Определение № 2312 от 25.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 201/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ответниците Г. К. Ч., Д. К. Л., Й. К. К., П. К. Д. и „Салвия Агро“ ЕООД, чрез пълномощника им адв. А. С. Ч., срещу решение № 431 от 3. 11. 2022 г. по в. гр. д. № 752/2021 г. на ОС – Велико Търново, с което:

а/. е потвърдено решение № 246 от 17. 06. 2021 г. по гр. д. № 1784/2020 г. на РС – Горна Оряховица в частта, с която е признато за установено, по предявения от П. Й. Д., Атанас Й. Д., П. Й. И., И. Й. И., С. К. Л. и И. К. Л. срещу Г. К. Ч., Д. К. Л., Й. К. К., П. К. Д. и „Салвия Агро“ ЕООД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост, че „Салвия Агро“ ЕООД не е собственик на недвижимите имоти, предмет на договор за дарение, сключен с н.а. № 3/13. 01. 2020 г., том I, рег. № 77, дело № 2 от 2020 г. по описа на нотариус Л.С., както и на договор за покупко-продажба № 4/13. 01. 2020 г., том I, рег. № 79, дело № 3 от 2020 г. по описа на нотариус Л.С. за разликата над 1/3 (70/210)ид.ч. до прехвърлените 50/70 (150/210) ид.ч. от правото на собственост, която разлика възлиза на 80/210 ид.ч.;

б/. е отменено решение № 246 от 17. 06. 2021 г. по гр. д. № 1784/2020 г. на РС – Горна Оряховица в частта с характер на определение, с която е прекратено производството по гр. д. № 1784/2020 г. на РС – Горна Оряховица в частта по предявения от П. Й. Д., Атанас Й. Д., П. Й. И., И. Й. И., С. К. Л. и И. К. Л. срещу Г. К. Ч., Д. К. Л., Й. К. К., П. К. Д. и „Салвия Агро“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД – за приемане за установено между страните по делото, че договорът за дарение, сключен с н.а. № 3/13. 01. 2020 г., том I, рег. № 77, дело № 2 от 2020 г. по описа на нотариус Л.С., с който ответниците - физически са дарили на „Салвия Агро“ ЕООД 1/49 ид.ч. от описаните в нотариалния акт недвижими имоти, е привиден и прикрива договор за продажба, и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД;

в/. е обезсилено решение № 246 от 17. 06. 2021 г. по гр. д. № 1784/2020 г. на РС – Горна Оряховица в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Й. Д., Атанас Й. Д., П. Й. И., И. Й. И., С. К. Л. и И. К. Л. срещу Г. К. Ч., Д. К. Л., Й. К. К., П. К. Д. и „Салвия Агро“ ЕООД, при условията на евентуалност (в случай на уважаване на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД) иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, за изкупуване на 1/3 ид.ч., прехвърлена от ответниците-физически лица на „Салвия Агро“ ЕООД, с договор за продажба (прикрит с договор за дарение), сключен с н.а. № 3/13. 01. 2020 г., том I, рег. № 77, дело № 2 от 2020 г. по описа на нотариус Л.С., както и с договор за покупко-продажба № 4/13. 01. 2020 г., том I, рег. № 79, дело № 3 от 2020 г. Твърди се неправилност на решението, поради необоснованост на извода на въззивния съд, че ищците са собственици на 2/3 идеални части от процесните имоти, поради незаконосъобразност на извода на съда, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен при условията на евентуалност, и поради неправилност на извода на съда за наличие на правен интерес от предявяване на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД. Твърди се очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, както и наличие на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК по поставени правни въпроси.

С писмен отговор, подаден от ищците П. Й. Д., Атанас Й. Д., П. Й. И., И. Й. И., С. К. Л. и И. К. Л., се поддържа недопустимост на касационната жалба в частта й срещу въззивното решение в частта му, отменяща първоинстанционното в частта, с която е прекратено първоинстанционното производство в частта по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД и делото е върнато на районния съд за разглеждане на този иск. Излагат се съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение, съобрази следното:

Касационната жалба е недопустима в частта й срещу въззивното решение с характер на определение, с която е отменено първоинстанционното решение с характер на определение в частта, с която е прекратено производството по делото в частта по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД и делото е върнато за разглеждане на районния съд за разглеждане на този иск. В посочената част въззивното решение има характер на определение, тъй като със същото се отменя прекратително определение на първоинстанционния съд и делото се връща на същия съд за разглеждане на предявения иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД. Това определение не е от категорията определения, за които разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК предвижда възможност за обжалването им – същото не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалваемостта му е предвидена изрично в закона. Като недопустима, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в тази част, а касационното производство – частично прекратено.

В останалите й части касационната жалба е допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта по отрицателния установителен иск, въззивният съд е приел, че Р. Т. Т., обща наследодателка на ищците и на ответниците-физически лица, е починала на 2. 05. 1962 г. и е оставила за наследници трите си деца: Атанас Й. К. – с дял 1/3 ид.ч., Р. Д. Н. – с дял 1/3 ид.ч. и К. Д. К. – с дял 1/3 ид.ч. Ищците са наследници на Атанас Й. К., починал 2004 г., и на Р. Д. Н., починала 2011 г., а ответниците-физически лица са наследници на К. Д. К., починал 1994 г.

С нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 189/17. 04. 1996 г. Атанас Й. К. и Р. Д. Н. (наследодатели на ищците), както и наследниците на К. Д. К. – ответниците Г. К. Ч., Й. К. К., Д. К. Л. и П. К. Д., са признати за собственици на процесните имоти, на основание наследяване на Р. Т. Т. и възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ с решение № 215/3. 07. 1995 г. на ПК – Горна Оряховица и скици към него.

Към сключване на прехвърлителните сделки между наследниците на К. Д. К. и „Салвия – Агро“ ЕООД, с нотариални актове № № 3/13. 01. 2020 г. и 4/13. 01. 2020 г., наследниците на К. Д. К. – ответниците по иска Г. К. Ч., Й. К. К., Д. К. Л. и П. К. Д. са притежавали общо 1/3 (70/210) идеални части от възстановените по ЗСПЗЗ имоти. С двата договора са прехвърлили 50/70 (150/210) идеални части – с 80/210 идеални части повече от притежаваните. Двата договора са породили вещнопрехвърлително действие в полза на дружеството – приобретател само до размер на притежаваната от прехвърлителите общо 1/3 (70/210) ид.ч. от процесните имоти. Посочените нотариални актове не доказват „Салвия – Агро“ ЕООД да е придобило собствеността върху процесните имоти за разликата над притежаваната от прехвърлителите общо 1/3 (70/210) ид.ч. до прехвърлените общо 50/70 (150/210) ид.ч. от процесните имоти, която разлика възлиза на 80/150 ид.ч., на заявените от дружеството придобивни основания – прехвърлителни сделки, сключени с нотариални актове № № 3/13. 01. 2020 г. и 4/13. 01. 2020 г.

За да достигне до извод за недопустимост на първоинстанционното решение в частта по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС – за признаване право на изкупуване на 1/3 идеална част от процесните земеделски имоти, прехвърлена от ответниците-физически лица на „Салвия Агро“ ЕООД, с договор за продажба (прикрит с договор за дарение), сключен с н.а. № 3/13. 01. 2020 г., том I, рег. № 77, дело № 2 от 2020 г. по описа на нотариус Л.С., както и с договор за покупко-продажба № 4/13. 01. 2020 г., том I, рег. № 79, дело № 3 от 2020 г., съдът е приел, че същото е постановено без да се е осъществило поставеното от ищеца процесуално условие за разглеждането му – уважаването на иска иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД за приемане за установено между страните по делото, че договорът за дарение, сключен с н.а. № 3/13. 01. 2020 г., том I, рег. № 77, дело № 2 от 2020 г. по описа на нотариус Л.С., с който ответниците - физически са дарили на „Салвия Агро“ ЕООД 1/49 ид.ч. от описаните в нотариалния акт недвижими имоти, е привиден и прикрива договор за продажба. Едва след постановяване на решение по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД и в случай на уважаване на този иск, съдът следва да разгледа иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.

С касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение като очевидно неправилно. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторите поставят следните въпроси:

1. Със съставянето на констативен нотариален акт по чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ възникват ли вещни права за лицата, които са посочени в акта.

2. При заведен отрицателен установителен иск за собственост ищците трябва ли да докажат правото си на собственост.

3. При обективно и субективно съединяване на искове по чл. 124 ГПК, чл. 33, ал. 2 ЗС, чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД кой е главният иск.

4. Второинстанционният съд трябва ли да се произнесе по същество освен по главния иск и по съединените към него искове.

5. Очевидно неправилно ли е решението на въззивния съд, потвърждаващо първоинстанционно решение, уважаващо отрицателен установителен иск за собственост, без ищците да са се легитимирали като съсобственици на процесния имот.

6. Очевидно неправилно ли е решение на въззивен съд, с което съдът не е извършил правилна преценка „кой е главният и обусловените от неговото уважаване или не искове“.

Жалбоподателите не са се позовали изрично, нито са аргументирали някое от допълнителните основания по точка 1, точка 2 или точка 3 на алинея 1 от чл. 280 ГПК. Не се твърди решаване на въпросите в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в тълкувателно решение и/или постановление на пленума на ВС или ВКС на Република България, или с незадължителната практика на ВКС, нито изложението съдържа позоваване на конкретно ТР и/или ППВС и/или решение на ВКС.Не се твърди решаване на въпросите в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, нито изложението съдържа позоваване на такива актове. Не е обосновано становище дали, защо и с какво обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Непосочването на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК във връзка с поставените въпроси е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поради това не е необходимо да се обсъжда дали въпросите отговарят на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславящо допускане до касационен контрол на въззивното решение и проверка на правилността му.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение до.

Ответниците по касационната жалба не претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция и няма данни да са направили такива.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,