Определение № 1672 от 19.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 232/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „Вещина – 2005” /в несъстоятелност/, представлявано от адв. Н. К., срещу решение № 417 от 23.06.2023г. по в.гр.д. № 924/2022г. на Софийски апелативен съд, 15 състав, с което след отмяна на решение № 881 от 14.07.2022г. по т.д. № 2748/2021г. на СГС е отхвърлен предявеният от касатора против Национална агенция „Център за управление на човешките ресурси” иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ за признаване за установено, че предявеното с молба вх. № 3335919 от 08.07.2021г. по описа на регистратурата на СГС вземане на Национална агенция „Център за управление на човешките ресурси” в размер на 332 052,99 лева не съществува. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като във въззивното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи нарушаване на правото му на защита. Твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага доводи за наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1 вр. ал.2, пр.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд е определил процесната сума като дължимо обезщетение за претърпяна загуба и мотивите му за този извод са в противоречие с практиката на ВКС, като сочи ТР № 3 от 13.01.2023г. по т.д. № 3/2021г. на ОСГТК на ВКС, решение № 173 от 06.12.2012г. по т.д. № 1156/2011г. на ВКС, II т.о., решение от 26.04.2004г. по гр.д. № 1187/2003г. на ВКС, II т.о., решение № 67 от 22.04.2013г. по т.д. № 28/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 95 от 21.07.2016г. по т.д. № 1280/2015г. на ВКС, I т.о. Сочи, че според въззивния съд ответникът не му е предоставил възможността да изпълни задълженията си по договора и да подаде в срок краен отчет за извършените от него дейности, което според него представлява неизправност на кредитора. Сочи, че неизпълнението на договора се дължи на обстоятелства, за които е отговорен кредиторът, а твърдените от ответника вреди на бюджета на ЕС поради липса на резултатите, за които е предоставено целевото финансиране, са несъстоятелни, тъй като крайното изпълнение на договора е възпрепятствано именно от негова страна. Твърди, че неприемането на изпълнение по договора от страна на кредитора касае пряко приетия от него обем на извършената работа. Излага съображения, че мотивите, с които въззивният съд приема, че има неизпълнение, са несъстоятелни и са базирани само на отчетеното в документ, който касае междинна проверка по изпълнение на проекта, а не финална такава. Сочи, че както е прието от съда, финалният отчет е представен на 01.06.2020г., в срок, и е следвало за бъде разгледан от ответника, а извършеното изпълнение по него е следвало да бъде отчетено. Изтъква, че предоставената авансово сума е разходвана за предвидените в проекта дейности и е отчетена. Поддържа, че пропуснатите ползи трябва да бъдат доказани със сигурност от страна на ответника, а такива доказателства не са представени, поради което въззивният съд неправилно е определил процесната сума като обезщетение. Сочи още, че за да са налице претърпени загуби, то те трябва да са предвидими към момента на пораждане на задължението, да е налице недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между посочените вреди и виновното неизпълнение от страна на длъжника. Излага и довод за недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивният съд не е взел предвид подадения от него отговор на въззивната жалба, което се явява съществено процесуално нарушение и е накърнило правото му на защита. Ответникът „Център за управление на човешките ресурси”, представляван от адв. Е. Г., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС. Сочи, че подаването от касатора на отговор на въззивната жалба не е доказано и пълномощникът му не е възразил срещу определението на въззивния съд за насрочване на делото, в което се съдържа констатацията за липса на подаден отговор, като не е направил такова възражение и в проведеното открито съдебно заседание. Синдикът на Народно читалище „Вещина – 2005” /в несъстоятелност/ А. К. Г. не представя отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по програма „Еразъм+“ № 2017-3- BG01-КА135-046918, с който са се съгласили, че НА „Център за развитие на човешките ресурси“ ще отпусне на Народно читалище „Вещина-2005“ безвъзмездни средства за изпълнение на проект, озаглавен „Veshtina IN AKTION“ по програма „Еразъм+“, Ключова дейност 1: Образователна мобилност за граждани, описан в Приложение II към договора. Приел е, че: съгласно чл. I.2.2. проектът следва да бъде изпълнен за 12 месеца между 1.2.2018г. и 31.1.2019г.; съгласно чл. I.4.4. в рамките на 60 календарни дни от крайната дата на проекта, посочена в чл. I.2.2., бенефициенът следва да изготви и внесе краен отчет за изпълнението на проекта; съгласно чл. I.13 промени в договора без сключване на допълнително споразумение могат да се правят в изрично посочените в този текст случаи, сред които не продължаването на срока; съгласно чл. I. 9 бенефициентът е длъжен да използва уеб базираната система Mobility tool+ за докладване на всяка информация, свързана с дейностите, предприети в рамките на Проекта, както и за изготвяне и внасяне на отчета за напредъка, междинен отчет и крайния отчет. Въззивният съд е обсъдил и относимите клаузи от ОУ на програма „Еразъм+“ - чл. II. 23, чл. I.19, чл. II.17.2.2, както и разменената между страните кореспонденция. Приел е за безспорно, че сумата от 169 779 евро с левова равностойност 332 052,99лв. е била преведена на НЧ “Вещина- 2005“ като авансово плащане по описания по-горе договор, както и че крайният отчет по проекта е депозиран в НА „ЦРЧР“ на 01.06.2020г. Въз основа на обсъдените доказателства и приетите за установени факти вззивният съд е приел за установено сключването между страните на договор с посочения предмет със срок от 12 месеца за периода от 01.02.2018г. до 31.01.2019г. Приел е, че в хода на изпълнение на проекта между страните е било постигнато съгласие за удължаване на срока на договора, но същото не е било обективирано в нарочно писмено изменение на договора - допълнително споразумение, подписано от двете страни. Не е възприел довода на ищеца, че след като има две насрещни писмени изявления, които обективират съгласието за продължаване на срока на договора до точно определена дата, то писмената форма се счита спазена. Поради това е намерил, че срокът на договора е изтекъл на 31.01.2019г. и на основание чл. I.4.4 от същия бенефициентът е бил длъжен да изготви и внесе краен отчет за изпълнението на проекта в срок от 60 дни, считано от тази дата или до 01.04.2019г., като неизпълнението на това задължение дава право на НА „ЦРЧР“ на основание чл. II. 23 от ОУ да прекрати договора, ако такъв отчет не бъде представен и в допълнителния срок, който предвид клаузите на конкретния договор е 30 дни, а не както е предвидено в ОУ- 60 дни. Посочил е, че в случая с писмото от 14.02.2020г. ЦРЧР е изискало от бенефициента предаване на отчет в срок до 02.03.2020г. и при липса на данни кога това писмо е получено от насрещната страна по договора, то за датата на уведомяване следва да се приеме 02.03.2020г., тъй като именно тогава е входиран отговор на това писмо. Поради това е приел, че допълнителният срок е изтекъл на 01.04.2020г. и тъй като до тази дата не е изпълнено задължението по чл. I.4.4 от договора, за ЦРЧР е възникнало правото да прекрати /в случая да развали/ договора. Съобразил е, че с ново писмо с изходящ номер от 28.04.2020г. е даден нов 30 - дневен срок за представяне на отчет, като е посочено, че същият тече от 27.04.2020г., но тъй като писмото е получено на 04.05.2020г., допълнително даденият срок за изпълнение е изтекъл на 04.06.2020г., а отчетът е представен на 01.06.2020г. и не е просрочен. Въззивният съд е приел, че в случая безспорно ответникът НА „ЦРЧР“ е изправна страна, тъй като е осигурила превода на средствата от предоставената помощ, но не са възникнали предпоставките за упражняването на правото на агенцията да прекрати договора на твърдяното основание, тъй като бенефициентът е изпълнил задължението си в допълнително дадения му срок. Намерил е, че неподаването на отчета за проекта в система Mobility tool+ не е самостоятелно основание същият да не бъде разгледан, като е изтъкнал, че достъпът до тази платформа е бил прекратен след 27.05.2020г. по твърденията на НА“ЦРЧР“ и следователно на бенефициента въобще не е била дадена възможност да изпълни това свое задължение. Поради това е приел, че процесната сума не се дължи от ищеца на основание чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД. С оглед на това въззивният съд е обсъдил наведеното при условията на евентуалност основание за дължимост на вземането, а именно – като обезщетение за вредите от неизпълнение на договора. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД обезщетението за неизпълнение на договор обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Посочил е, че се претендира връщане на дадената сума по договора като вреда /претърпяна загуба/ от договорно неизпълнение, като НА „ЦРЧР“ твърди, че нанесената вреда на бюджета на Съюза е настъпила поради факта, че липсват резултатите, за които е предоставено и изплатено целевото финансиране. Изтъкнал е, че "Еразъм+" е програма за изпълнение на проекти в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и е създадена с Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 декември 2013г., като финансирането по програмата се предоставя директно от Европейската комисия /ЕК/ на Националните агенции за изпълнение на конкретни проекти, подадени и одобрени съобразно правилата и договорите по програмата, изготвени и одобрени от ЕК, и по отношение на нея не се прилага и ПМС № 121/31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период 2007 - 2013г. Взел е предвид, че целите на програмата са формулирани в посочения регламент, а тези по определената в проекта ключова дейност (Образователна мобилност за граждани) – в чл. 7 от Регламента, и са: а) мобилността на студенти от всички етапи на висшето образование, на студенти, чираци и ученици в професионалното образование и обучение. Посочената мобилност може да се осъществи под формата на обучение в институция партньор или трупането на опит като чирак, асистент или стажант в чужбина. Мобилността за завършване на магистърска степен може да се подкрепя чрез механизма за гарантиране на студентски заеми, посочен в член 20; б) мобилността на персонала в рамките на държавите по програмата, както е посочено в член 24, параграф 1. Посочената мобилност може да се осъществи под формата на преподаване или асистентски стажове, или участие в дейности за професионално развитие в чужбина. В т.2 на същия текст е посочено, че това действие подкрепя и международната мобилност към държави партньори и от тях на студенти и персонал във връзка с висшето образование, включително мобилността, организирана въз основа на съвместни, двустранни или многостранни степени с високо качество или въз основа на съвместни покани. Посочил е, че според съдържанието на документ, наречен „отчет“ с вх.№ МП-02—89/05.12.2019г., изготвен от служители на Център за развитие на човешките ресурси, който не е оспорен от насрещната страна, при извършване на проверка от служители на агенцията е установено, че до този момент от заложени по проекта 120 доброволци са преминали само 14 човека, от които 8 са краткосрочни доброволци и 6 дългосрочни доброволци, като е посочено, че целите на проекта са свързани с предоставянето на възможности за придобиване на професионални умения и ключови компетенции от участниците за работата в областта на културата и изкуствата, аудиовизуалния сектор, неформалното образование, работата с младежи, деца, маргинализирани общества и други социални групи; създаване също на организационни и презантационни умения, свободно общуване в мултикултурна среда, инициативност, краетивност, работа с екип и е предвидено приоритетно избиране и включване на доброволци и обучаващи се младежи в неравностойно положение. Посочил е, че проверката е извършена след изтичане на срока на договора на 31.01.2019г. Намерил е, че съдържащите се в кориците на делото фактури за извършени разходи касаят друг договор между страните по делото. Изтъкнал е, че във връзка с проекта „Veshtina IN AKTION“ не е представен отчетът, който се твърди, че е депозиран в ЦРЧР на 01.06.2020г., както и каквито и да било други документи, които да установяват изпълнение на този проект. Поради това е достигнал до извод, че е налице неизпълнение на поетите с договора от страна на бенефициента задължения, доколкото не са представени доказателства за осъществяване на каквото и да било действие за реализиране на посочените по-горе цели на договора и програма „Еразъм+“ с изключение на отразеното в цитирания по-горе документ от извършена проверка, че са били ангажирани 14 доброволци. Приел е, че е налице намаление на бюджета на Съюза с предоставените финансови средства, без да е осъществен целеният резултат за подкрепа на дейностите за образователна мобилност на гражданите на ЕС, което обуславя извода за наличие на вреда в размер на предоставената на бенефициента сума и съществуването на причинна връзка между нея и поведението на ищцовото читалище. Намерил е, че е налице и условието за предвидимост на вредата с оглед обстоятелството, че същата нормално би следвало да се допусне при пораждане на задължението като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Поради това е приел, че включеното в списъка на приетите вземания на кредиторите на НЧ“Вещина -2995“ вземане на Национална агенция „Център за развитие на човешките ресурси“ за сумата 332052,99лв., представляващо подлежащо на връщане авансово плащане по договор № 2017-3-BG 01- КА135 -046918, предявено с молба вх.№ 335919 / 08.07.2021г., съществува, като същото е с правно основание чл.82 от ЗЗД. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице твърданото от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение. Този довод се обосновава с твърдения за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е взел предвид подадения от касатора отговор на въззивната жалба и по този начин е накърнил правото му на защита. Дори и твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила да е допуснато от въззивния съд, това би могло да обуслови неправилност на постановеното решение, но не и неговата недопустимост. Съгласно постоянната практика на ВКС съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията за решаване на делото по същество; когато решението е постановено при липса на право на иск или ако правото на иск не е упражнено надлежно; когато съдът е бил десезиран от спора; при липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск. В случая твърдения за наличие на някое от посочените основания за недопустимост на въззивното решение не се излагат. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Съгласно т.1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая в изложението си касаторът на е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който се твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът единствено е изложил твърдения за неправилност на извода на въззивния съд за съществуване на вземане на ответника за обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договора между страните поради противоречие с посочената практика на ВКС, като е навел доводи за недоказаност на виновно поведение от негова страна и на настъпили предвидими вреди. Тези доводи представляват оплакване за неправилност, по което касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК, а едва след допускане на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение