Определение № 1049 от 24.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1808/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото Г. И. И. срещу решение № 97/06.07.2023г. по в.т.д. № 321/2022г. на Апелативен съд - Велико Търново, в частта, в която е потвърдено решение № 38/27.07.2022г. по т.д. № 51/ 2021г. на Окръжен съд – Габрово в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният от И. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, („ЗАД ДБЖЗ“ АД) иск с правно основание чл.432 КЗ за горницата над 20 000 лева до 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 05.09.2019г., ведно със законната лихва от 29.05.2020 г. до окончателното изплащане. Касаторката иска отмяна на въззивното решение в частта, в която се потвърждава отхвърлянето на иска, като неправилно, поради необоснованост на изводите на съда и нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД. Поддържа се, че съдът не е съобразил решението си с критериите, посочени в т.11 от ППВС № 4/68г., поради което размерът на присъденото обезщетение е занижен. Твърди, че решаващият състав не е взел предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението, не ги е преценил в тяхната съвкупност и не е изложил мотиви относно това какво е тяхното значение и отражение върху битието и психиката на ищцата и промяната, която са наложили в начина й на живот. Въпреки, че в мотивите е посочена възрастта на пострадалата /17г. към датата на ПТП/, изброени са получените от нея травматични увреждания, проведеното лечение, изразяващо се в 4 оперативни интервенции и седем пъти болничен престой и възстановителен период, продължил повече от година, не става ясно какво е значението на тези обстоятелства за размера на дължимото обезщетение, според съда. Неправилно е прието, че ищцата се е възстановила напълно от получената травма, като не са съобразени констатираните от вещото лице при извършеният личен преглед ограничения в разгъването на десния глезен, което се дължало на сраствания и скъсяване на триглавия мускул, вследствие на оперативните интервенции и мекотъканната травма, вследствие на което касаторката продължава да търпи болки при натоварване и да получава отоци. Не е коментирано и отражението върху психиката й на останалия дълбок и загрозяващ белег, както и продължителното обездвижване през дългия и съпроводен с многобройни престои в болнични заведения и оперативни интервенции лечебен процес. Същевременно счита, че е налице значителна промяна в стандарта на живот в страната, който трябва да бъде отчетен към момента на присъждане на размера на обезщетението, съобразно инфлационните процеси към този момент. Претендира адвокатско възнаграждение за трите инстанции при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, съобразно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът по жалбата и по делото, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство, включително за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП и чл.25 НЗПП в размер на 500 лева. Третото лице - помагач на страната на ответника по делото, МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-р Т. В.” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Във връзка със спорния въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди апелативният състав е взел предвид заключението СМЕ, според което, ищцата, която при ПТП е била на 17 години, е получила следните увреждания: открита фрактура на дясна подбедрица и счупване на кръстната кост. С оглед счупването на дясната подбедрица ищцата е провела четири оперативни интервенции и има седем приема и престоя в болнични заведения. Според вещото лице болката след травмата и след всяка от оперативните интервенции е била интензивна, като е оставала значителна в продължение на 2-3 седмици, след което постепенно е намалявала. Прието е, че тези болки и страдания, многократните приеми и продължителния престой в болнични заведения, наложилата се втора оперативна интервенция в УМБАЛ „Д-р Г. С.“ - [населено място], с фиксация на фрактурата с пирон във връзка с констатирана лъжлива става на големия пищял - деформация с ъгъл напред на дясна подбедрица и болков синдром, както и сниженият комфорт на живот на ищцата за един продължителен период от време над една година, считано от получаване на травмата - 05.09.2019 г. - до около 4-5 месеца след последния прием на ищцата в болнично заведение на 06.07.2020 г., т.е. до м. ноември 2020 г., представляват причинени на ищцата неимуществени вреди и следва да бъдат взети предвид при определяне на размера на обезщетението. При извършения на 19.04.2022 г. преглед на ищцата, вещото лице по допуснатата СМЕ констатира, че ищцата има оплаквания от периодични отоци, болки и стягания на мускулите на десен крак, след натоварване на крака и при смяна на времето, като походката е без видимо накуцване. В т. 5 от заключението вещото лице посочва, че ищцата е видимо възстановена и че липсват данни за сериозни последици за здравето на ищцата в бъдеще, а в о.с.з. на 10.05.2022 г. заявява, че възстановителният период е приключил, поради което въззивният съд е приел, че не е налице допълнително влошаване здравето на ищцата и тя се е възстановила напълно от получената травма. Намерил е това обстоятелство за значимо при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. При обсъждане извършения личен преглед на ищцата, вещото лице е посочило, че на дясната подбедрица има белези от оперативни достъпи и от рана, зараснала вторично, без оток и секреция, като тези обстоятелства също са счетени за релевантни при определяне на размера на обезщетението. Съдът е взел предвид и обществено - икономическата обстановка в страната към момента на ПТП - 05.09.2019 г., намираща отражение в лимитите на отговорност по чл.492 ГПК. С оглед на изложените конкретни обективни обстоятелства по делото, въззивният съд е намерил че претърпените от ищцата неимуществени вреди са значителни и справедливият размер на сумата, с който трябва да бъдат обезщетени, следва да се определи на 60 000 лева. Като е взел предвид, че застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 40 000 лева, съдът е уважил искът за сумата от 20 000 лева. Прието е, че върху уважената част от иска се дължи лихва за забава, считано от датата на подаване писмената застрахователна претенция по чл.380 КЗ - 25.09.2020г., до окончателното изплащане на главницата. Предвид гореизложеното въззивният състав е потвърдил първостепенното осъдително решение. Същевременно апелативният съд е констатирал, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка, като е посочена дата на подаване на писмената застрахователна претенция, съответно на изплащане лихва за забава - 29.05.2020г., вместо правилната - 25.09.2020г. - посочена в мотивите към решението, която очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена от първостепенния съд след влизане на решението в сила и връщане на делото. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следния правен въпрос, за който се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „Как следва да се прилага критерият за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и какви са критериите и обстоятелствата, които следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинено телесно увреждане в резултат на деликт при предявен пряк иск срещу застраховател?“; Твърди се противоречие на въззивното решение в обжалваната част с: решение № 60092/08.07.2021г. по т.д.№ 1072/2020г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 88/09.07.2012г. по т.д.№ 1015/2011г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 88/17.06.2014г. по т.д.№ 2974/2013г. на 2-ро т.о. на ВКС и др.“ Касаторката се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обусловилия изхода на спора въпрос: „Как следва да се прилага критерият за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и какви са критериите и обстоятелствата, които следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинено телесно увреждане в резултат на деликт при предявен пряк иск срещу застраховател?“ за проверка за съответствие с дадените разрешения в ППВС № 4/68г. и в практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд