т.6 и чл.23 ГПК. които предвиждат, че искане за отвод, мотивирано с опасения за предубеденост, не обвързва съдебния състав да се отведе или да отведе отделни членове от съдебния състав, а единствено да се произнесе по направеното искане за отвод. Въпросът дали когато при твърдение за предубеденост съдът не уважи искане за отвод, допуска процесуално нарушение, е разрешен в съответствие с приетото в отговор на правен въпрос в съдебно решение № 505 /16.11.2011 г. по гр.д. № 1590 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, че в случай, когато съденият състав с мотивирано определение остави без уважение искането за отвод, направено на основание чл.22,ал.1,т.6 ГПК с твърдение за наличие на обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, не е налице процесуално нарушение. по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Към това може да се добави, че ГПК не предвижда като отделно основание за отвод участието на съдия в разглеждането на друг съдебен спор между същите страните и не квалифицира такива случаи като съмнение за безпристрастие. Поради което самото твърдение за безпристрастие не е достатъчно както за отвод, така и за извод за допуснато процесуално нарушение. Поради разрешаването на изведените въпроси в съответствие с посоченото решение на ВКС и липсата на обосновка за необходимостта от промяна на тази практика, съдът намира, че не е налице основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по иска с правно основание чл.59 ЗЗД. Поради което и основаването на въпрос на твърдение за предубеденост на съдия го прави. С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът