Определение № 457 от 01.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД срещу решение № 107 от 14.04.2020 г. по в.гр.д.№ 94 от 2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, с което е частично отменено решение № 1613 от 05.12.2019 г. по гр.д.№ 4870 от 2018 г. на Пазарджишкия районен съд по искове с правно основание чл.109 ЗС и вместо него е постановено ново решение за уважаване на тези искове, предявени от И. С. Ц., П. И. Ц. и С. Г. К. срещу „Напоителни системи“ ЕАД за осъждането на дружеството да поправи дъното и стените на деривационен и напоителен канал с идентификатор ...., собственост на ответника, находящ се в землището на [населено място], П. обраст и да възстанови дренажа в частта от канала, намиращ се в близост до собствените на ищците имоти, подробно описани в решението.

Пълномощникът на касатора счита, че решението на въззивния съд е недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. Въздействието върху земеделския имот от даден вид вредни фактори, които водят до овлажняване на почвата или преовлажняване, счита ли се за неоснователно действие, което пречи на стопанина да упражнява своето право или се касае за вредно въздействие върху насажденията, засадени в този земеделски имот ?

2. Представлява ли наличието на напоително хидротехническо съоръжение в имот, граничещ със земеделски или друг вид имот, действие по ограничаване правата на собственика да ги упражнява, при обстоятелстото, че правото на собственост е придобито след изграждането на хидротехническото съоръжение ?

Евентуално поддържа, че решението е недопустимо и очевидно несправедливо.

В писмен отговор от 16.09.2020 г. ответниците по жалбата И. С. Ц., П. И. Ц. и С. Г. К. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвжими имоти /искове по чл.109 ЗС/, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на исковете.

За да постанови решението си за уважаване на предявените искове по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел за безспорно установено, че ответното дружество е собственик и стопанин на канала, който преминава в близост до собствените на ищците имоти, намиращи се в по-ниската част на терена, както и че ответното дружество транспортира вода по този канал и има задължение да поддържа в изправност това съоръжение. От приетите по делото заключения на експертизи било установено, че в резултат на неконтрулируемата филтрация на водата от канала, която се дължала на некачественото състояние на стените и дъното на този канал, водата напускала безпрепятствено и многократно канала и предвид денивелацията на терена достигала безпрепятствено до имотите на ищците по няколко начина- повишено подпочвено водно ниво /до 60-90 см./, гравитачно стичане на водата по терена и завирване на водата в равнинните и полегати участъци на имотите на ищците.

Съдът приема, че неправомерното въздействие върху имотите на ищците е безспорно установено от събраните по делото доказателства, като без значение е дали това неправомерно въздействие е по отношение на имотите само като почва или се касае за въздействие върху трайните насаждения в тези имоти. Според съда, самият факт, че един имот, независимо какъв е той /селищен, жилищен, полски или друг/ се наводнява и замочурява неоснователно от друг имот, което води до неговото преовлажняване и повреждане до невъзможност собственикът да го обработва и ползва по неговото предназначение, е достатъчно основание собственикът на увредения имот да иска на основание чл.109 ЗС преустановяване на неправомерното въздействие върху имота му. В конкретния случай, такова преустановяване можело да бъде постигнато само и единствено чрез извършване на конкретни работи и дейности от ответното дружество, а именно: поправка на дъното и стените на канала и възстановяване на дренажа в частта му, разположена в близост до имотите на ищците.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд поради следното: И двата поставени от касатора въпроси /1. Въздействието върху земеделския имот от даден вид вредни фактори, които водят до овлажняване на почвата или преовлажняване, счита ли се за неоснователно действие, което пречи на стопанина да упражнява своето право или се касае за вредно въздействие върху насажденията, засадени в този земеделски имот ? и 2. Представлява ли наличието на напоително хидротехническо съоръжение в имот, граничещ със земеделски или друг вид имот, действие по ограничаване правата на собственика да ги упражнява, при обстоятелстото, че правото на собственост е придобито след изграждането на хидротехническото съоръжение ?/ не са правни въпроси за допускане на касационното обжалване по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е уважил исковете по чл.109 ЗС не защото е налице въздействие върху имотите на ищците от друг вид вредни фактори, които водят до овлажняване на почвата или преовлажняване, нито защото самото наличие /съществуване/ на напоителното хидротехническо съоръжение представлява действие по ограничаване правата на собствениците на имоти, граничещи с това съоръжение, а по други съображения: защото ответното дружество, което има задължение да стопанисва и поддържа процесното хидротехническо съоръжение /деривационен и напоителен канал/, го поддържа в неизправно състояние, което причинява увреждане на имотите на ищците до степен, че те не могат да бъдат ползвани от техните собственици по предназначение.

Не са налице и посочените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост.

В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата И. Ц. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.