Определение № 1858 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1586/2026 г.

Производството е по реда на чл.133, ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 5019 от 08.02.2026 г. Административният съд София-град (АССг) прекратява производството по адм. дело № 1140/2026 г. по описа на същия съд и повдига спор за подсъдност между АССг и Административен София-област (АССо), като приема, че образуваното пред АССо адм. дело по жалба на Д. В. Ш., която е с постоянен адрес [населено място], общ. Своге против мълчалив отказ на Висш съдебен съвет, както и срещу частичните и непълни отговори на Районен съд Варна и Апелативен съд Варна по подадено от нея заявление за достъп до лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 – Общ регламент за защита на данните (ОРЗД) не е подсъдно на АССг и повдига спор за подсъдност. Върховният административен съд, за да се произнесе по реда на чл. 135, ал. 6 АПК, след извършена проверка на материалите по делото намира следното: Производството по адм. дело № 1032/2025 г. по описа на АССо е образувано по жалба на Д. В. Ш. срещу мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и срещу частични или непълни отговори от Районен съд Варна и Апелативен съд Варна по подадено от нея заявление за достъп до лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 - Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) – ОРЗД. От материалите по делото се установява, че Ш. е подала заявление до ВСС, с което е поискала да бъде предоставен достъп до обработвани нейни лични данни, както и за целите на обработването им. С писмо от 26.08.2025 г. ВСС уведомява субекта на лични данни, че данните му се обработват от конкретни органи на съдебната власт, които са посочени конкретно. Същевременно с писма от Районен съд Варна и Апелативен съд Варна Ш. е уведомена за обработване на личните ѝ данни от тях с посочване на категорията на същите, целите на обработката и др. С определение № 91 от 26.01.2026 г., постановено по горепосоченото дело АССо приема, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изр. второ АПК и местно компетентен да разгледа жалбата е АССг. Този извод е обоснован с констатация, че предмет на жалбата е мълчалив отказ за достъп до лични данни на ВСС със седалище гр. София, но и Районен съд Варна и Апелативен съд Варна със седалище гр. Варна, в качеството им на администратори на лични данни и като страни в производството по ОРЗД, а оспорения акт има за адресати както заявителя с постоянен адрес [населено място], общ. Своге, така и посочените съдилища със седалище гр. Варна, при което делото е местно подсъдно на АССг, където е седалището на органа, чийто акт се обжалва. С тези мотиви АССо прекратява производството по така образуваното пред него адм. дело № 1032/2025 г. и изпраща същото по компетентност на АССг. АССг образува адм. дело № 1140/2026 г., като с постановеното по него определение № 5019 от 08.02.2026 г. прекратява производството по делото и повдига спор за подсъдност като приема, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 133, ал.2, изр. второ АПК, тъй като адресатът на акта е един, а в случая са налице три административни правоотношения и на практика се оспорват три административни акта на различни органи с подадената от Ш. жалба, която е единствен техен адресат. Настоящият състав намира, че в случая се касае до производство по ОРЗД - обжалвани са актове на администратори на лични данни по искането на Ш. да ѝ бъде предоставен достъп до обработваните от тях нейни данни. При това от материалите по делото не се установява наличие на трима адресати на един акт, а е установено, че са налице три акта на администратори на лични данни, постановени по искане на субект на лични данни. Актове от този вид и характер предвид разпоредбата на чл. 39 от Закона за защита на личните данни предвиждаща, че при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс – т.е. пред съответния административен съд. Ето защо настоящият състав намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 133, ал.1 АПК, предвид установения постоянен адрес на жалбодателката, която е единствен адресат на постановени от администратори на лични данни актове, при което компетентен да се произнесе по жалбата ѝ е Административен съд София-област. Предвид изложеното, Върховният административен съд, Пето отделение