Определение № 274 от 19.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1703/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. И. Т. срещу решение №1168 от 10.06.2020 г., постановено от САС,ГК-2 с-в по гр.д. №4344/2019 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение№ 5407 от 16.07.2019 г. на СГС, по гр.д. № 8441/2018 г., В ЧАСТТА,с която е отхвърлен предявеният касатора против Гаранционен фонд –гр.София иск с правно основание чл.557 ал.1, т.1 КЗ за заплащане на разликата в присъденото обезщетение от 25 000 лева до 40 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени при ПТП, настъпило на 14.03.2018 г., ведно със законната лихва от 20.06.2018 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. От страна на ответника по касационната жалба ГФ-гр.София е изпратен писмен отговор със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, в обжалваната отхвърлителна част, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: По механизма на произшествието не се спори, а и същият се установява безпротиворечиво от заключението на вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза. Същото е констатирало, че на мястото на произшествието са намерени и регистрирани спирачни следи. На база на спирачните следи и деформацията на задния ляв калник на лекия автомобил, експертът изчислява, че скоростта на управлявания от ищеца автомобил е била около 70 км/ч, а тази на неустановения автомобил, управляван от напусналия произшествието водач, е била над 70 км/ч. Безспорно е също така и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. причинно-следствената връзка на увредите на здравето на ищеца от така настъпилото произшествие. Спорен, пред въззивната инстанция, е бил единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение. За доказване на характера, вида, обема, интензитета и продължителността на болките и страданията, търпени от ищеца, по делото пред първа инстанция е поискано и допуснато изслушване на заключение на съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че при процесното ПТП ищецът Т. е получил разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата, разкъсно-контузна рана в областта на десния лакът, счупване на горния край на голямопищялната кост на дясната подбедрица и контузия на двете колена. Във връзка с полученото счупване е извършена имобилизация, чрез налагане на гипсова лонгета на десния долен крайник за срок от четири седмици. Разкъсно-контузните рани са обработени чрез първична хирургична обработка, извършен е тоалет, наложени са хирургични шевове и е приложена противотетанична ваксина. Според вещото лице, ищецът е търпял сравнително силни болки първите няколко дни след инцидента, които в течение на оздравителния процес са отшумявали. Към момента на експертизата и за в бъдеще не би следвало да са налице оплаквания. Липсва медицинска документация за настъпили усложнения или оплаквания, на база на което експертът е заключил, че при този вид увреждания би следвало да настъпи пълно възстановяване на засегнатата функция на долния десен крайник. Срокът на възстановяване на мекотъканните травматични увреждания е бил 15 – 20 дни, а срокът на имобилизация на долния десен крайник е бил 30 дни. Срокът на нетрудоспособност за физически труд, според експертизата е от четири до шест месеца. От свидетелските показания се установява, че като се върнал от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където бил откаран след инцидента, ищецът е имал три шева на главата, охлузване на лакътя с два шева и гипсиран десен крак. Изпитвал големи болки и е бил три месеца на легло. За този период не е можел самостоятелно да ходи до тоалетна и е бил два месеца в гипс, а в последствие се е придвижвал с патерици. Според показанията на свидетелката, възстановяването е настъпило след около 4-5 месеца, но и към момента на разпита, същия продължавал да накуцва и да изпитва болки. При извършената преценка по реда на чл. 172 от ГПК съдът е преценил, че относно продължителността на възстановителния период, показанията кореспондират със заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, но за последващи усложнения или други оплаквания липсва медицинска документация. Няма данни и доказателства, които да потвърждават твърденията на ищеца за изпитвани силни болки и понастоящем, за непрекъсната нужда от чужда помощ и за опасност вредите да се търпят и за в бъдеще. Въз основа на всичко изложено и съобразно икономическата конюнктура, съдът е преценил, че за доказаните неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от увреждането, дължимото обезщетение в случая следва да се определи на 25 000 лева. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи противоречие на обжалваното въззивно решение с ППВС №4/68, както и с практика на ВКС/ посочени решения постановени по реда на чл.290 ГПК / по въпроса за критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетение за неимуществени вреди и как се прилагат тези критерии от съда. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита, че следва да се допусне касационно обжалване за проверка на обжалването със задължителната практика на ВКС- т.11 ППВС №4/68. Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса на осн.чл.83 ал.2 ГПК с разпореждане на първоинстанционния съд. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че е налице основание за допускане до касация, поради което