Определение № 268 от 03.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3947/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 305 от 14.06.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 225 от 2016 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 592 от 11.03.2016 г. на Бургаския окръжен съд за прекратяване на гр.д. № 1611 от 2015 г.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:

1. Необходима ли е връзка между неправомерното поведение на проверяваното лице и придобитото от него имущество по сега действащия ЗОПДНПИ ?

2. До кой момент трябва да се следи наличието на наказателната предпоставка, тоест дали тя е само предпоставка за образуване на проверка, респ. производство по ЗОПДНПИ или е основание за допустимост на иска и за отнемане на имущество в полза на държавата ?

3. Представлява ли прекратяването на наказателното производство срещу проверяваното лице основание за прекратяване на съдебното производство по ЗОПДНПИ при съществуващата в закона разпоредба на чл.2 ?

В писмен отговор от 22.07.2016 г. ответницата по частната жалба К. К. П. оспорва същата. Претендира за направените от нея разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК /обжалваното определение на Бургаския апелативен съд е било съобщено на жалбоподателя на 27.06.2016 г., а частната жалба е подадена на 04.07.2016 г./.

Тъй като се обжалва определение на въззивен съд, с което по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото /определение за прекратяване на делото/, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, за да е допустимо касационното обжалване на това определение следва да са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 ГПК.

В случая е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното: Третият от поставените от касатора правни въпроси /представлява ли прекратяването на наказателното производство срещу проверяваното лице основание за прекратяване на вече образуваното съдебно производство по ЗОПДНПИ при съществуващата в закона разпоредба на чл.2/ е от съществено значение за делото, тъй като с обжалваното определение е потвърдено определение за прекратяване на делото именно поради това, че след образуване на съдебното производство по чл.74 ЗОПДНПИ е било прекратено наказателното производство срещу ответницата К. П. и поради това предявеният срещу нея иск по чл.74 от ЗОПДНПИ иск станал недопустим. По този въпрос, обаче, обжалваното определение противоречи на задължителна практика на ВКС- определение № 335 от 06.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2462 от 2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, в което е прието обратното: че изискването проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпленията, посочени в разпоредбата на чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, трябва да е налице само към момента на образуване на съдебното производство по чл.74 ЗОПДНПИ, но не и в неговите следващи етапи и до неговото приключване.

Поради това касационното обжалване на определението на Бургаския апелативен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поради противоречието с горепосочената задължителна практика на ВКС обжалваното определение на Бургаския апелативен съд и потвърденото с него определение на Бургаския окръжен съд следва да бъдат отменени, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Воден от горното, съставът на ВКС, ГК, Първо отделение