Определение № 296 от 28.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4324/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма],конституирано в качеството на трето лице – помагач на ответника [фирма],против решение от 06.06.2013 год., постановено по гр.д.№ 8891/2012 год. на Софийски градски съд, ГК – ІV д състав, с което е обезсилено,като недопустимо, решение от 15.03.2012 год. постановено по гр.д.№ 44432 / 2010 год. на Софийски районен съд,77 състав и е прекратено производството по делото.Предмет на предявения иск е твърдяно като дължимо и претендирано за заплащане в полза на третото лице – помагач и настоящ жалбоподател застрахователно обезщетение в размер на 6 132,72 лева, претендирано от В. К., на основание сключен във връзка с договор за кредит между същия и [фирма] застрахователен групов договор по застраховка „Кредитна протекция„ между застрахователя – ответник по спора и [фирма],в качеството на застрахован. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването, но е процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК, предвид следното: Предмет на иска е установяване съществуването на задължение по абсолютна търговска сделка.Същият обуславя характеристика на образуваното дело като търговско, на основание чл. 1 ал.1 т.6 вр. с чл. 286 ал.2 ТЗ. Понятието „ търговско дело „ действително е по - широко от понятието „ търговски спор „, по смисъла на чл.365 от ГПК, като последните не изчерпват предмета на търговските дела. Посочените в чл.365 ГПК спорове, обаче,между които по характеристика попада и настоящият спор / чл. 365 т.1 от ГПК /, безспорно обуславят търговски характер на образуваното дело.Цената на иска - под 10 000 лева, с оглед търговския характер на делото, предпоставя недопустимост на касационното обжалване, на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо търговско отделение