Определение № 2918 от 06.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1834/2025 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Г. А. срещу определение № 1397/24.03.2025 г. по гр.д. № 2579/2024 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационната му жалба срещу решение № 61 от 22.03.2024 г. по в.гр. д. № 444/2023 г. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 335 от 17.10.2023 г. по гр.дело № 450/2022 г. на Ямболския окръжен съд за отхвърляне на предявения от К. Г. А. срещу МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД, гр.Ямбол иск по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лв. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, ответникът по жалбата МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД, гр.Ямбол не е депозирал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че производството по делото е образувано по исковата молба на К. А., с която е предявен иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД.Посочено е, че впоследствие при конкретизирането на претенцията е добавен и иск за сумата от 3000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, от които 2600 лв. - разходи за хонорари и консултации от адвокати и 400 лв. - ползвани неплатени отпуски.По отношение иска за имуществени вреди е прието, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като попада в хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, съгласно която въззивните решения по граждански дела по искове с цена до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на касационната жалба е в съответствие с процесуалния закон. С исковата молба са предявени два иска с правна квалификация чл. 49 З ЗД при условията на кумулативно обективно съединяване, като размерът на цената по всеки един от тях се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, т. е. търсената сума. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В случая предявеният от жалбоподателя иск за имуществени вреди е с цена под 5000 лв. и не попада в някое от посочените в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключения, поради което касационната жалба срещу решението в тази му част е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване, т. е. влязъл в сила съдебен акт и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение на предходния състав на ВКС, ІІ г.о. за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,