Определение № 50093 от 10.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3417/2022 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ответника С. П. К., чрез особения му представител адв. Г. П. от САК, срещу въззивното решение № 802 от 2.06.2022 год. по гр. д. № 3033/2021 год. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 6.07.2021 год. по гр. д. № 6792/2018 год. на Софийски градски съд, с което са уважени предявените от В. Н. Д., И. Д. Д., Д. И. Д. и С. И. Д. срещу касатора искове по чл. 42, б. „б” ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, като е прогласено за нищожно саморъчното завещание на З. И. И., обявено и вписано с рег. № 293 от 26.01.2018 год. от нотариус Т., вписано с акт № 219, том ІІ, дело № 6795/2018 год., рег. № 10151 в Службата по вписванията гр. София, поради това, че не е написано и подписано от завещателката, и е прието за установено между страните, че С. П. К. не е собственик на апартамент с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], район Искър,[жк], [жилищен адрес] от 76 кв. м., ведно с избено помещение № 2 с площ 3.53 кв. м. и 5.185% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му, ведно със законните последици. В приложеното изложение се позовава на противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз по приложението на чл. 6 ЕКЗПЧОС от въззивния съд. Касаторът твърди да е допуснато нарушение на правото му на справедлив процес, при неспазването на законите на РБ и на европейското законодателство. Релевирано е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и очевидна неправилност на въззивното решение - основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като формулира правни въпроси относно кредитирането от въззивния съд на заключението на графологическата експертиза, която сочи, че е вероятно, а не безспорно, текстът на завещанието да не е изпълнен от завещателката З. И., както и по отношение подписа на същата при неизследване от вещото лице документа в оригинал, което на практика води до неустановяване по категоричен начин наличието или отсъствието на техническа подправка при полагането му. Поставен е и въпрос - „Достатъчно ли е за успешното провеждане на иска по чл. 42, б. „б”, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН да се твърди, че са опорочени формата и съдържанието на завещанието, без да се взема предвид липсата на реализирана наказателна отговорност за съставяне на документ с невярно съдържание, след като същият е бил удостоверен и вписан от нотариус?” В представения писмен отговор ответниците по жалбата – В. Н. Д., И. Д. Д., Д. И. Д. и С. И. Д., чрез адв. Л. С., оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като същите са цитирани бланкетно, без да се сочи на кои актове на КС и СЕС противоречи въззивното решение по поставените в изложението въпроси, нито е обосновано релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите относно кредитирането на заключението на графическата експертиза сочат на оплакване за неправилност на обоснования въз основа на него правен извод, което касаторът е следвало да предприеме своевременно при представянето на експертизата с оспорване на документите, въз основа на които е изготвена, което същият не е направил. Не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване и третият въпрос в изложението, тъй като за успешното провеждане на иска по чл. 42, б. „б” ЗН е достатъчно установяване на опорочена форма и съдържание на завещанието, като извършване на деянието по съставяне на документ с невярно съдържание, респ. подвеждане на извършителя под наказателна отговорност, са неотносими към спора обстоятелства. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното: Въззивният съд приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че са установени фактите относно наследственото правоприемство след смъртта на завещателката З. И., собственик на процесния апартамент по наследство и покупко-продажба, от нейния брат С. И. И.. След неговата смърт през 2017 год. негови наследници са първоначалните ищци, на основание чл. 8, ал. 4 ЗН, а след смъртта на едната от тях – Г. Д., същата е наследена от нейните наследници по закон. Прието е, че саморъчното завещание на З. И. е предоставено на нотариуса от ответника С. П., в чиято полза е завещано цялото й имущество, а от заключението на неоспорената съдебно-графическа експертиза е установено, че тексът на завещанието, както и подписът на завещателката не са изпълнени от нея, поради констатираните и описани от вещото лице различия в характера и обработката на общите и частни графически признаци. Заключението е обосновало правния извод на съда за нищожността на завещанието, съгласно чл. 42, б. „б”, във вр. с чл. 25 ЗН. В тежест на ответника, сега касатор, е установяване автентичността на завещанието, като поисканата от него графическа експертиза съгласно даденото му указание за представяне на относими доказателства, е ползвала описания в заключението сравнителен материал. Същият не е оспорен от страните, поради което и заключението е кредитирано изцяло от съда. Въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване, поради липса на поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Формулираните в изложението въпроси не представляват правни такива, по смисъла на закона, тъй като изразяват в своята същност оплакването на касатора относно кредитиране на заключението на графическата експертиза. Доказателствената тежест относно действителността на завещанието е на касатора, поради което и той е следвало да представи сравнителен материал. Непредставянето на такъв не е поради допуснато процесуално нарушение на съда, а поради липсата на такъв. С оглед на това първите два въпроса представляват довод срещу направения от съда правен извод въз основа на преценката на заключението на графическата експертиза, който не може да обоснове наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, липсва обосноваване и на допълнителните предпоставки – не се сочи нито акт на КС, нито такъв на СЕС, в противоречие с които да е произнасянето на въззивния съд, нито са изложени съображения за значението на въпросите за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно т. 4 на ТР № 1/2019 год. на ОСГТК на ВКС. Обратното, при данните по делото за липса на спор относно сравнителния материал, въз основа на който е дадено заключението на експерта, както и неоспорването на същото от страните, обсъждането му е съгласно чл. 202 ГПК, а недоволството на касатора не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване на горните релевирани основания. Същото съображение касае и поставения трети въпрос, който е и неотносим към извода на съда за нищожност на завещанието. В чл. 42, б. „б” ЗН е посочено, че то е нищожно, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1, в случая втората разпоредба, касаеща саморъчното завещание – ръкописно написано от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпоредби. Предметът на спора за нищожност на саморъчното завещание обхваща тези факти, а сочените в изложението на касатора относно извършване на деяние от състав на престъпление, подвеждане под наказателна отговорност и изобщо обсъждането им е ирелевантно за спора относно нищожността на саморъчното завещание на З. И. в полза на касатора, по предявения срещу него иск на наследниците по закон. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, като основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице същото законът изисква при самия прочит на съдебния акт констатиране на особено тежък порок, който поради неговата очевидност да обоснове такъв извод без да е необходимо да се подлагат на обсъждане процесуалните действия на съда и страните, както и да се преценяват събраните по делото доказателства. Такива тежки нарушения на процесуалния и материалния закон, обосноваващи такъв извод, не се констатират от настоящия състав, напротив изводът за основателността на иска по чл. 42, б. „б” ЗН е обоснован въз основа на събраните по делото доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин, че оспореното завещание не е подписано от завещателката и вероятно не е написано ръкописно от нея, което е достатъчно да обоснове направения извод. Решението е валидно и допустимо, поради което и не са налице и останалите основания за служебно допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Д. на касатора за нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС поради допуснато неспазване на законите на РБългария, както и на европейското законодателство, е бланкетен, тъй като не се сочи такова нарушение на конкретна разпоредба. Освен това, този довод не може да обоснове наличие на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е предмет на произнасяне в настоящето производство по чл. 288 ГПК. Позоваването на нарушение на правото му на справедлив процес, в контекста на довода за кредитиране на заключението на графическата експертиза представлява довод за неправилност на обжалваното решение, доколкото се основава на нарушаване правото на защита на касатора. Независимо, че това не е предмет на настоящето производство, такова нарушение не се констатира, видно от данните по делото за осъществената от особения представител защита по делото. С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да заплати на С. И. Д. направените от нея в настоящето производство разноски в размер на сумата 2 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноски, а по сметка на ВКС – дължимата държавна такса в размер 30 лв. По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение