Определение № 358 от 19.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 890/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 219 от 06.12.16 г. по гр.д.№ 613/2016 г. на Пловдивския апелативен съд е отменено решение № 1019 от 11.07.2016г. по гр. д. № 3146/15 г. на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от Н. К. А. против Д. А. В. и С. Г. В. иск по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищцата върху първи етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], ведно с Ѕ ид. ч. от сутерена на сградата, представляваща еднофамилна двуетажна сграда с идентификатор № 56784.514.202.1 по КККР на [населено място] и осъждане на ответниците да предадат владението върху имота. Въззивният съд е приел, че между страните по спора се е развило предходно съдебно производство по предявен от Д. А. В. срещу Н. А. иск по чл.74, ал.2, вр. чл.72 ЗС за заплащане стойността на извършени подобрения в собствения на ищцата процесен имот. С решение № 536/28.03.2012 г., по гр. д. №959/2011г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с решение по в. гр. д. № 845/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, Н. А. е осъдена да заплати на настоящия ответник Д. В. сумата от 22 148,50 лв. Въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение в полза на Д. В. бил издаден изпълнителен лист и е образувано на 08.02.2013 г. изпълнително дело. Принудителното изпълнение за паричното задължение е било насочено върху процесния имот, същият бил изнесен на публична продан и възложен на ответника Д. В. с постановление за възлагане от 23.05.2013г., влязло в сила на 29.05.2014 г. Междувременно с решение № 159 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г. на ВКС, ІІ ГО е отменено решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист и е отхвърлен предявеният от В. иск по чл.74, ал.2, вр. чл.72 ЗС. С постановление от 09.09.2014 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 4 ГПК. Въззивният съд се е позовал на нормата на чл. 433, ал.3 ГПК и т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015г. ОСГТК на ВКС, като е посочил, че при прекратяване на изпълнителното производство всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, от извършването на които трети лица са придобили права, както и в настоящия случай. Обосновал е също, че съгласно чл.496 ГПК постановлението за възлагане има вещноправно действие от влизането му в сила, същото е деривативен придобивен способ и се ползва със стабилитет. Правата на купувача при публичната продан могат да отпаднат само в изрично уредените от закона хипотези: при последваща отмяна на постановлението за възлагане, при успешно провеждане на иска по чл.496, ал.3 ГПК или в хипотезата, когато длъжникът не е бил собственик на имота, тъй като стабилитетът на постановлението за възлагане не важи за продажбата на чужд недвижим имот. Приел е, че в конкретния случай тези основания не са налице. Постановлението за възлагане е било обжалвано от ищцата по реда на чл.435, ал.3 ГПК, но с решение № 1818/13.11.2013 г. по гр. д. №3315/13г. на Пловдивския окръжен съд жалбата й на поддържаните основания е оставена без уважение и същото е влязло в сила на 29.5.2014 г. Същевременно съдът е счел, че не може да се произнася по действителността на влязлото в сила постановление за възлагане и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан, доколкото ищцата не навежда доводи, попадащи сред предвидените в чл.496, ал.3 ГПК. При тези съждения е формирал решаващия извод, че ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание, тъй като с прекратяване на изпълнителния процес не е отпаднало постановлението за възлагане в полза на ответника. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Н. К. А.. Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на обстоятелството, че възлагателното постановление, от което черпят права ответниците, е влязло в сила на 29.05.2014 г., но преди това изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК поради отмяна на акта, въз основа на който е бил издаден изпълнителният лист. По аргумент от чл.496, ал.2 ГПК вещнопрехвърлителното действие на постановлението за възлагане не е настъпило, тъй като то е не е влязло в сила към момента на прекратяване на изпълнителното производство. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса какви са основанията и правната рамка за защита на правото на собственост на длъжник в изпълнителното производство по отношение на собствения му имот, който е бил изнесен на публична продан за негово парично задължение, признато с невлязло в сила въззивно решение, което е отменено от касационната съдебна инстанция след като е издадено постановление за възлагане, което не е влязло в сила по отношение на взискателя, придобил собствеността на същия имот по реда на публичната продан преди отмяната на изпълнителното основание. По този въпрос жалбоподателят се позовава на решение № 196/20.07.2012г. по гр. д. № 1555/2011г. на ВКС, III г.о., определение № 81/20.02.2012г. по ч.гр. д. № 498/2011г. на I г.о. и решение № 105/06.01.2017г. по гр. д. № 1091/2016г. на ВКС, II г.о. Ответниците в производството изразяват становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Считат, че поставеният правен въпрос е сбор от няколко въпроса и не е ясно кой от тях е обусловил изхода на делото, а освен това представената практика на ВКС не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което не е налице ограничение по чл.280, ал.2 ГПК за касационно обжалване. Поставеният от жалбоподателя въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдържа в себе си правния проблем, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решаващ за изхода на делото. Уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на посоченото тълкувателно решение, въпросът се свежда до питането придобива ли право на собственост купувач на публична продан, ако преди влизане в сила на възлагателното постановление е било отменено изпълнителното основание. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС, макар да засяга сходни проблеми, не дава отговор на поставения въпрос. Тъй като липсва практика на ВКС, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,