Определение № 4981 от 01.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2226/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Сапаревски против решение от 05.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 245/2023 г. от 8-ми състав на САС. Ответниците по касационната жалба не са представили писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че ищецът е заченат и произхожда от баща Д. Н. Сапаревски, на основание чл.69 вр. чл.72, ал.2 СК и е потвърдено постановеното в този смисъл решение на СГС. Съдът е приел, че от приетите като доказателство пред първата инстанция съдебни ДНК експертизи се установява, че ищецът и ответникът имат родство по бащина линия, като принадлежат към бащиния род на починалия Д. Н. Сапаревски. При допълнителната експертиза се е установило, че родителите на Д. Сапаревски са биологични баба и дядо на ищеца по делото, предвид вероятността за това – 65 735 981 пъти по-голяма от това да не са такива. Вещото лице, при разпита с в открито съдебно заседание заявява, че за нея категорично Д. Сапаревски е баща на ищеца, като съществува вероятност биологичен баща на детето е да е брат на Д. Сапаревски, какъвто от данните по делото не се установява той да е имал, в каквато насока са и свидетелските показания на неговата майка. От свидетелските показания се установява, че Д. Сапаревски и майката на ищеца са живеели на съпружески начала за период около две години, в който период се е родил ищеца, като за тези факти са знаели както съпругата на Д. Сапаревски, така и неговите родители и техните близки. Въз основа на горните доказателства, съдът е приел за установено, че ищецът е заченат и произхожда от баща Д. Н. Сапаревски и е основателен предявения иск. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и по които е налице противоречие с практиката на ВКС – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Първите три поставени въпроса в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаят възможността да се установи бащинство при липса на биологичен материал от лицето, за което се твърди че е баща на ищец по делото и този факт да се установи с биологичен материал на други негови роднини. Произходът може да бъде установяван с всякакви доказателствени средства, но заключението на ДНК - експертизата, предвид неговата обективност, има особено значение в производствата по установяване или оспорване на произход. Медицинските експерти могат да изключат категорично възможността дете да произхожда от определено лице, в който случай искът за установяване на произход не може да бъде уважен. Той може да бъде уважен само ако при съвкупното обсъждане на доказателствата за осъществени полови контакти между майката на детето и соченото за негов баща лице в периода на зачеването и заключенията на експертизите съдът формира категоричен извод за бащинството на детето. В този смисъл решение № 103 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2016 г., IV г. о.. Налице е съдебна практика на ВКС по поставените въпроси, съобразена от въззивния съд. Липсата на биологичен материал от лицето, за което се твърди че е баща на ищеца, не е пречка да се установи този факт с всякакви доказателствени средства, като в настоящия случай освен двете ДНК експертизи съдът е съобразил и останалите доказателствени средства, установяващи по категоричен начин съжителството на семейни начала между лицето, за което са твърди, че е баща на ищеца и неговата майка. Наличието на съдебна практика по поставените въпроси, както и съобразяването й от страна на въззивния съд води до липса на соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът е приел, че от доказателствата по делото и предвид категоричния отговор на вещото лице в открито съдебно заседание е установен факта на бащинството, поради което поставения правен въпрос относно извод в тази насока при липса на категорични доказателства е неотносим към възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и по възраженията в жалбата и доводите и възраженията на страните по спора, поради което поставените в тази насока процесуалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора. Предвид изложеното, не са налице касационни основания и касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС