Определение № 60230 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2830/2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна подадена чрез процесуалния представител адвокат Н. Банков, срещу решение №831 от 25.06.2020 г. по в.гр.д. № 217/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5573 от 10.12.2019 г. по гр.д. № 9470/2019 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че Р. З. М. не дължи на касатора сумата 5063.35лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел.енергия за обект в [населено място], ул. „Д-р К. Й.“ [жилищен адрес]-1, за периода от 23.05.2017 г. до 22.05.2018 г. по издадена фактура № [ЕГН]/ 03.06.2019 г. за аб.№[ЕГН] и кл.№ [ЕГН]. С определение №65 от 03.02.2021 г. е допуснато касационно обжалване на касационно обжалване на решение №831 от 25.06.2020 г. по в.гр.д. № 217/2020 г. на Варненския окръжен съд. С определението по чл.288 ГПК се проверява дали повдигнатите правни въпроси обуславят въззивното решение и имат значение за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото като се извършва подбор на касационните жалби, които да бъдат допуснати до разглеждане. Върховният касационен съд обаче следи служебно за допустимостта на касационното производство и може да се произнесе по този въпрос и в случаите, при които е допуснато касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІII г.о. констатира следното: С отговора на касационната жалба ищецът Р. З. М., със съдебен адрес - [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Ц. Д., е направил частичен отказ от иска за сумата от 70 лв. Моли да се обезсили първоинстанционното и въззивното решение в тази част. Върховният касационен съд намира, че с направения частичен отказ от иска е валидно десезиран от страната, разполагаща с правото на иск, поради което не може да разгледа спора относно сумата 70 лв. Според чл.233 ГПК ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, като съгласието на ответника не се изисква – неговото становище е ирелевантно, тъй като ищецът не може да предяви отново същия иск. Изявлението за отказ е направено от процесуален представител, който е изрично упълномощен за това. Поради това следва да се прекрати производството по иска за същата сума, като съгласно чл.233, изр.3 ГПК постановеното въззивно решение следва да се обезсили в съответната част. По този начин предмет на касационния контрол остава въззивното решение, което е постановено по иск с цена 4 993.35 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 571.70 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.