Определение № 428 от 07.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 2251/2021 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Кей енд Ес Енерджи 2“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. В. М. срещу решение № 50 от 18.06.2021г. по в. т. дело № 150/2021г. на Апелативен съд Варна, 3 състав, с което е потвърдено решение № 260031 от 09.07.2020г. по т. дело № 1983/2019г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение и „Кей енд Ес Енерджи 2“ ЕООД е осъдено да заплати на „Енерго - Про продажби“ АД, [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 11 568 лв. – направени разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от „Кей енд Ес Енерджи 2“ ЕООД срещу „Енерго - Про продажби“ АД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1/ 136 517,03 лв., съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016г.; 40 310,36 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата 136 517,03 лв. за периода от 01.01.2017г. до датата на предявяване на иска; 2/ 117 252,37 лв., съставялваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2016г.; 34 621,91 лв., представляваща обезщетение за забава на сумата 117 252,37 лв. за периода от 01.01.2017г. до датата на предявяване на иска, ведно законната лихва върху горепосочените суми от подаване на иска до окончателното им плащане. С въззивното решение е отменено определение № 260793 от 06.11.2020г. по т. дело № 1983/2019г. на Варненски окръжен съд и вместо това е изменено решение № 260031 от 09.07.2020г. по т. дело № 1983/2019г. на Варненски окръжен съд в частта за разноските, като „Кей енд Ес Енерджи 2“ ЕООД е осъдено да заплати на „Енерго - Про продажби“ АД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за разликата над 8 104 лв. до пълния претендиран размер 11 568 лв.

Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че първоинстанционният съд, а впоследствие и въззивният съд са допуснали нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК като в противоречие с посоченото Тълкувателно решение са отказали да спрат производството по делото при наличие на друг преюдициален спор - висящото пред административен съд производство за проверка на законосъобразността на решение № СП-5 от 28.03.2019г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/.

Касаторът релевира евентуални доводи за неправилност на решението на Апелативен съд Варна поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният състав неправилно е анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху механизма на заплащане на цената на произведена от ВяЕЦ електрическа енергия, в резултат на което е решил спора в противоречие с чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във връзка с § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 56/2015г./. Касаторът твърди, че съдебният състав неправилно е приложил последиците от отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР. Доводите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила са обвързани с оплакването, че въззивният съд е отказал да спре производството по търговския спор и да се произнесе инцидентно по валидността на решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Направено е и оплакване, че въззивната инстанция не е обсъдила твърденията за неизпълнение на задълженията на ответника по договора за изкупуване на електрическа енергия и не е изложила подробни мотиви за отхвърляне на исковете. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства.

В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение и въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка? – според касатора този въпрос е решен в противоречие с определение № 410/27.09.2019г. по ч. т. д. № 1813/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 40/18.01.2018г. по ч. т. д. № 2586/2017г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 25/10.01.2013г. по ч. гр. д. № 795/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. /основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

2. При наличие на предпоставките, предвидени в чл. 17, ал. 2 ГПК, както и когато административен акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен контрол за законосъобразността на акта?

3. Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно /ex lege/ правомощие на съда?

4. Зависи ли от определени граници във времето предявяването на иска по чл. 17, ал. 2 ГПК и възможно ли е да бъде изрично предявен за пръв път чрез въззивната жалба срещу първоинстанционното решение?

5. Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху индивидуален административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на индивидуален административен акт дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му?

6. Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността в следствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационноправния спор?

По отношение на въпросите от № 2 до № 6 се поддържа наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - въпросите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът „Енерго - Про продажби“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Т. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения за неоснователност на жалбата по съществото на спора по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД /„НЕК“ ЕАД/, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. К. Каладжиев оспорва касационната жалба, излага доводи за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, както и за правилност на обжалваното решение по съществото на спора по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел, че между страните не е имало спор по следните релевантни факти, установени и с представените по делото доказателства: 1/ ищецът е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ с обща инсталирана мощност от 2 000 kW; 2/ същият е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД на основание договори за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 4073/02.11.2006-4795/14.12.2006-3017/30.03.2007-4020-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008г. и № 844/10.09.2008-3086-ВГ-25.09.2008-4060-ВГ-27.10.2008 от 12.11.2008г., сключени между ищеца и „Електроразпределение – Варна“ ЕАД, впоследствие „Е.ОН България Мрежи“ АД, от 10.09.2012г. преименувано на „Енерго - Про Мрежи“ АД, а от 29.01.2018г. - на „Електроразпределение Север“ АД; 3/ между страните е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 85 от 11.06.2009г., съгласно чл. 18 от който цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР; 4/ за произведените количества енергия са издадени следните документи: за м. октомври 2016г. - фактура № 111/14.11.2016г. /погрешно посочено 14.10.2016г./ на стойност 8 177,36 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 640,388 MWh е 10,6412 лв./MWh /съответно приложимата цена за ел. енергия, произведена преди достигане на 2 250 часа работа и преди достигане на 2 300 MWh /инсталиран 1 кW мощност/; дебитно известие за сумата от 136 517,03лв. с ДДС, която не е заплатена; за м. ноември 2016г. - фактура № 113/30.11.2016г. на стойност 122 761,31 лева с ДДС, като продажната цена за количеството от 599,612 MWh е 188,29лв./MWh /съответно приложимата цена за ел. енергия, произведена преди достигане на 2 250 часа работа и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 кW мощност/, а за количеството от 200 MWh е 172,95лв./MWh /съответно приложима цена за ел. енергия, произведена след достигане на 2 250 часа работа на централата и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 кW мощност/; към момента на постановяване на решението ответникът е заплатил на ищеца единствено сумата 5 509,24 лв. /съответно приложимата цена за излишък на балансиращия пазар/; 5/ не е налице спор относно количеството произведена и доставена енергия за процесния период; 6/ НСП за процесната централа от 2 000 квтч за единица инсталирана мощност от 1 квт е достигната през м. октомври 2016г.

Спорният въпрос за начина на определяне на цената на произведената от ищеца електрическа енергия от възобновяем източник, а именно дали е налице едновременно приложение на две преференциални ценови категории за една календарна година при работа на електрическата централа до и над 2 250 ефективни часа или след достигане на нетно специфично производство /„НСП“/ заплащането се извършва по цена за излишък на балансиращия пазар, е разрешен при съобразяване на релевантните за спора факти, сключените между страните договори и след анализ на тяхната правна регламентация.

Констатирано е, че процесният договор за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, е сключен въз основа на чл. 94а, ал. 3 ЗЕ и Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата, който е отменен със Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ, в сила от 03.05.2011г./. Посочено е, че съгласно § 7, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗЕВИ за енергийните обекти, с изключение на водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW, въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона, дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона.

Въззивният съд е приел, че цените са били определени с Решение № Ц-04/30.03.2009г., а за процесния период - с Решение № Ц-10/30.03.2011г. в два варианта: в размер 188,29 лв./MWh за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа и 172,95 лв./MWh за ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа годишно. Акцентирал е на изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г./, в която разпоредба е наложена промяна на изкупуваното количество енергия по преференциални цени, като същото е обвързано от нетното специфично производство, определено с решението на КЕВР – предвидено е, че общественият доставчик/крайните снабдители изкупуват произведената енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1/ по преференциална цена за количествата енергия до размера на нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите по чл. 24, т. 3 определеното „НСП“ на ел. енергия не се прилага; 2/ по нетна цена за излишък на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи производството по т. 1.

Въззивният съд е взел предвид, че в изпълнение на § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ е прието Решение № СП–1/31.07.2015г. на КЕВР, с което е определено нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което енергията се заплаща по преференциални цени, съобразно решение № Ц-10/30.03.2011г., както следва: т. 1.7 - 2000 КВтЧ по цена 188,29 лв./МВтч, без ДДС за вятърни централи, работещи до 2 250 часа и т. 1.8 – 2300 КВтЧ по цена 172,92 лв./МВтч, без ДДС за централи, работещи над 2 250часа. Произведеното количество енергия над този размер се остойностява по цена за излишък на балансиращия пазар. Позовал се е и на клаузата на чл. 18 от договора за изкупуване на ел.енергия, съгласно която цената за продажба на ел. енергия по чл. 1, ал. 3 е регулирана и се определя от ДКЕВР. Предвид изложените съображения въззивната инстанция е заключила, че цената на изкупуване на произведената ел. енергия не подлежи на свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган, в рамките на неговите правомощия и по предвидения в закона ред.

Съдебният състав е съобразил и следните обстоятелства: с решение № 1777/23.02.2018г. по адм.д. № 8522/2015г. на АССГ, потвърдено с решение по адм. д. № 5284/2018г. на ВАС е отменена т. 1.7 от Решение СП–1/31.07.2015г. на КЕВР; след решението на ВАС е постановено Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, с което е установено „НСП“ на ел. енергия в размер на 2000 КВтЧ за централи, работещи до 2 250 часа по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г.; законосъобразността на Решение СП–5/28.03.2019г. е оспорена и е предмет на разглеждане по образуваното адм. д. № 1719/2021г. на АССГ.

С определение № 43 от 08.04.2021г. по в. т. дело № 150/2021г. Апелативен съд Варна е оставил без уважение искането на въззивника /ищец и настоящ касатор/ за спиране на въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради преюдициално производство по оспорване на Решение СП–5/28.03.2019г. по аргумент, че оспореното решение подлежи на предварително изпълнение по силата на чл. 12, ал. 3 ЗЕ, същото е породило действие и е приложимо в отношенията между страните. Във въззивното решение съдебният състав е приел, че съгласно разпоредба на чл. 13, ал. 9 ЗЕ обжалването не спира изпълнението на решението, поради което липсва основание за спиране на производството до приключване на спора по адм. д. № 1719/2021г. на АССГ, респ. произнасяне по възражението за нищожност на решението на КЕВР /чл. 17 ГПК/. Посочил е, че основание за заплащане на допълнителни количества енергия по преференциални цени би съществувало единствено, ако с ново решение КЕВР промени прага на „НСП“, което по естеството си би представлявало ново основание на претенцията. Посочил е, че в този смисъл е и формираната съдебна практика по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с определения по ч. т. д. № 1628/2019г. на ВКС, ІІ т. о., ч. т. д. № 429/2021г. на ВКС, ІІ т. о. и ч. т. д. № 985/2021г. на ВКС, ІІ т. о.

Въззивният съд е изложил съображения, че нито в закона, нито в издадените въз основа на него решения на КЕВР е предвидено, че централите могат да преминават от една ценова категория в друга в зависимост от продължителността на часовете работа, поради което е и недопустимо разширителното им тълкуване по отношение начина на определяне на цената за изкупуване на енергия на регулиран пазар. Целта на изменението на ЗЕВИ през 2015г. е постигане на баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на възвращаемост на производителите, заложена в преференциалните цени, без да се достига до възможност за неоснователно обогатяване. Въведеното ограничение в изкупуването на произведената ел. енергия по преференциална цена и липсата на предвидена в закона възможност за преминаване от една в друга ценова категория изключват задължението на ответника като краен снабдител и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с ел. енергия да заплати стойността на енергията, произведена над „НСП“, по претендираната от ищеца цена.

Съдебният състав е приел за ирелевантно инцидентното произнасяне по реда на чл. 17 ГПК за валидността на решението на КЕВР по аргумент, че признаването на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР за незаконосъобразно и следващото от това незачитане на правните му последици не би допринесло за разрешаването на релевантния за спора въпрос.

Предвид неоснователността на иска за главница е направен извод и за неоснователност на претенцията за заплащане на лихва за забава и на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Формулираните от касатора въпроси по т. 1 и т. 6 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са от значение за спора - относими са към решаващия извод на въззивния съд за отсъствие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството до приключване на висящия пред административен съд спор за проверка на законосъбразността на Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР. Тези въпроси са релевантни и за поддържаното от касатора самостоятелно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, защото касаят допустимостта на обжалваното решение.

Доводите на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените от него релевантни правни въпроси в т. 1 и т. 6 от изложението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и ал. 2, предл. 2 ГПК са неоснователни поради това, че въпросите са решени в съответствие с константната практика на ВКС и въззивното решение е допустимо.

Съгласно формираната по аналогични спорове практика на ВКС, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 60073/16.11.2021г. по т. д. № 1184/2020г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60130/31.01.2022г. по т. д. № 1681/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и постановените по реда на чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК определение № 597/30.09.2019г. по ч. т. д. № 1628/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 241/28.05.2021г. по ч. т. д. № 985/2021г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 236/27.05.2021г. по ч. т. д. № 429/2021г. на на ВКС, ТК, II т. о., определение № 60293/01.08.2021г. по ч. т. д. № 926/2021г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 60275/21.07.2021г. по ч. т. д. № 595/2021г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 60429/22.11.2021г. по ч. т. д. № 1251/2021г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., съгласно изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр.56 от 24.07.2015г./ общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар. С § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено КЕВР да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. С разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ е дерогиран суспензивният ефект на обжалването на индивидуалния административен акт, предвиден в чл. 166, ал. 1 АПК, като е допуснато предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР, предвид значимостта на регулираните обществени отношения. Такива са и издадените на основание § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр.56 от 24.07.2015г./ решение № СП-1/31.07.2015г. и решение № СП-5/28.03.2019г. /след отмяна на решение № СП-1/31.07.2015г./ в частта относно т. 1.7., касаеща вятърни централи, работещи до 2 250 часа. С тези решения КЕВР само установява вече съобразеното, но непосочено изрично като размер във влезлите в сила решение № Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР във връзка с решение № Ц-013/28.06.2006г. на ДКЕВР нетно специфично производство, което е един от ценообразуващите елементи за определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. По силата на законово регламентираното предварително изпълнение на този индивидуален административен акт, независимо от обжалването на последния, следва за процесния период да се зачетат правните последици, към които е насочен.

Посоченото от касатора определение № 25/10.01.2013г. по ч. гр. д. № 795/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. е неотносимо към релевантните правни въпроси, доколкото е постановено по различен правен спор. Цитираните от касатора определенията по чл. 288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване не съставляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2011г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид наличието на константна практика на ВКС по релевантните правни въпроси, която не се налага да бъде променяна, не е осъществена и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въззивното решение не е процесуално недопустимо и не подлежи на обезсилване съобразно постановките на Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към момента на постановяването му не е съществувало основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на въззивното призводство до приключване на производството по адм. д. № 1719/2021г. на АССГ.

Останалите въпроси, формулирани от касатора от т. 2 до т. 5 вкл. от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е отрекъл принципно задължението за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на приложим към спора индивидуален административен акт при наличие на предпоставките на чл. 17, ал. 2 ГПК. За да откаже да осъществи такъв контрол, съдебният състав се е аргументирал с липсата на правен интерес от провеждането му, тъй като евентуалното незачитане на правните последици на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР вследствие на инцидентния контрол по чл. 17, ал.2 ГПК не би допринесло за разрешаването на основния спорен по делото въпрос - как следва да се определи дължимата цена за изкупената през исковия период електрическа енергия; дали по отношение на една и съща ВяЕЦ, в рамките на една календарна година, е приложима само едната определена преференциална цена до достигане размера на НСП - респективно за централи до 2 250 часа годишна работа и работещи над 2 250 часа, или спрямо една централа в рамките на една календарна година са приложими двете тарифи на преференциалните цени и съответно двете определени количества на НСП.

С оглед приетата от въззивния съд липса на значение на правните последици на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР за решаването на спора между страните за размера на дължимата цена за доставената от ищеца електроенергия за процесния период, поставените от касатора въпроси от т. 2 до т. 5 вкл. в изложението, не са обусловили решаващата воля на въззивния съд съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Варна. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника „Енерго – Про продажби“ АД направените от последния разноски за касационното производство в размер 11 568 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение