Определение № 702 от 11.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4196/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Билд Апартмънтс" ООД, чрез пълномощника адв. Г. З.-М., срещу решение № 713 от 17.05.2022г., постановено по въззивно гр.дело №2189/2021г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав. С атакуваното решение е потвърдено решение от 18.01.2021г. по гр.д. № 6139/2019г на Софийски градски съд, 1-14 състав, в обжалваните пред САС осъдителни части, а именно: в частта, с която „Билд Апартмънтс" ООД е осъдено солидарно с „Мегатрейд-10" ЕООД да плати, на основание чл. 200, ал.1 КТ и чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, на Д. А. С. и на М. А. С., чрез законния им представител Н. С. Е., по 130 680 лева на всеки един от тях, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на А. С. Й., настъпила при трудова злополука на 10.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2018г. до окончателното плащане и в частта, с която „Билд Апартмънтс" ООД е осъдено солидарно с „Мегатрейд-10" ЕООД да плати, на основание чл. 200, ал.1 КТ и чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, на Н. С. Е., на С. Д. Й. и на Н. Р. Р. по сумата 100 000 лева на всеки от тях, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на А. С. Й., настъпила при трудова злополука на 10.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2018г. до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд в нарушение на процесуалния закон не е обсъдил наведените във въззивната жалба на дружеството оплаквания против първоинстанционното решение, не е съобразил и обсъдил представените от жалбоподателя писмени доказателства, от които категорично се установява, че са спазени законовите изисквания на ЗЗБУТ, тенденциозно е обсъдил единствено показанията на ангажираните от ищците свидетели, без да вземе предвид показанията на свидетелите, които са били очевидци на инцидента и установените с тези показания факти и обстоятелства. Поддържа, че в конкретния случай не е налице възлагане, поради което липсва един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Оспорва изводите на съда и по отношение размера на обезщетенията за неимуществени вреди, като сочи, че е нарушено правилото на чл. 52 ЗЗД. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който ответниците в касационното производство Д. А. С. и М. А. С., чрез законния им представител Н. Е., Н. С. Е., С. Д. Й. и Н. Р. Р., чрез процесуален представител, излагат съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. Оспорват жалбата и като неоснователна. Претендират направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Бланкетен отговор на касационната жалба е постъпил от „Мегатрейд-10"ЕООД-ответник по спора, чрез процесуален представител, с който се заявява съгласие с изложеното в касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. В представеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.280 ГПК касаторът формулира правни въпроси, които поставя с оглед основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК. По въпроса 1. Относно задълженията на въззивната инстанция за отстраняване на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146 ГПК, твърди противоречие на въззивното решение с решение № 51/02.05.2012г. по търг.дело №105/2011г. на ТК и решение №40/15.09.2014г. по търг.дело № 1554/2013г. на ТК. По въпроса 2. Относно процесуалните задължения на въззивния съд да обсъди всички наведени от страната оплаквания срещу първоинстанционното решение и да обсъди всички доказателства по делото, твърди противоречие с решение №102/25.11.2016г. по гр.дело № 1055/2016г. на Второ ГО, решение № 113/18.05.2016г. по гр.дело № 5961/2015г. на Трето ГО, решение № 187/07.07.2016г. по гр.дело № 1332/2015г. на Четвърто ГО и решение № 104/09.10.2019г. по гр.дело № 635/2019г. на ВКС. Касаторът формулира и въпросите: 3. Възможно ли е съдът да мотивира решението си въз основа на неизследвано и недоказано обстоятелство; 4. Възможно ли е правилното прилагане на законовия критерий за справедливост, когато въззивинят съд не е съобразил всички относими факти и обстоятелства за настъпилата злополука. Според касатора всеки един от поставените въпроси е от съществено значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и основание чл. 280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното: Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ и чл.49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да платят на непълнолетните деца на загиналия при трудова злополука А. С. Й., на неговите родители и на партньорката му, с която е живял във фактическо съжителство, обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното плащане. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд, сезиран с въззивна жалба от „Билд апартмънс"ООД, е приел, че всички ищци са материалноправно легитимирани и попадат в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на А. Й.. За безспорни са приети следните факти: от 23.05.2018г. пострадалият е работил по трудово правоотношение при ответника „Мегатрейд-10" ЕООД; на 10.07.2018г. по време на работа А. Й. е претърпял трудова злополука, когато заедно с Д. Й. свързвали специализирана машина за мазилки PFT G4 C към силоз за сухи мазилки №16, прекарвайки комуникационен кабел за управление на компресор на силоза от външната страна на сградата; кабелът попаднал в опасната зона на проводниците на електропровод 110 kV под напрежение и в резултат на това се образувала електрическа /волтова/ дъга, под чието термично въздействие А. Й. получил 70 % изгаряния и по-късно, на 14.07.2018г., починал в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД. В протокол от 16.10.2018г., съставен от НОИ са констатирани множество нарушения от страна на възложителя „Билд апартмънс"ООД и изпълнителя „Мегатрейд-10" ЕООД на правилата за осигуряване на БЗУТ, уредени в ЗЗБУТ, Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V, Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ и др. С разпореждане от 31.10.2018г. на ТП-София град на НОИ инцидентът е приет за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Въззивният съд е съобразил, че доколкото решението на СГС в осъдителната му част не е обжалвано от ответника „Мегатрей -10"ЕООД, чиято отговорност е ангажирана, на основание чл.200 КТ, солидарно с другия ответник, нито се е присъединил към въззивната жалба на „Билд апартмънтс"ООД, с когото са обикновени другари в процесуалното правоотношение и е приел, че спрямо „Мегатрейд-10"ЕООД решението на СГС в осъдителната част е влязло в сила и със сила на пресъдено нещо е установен фактическият състав на чл.200 КТ, от който произтича отговорността на първия ответник и работодател на пострадалия. Според състава на САС спорът, пренесен пред въззивната инстанция се концентрира до наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на жалбоподателя -ответник по чл.49 ЗЗД. След подробен анализ на представените по делото писмени доказателства въззивинят съд е приел за установено и, че „Билд апартмънтс" ООД, притежаващ разрешение за строеж за построяването на „Многофукционална сграда с подземни гаражи, хотел, ресторант, кафетария, магазини, жилищна част, автокъща с шоурум и БКТП" в УПИ VI, кв. 71, м. „Витоша-Вец-С.", район Лозенец, е имал сключен договор, като възложител, с „Елстрой Билд" ЕООД-изпълнител, за извършването на СМР. Двете дружества са подписали споразумение за взаимно информиране и съвместно осигуряване на ЗБУТ при едновременна работа на строежа; от своя страна „Елстрой Билд" ЕООД, като възложител, с договор за възлагане на СМР от 01.02.2018г. е възложило на „Мегатрейд-10" ЕООД в качеството на изпълнител, да извърши СМР в същия обект, като и между тези две дружества е подписано споразумение от 01.02.2018г. за съвместно осигуряване на ЗБУТ при едновременна работа на строежа. Възложителят „Билд апартмънтс"ООД е сключил на 28.09.2018г. с Д. Д. договор, с който на Д., като изпълнител, е възложено срещу възнаграждение изпълнение на функцията на координатор по безопасност и здраве съгласно Наредба № 2/22.03.2004г., уреждаща изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Въззивният съд е направил подробен анализ на приетата в първоинстанционното производство СТЕ, както и на ангажираните гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и е споделил изводите на първата инстанция относно наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, обосноваващи отговорността на възложителя солидарно с тази на работодателя за настъпили вреди при и по повод на възложена работа. В тази връзка е счел за неоснователни оплакванията на ответника „Билд апартмънтс" ООД, че първоинстанционният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, тъй като е отказал да изслуша повторна експертиза по въпросите, отнасящи се до причините предизвикали токовия удар на 10.07.2018г. и за изправността на техническите съображения. Съдът е приел за безспорно доказано по делото, съобразявайки и отговорите на въпроси 4 и 5 от СТЕ, че основаната причина за трагичния инцидент според категоричните и неоспорени изводи на СТЕ е допирът на пострадалия А. Й. с кабел за ниско напрежение, който е бил доближен до фазов проводник на далекопровод с десетки пъти по-високо напрежение, в резултат на което е настъпил пробив в изолацията и при допира към метал или земна повърхност е възникнало еднофазово късо съединение, чиито последици са електрическа дъга с голяма мощност и термични поражения; че комуникационният кабел е фактически ситуиран в сервитутната зона на електропровода за високо напрежение, както и че за разполагането му ответникът-възложител не е представил монтажни или други планове. Предвид това, съдът е приел, че възложителят „Билд апартмънтс"ООД не е спазил правилата, предвидени по Закона за здравословните и безопасни условия на труд и подзаконовите актове по прилагането му, като не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Въззивният съд е приел, че ответникът „Билд апартмънтс"ООД, който има качеството на възложител по чл. 160 от ЗУТ за изграждане на описания строителен обект, е бил задължен да осигури здравословни и безопасни условия на труд по чл.5, ал. 2 от ЗЗБУТ и специфични такива в Наредба № 2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР-да определя координатори по безопасност, както и да контролира тези лица, в чиито правомощия се включват осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на етап проектиране чрез изготвяне на план за безопасност, така и на етап изпълнение на строежа. Съдът е споделил извода на състава на СГС, че възложителят не е изпълнил тези задължения- към датата на инцидента не е имало конкретно лице, на което да са възложени функциите по координация на дейностите в съответствие с нормативните изисквания, нито в изготвените планове електропроводът и сервитутната му зона са обозначени като такива с особен риск за строителната площадка; не са взети и приложени мерките по чл.54 от Наредбата - преместване, изключване и при невъзможност за това поставяне на бариери/знаци и сигнали за безопасно разстояние до електропроводите, и в нарушение на чл. 54а е монтирано съоръжение върху сервитутната зона на електропровода. Според съда, по реда на прекия надзор от страна на възложителя, чрез координатор на строителните дейности е следвало да се обезпечи спазването на изискванията на чл.16, ал. 1 т.7 ЗБУТ за допускане на подходящо инструктирани и екипирани лица за работа до места, в които съществува сериозна опасност за здравето и живота, което не е било сторено и този факт е категорично изяснен по делото. Въззивният съд е намерил за неоснователни оплакванията в жалбата, че не са съобразени показанията на свидетелите, отричащи съществуването на лицето Б. (което според показанията на свидетеля Д. Й. дал разпореждането в деня на инцидента да се свърже строителната машина със силоза посредством кабел) - от една страна е отчетена тяхната заинтересованост като служители на ответника, взето предвид е и противоречието на показанията им с технически обоснования от експертизата вариант за настъпване на инцидента. Посочил е, че дори в тази част показанията да са достоверни, те не биха променили изводите от правна страна за неизпълнение на нормативно вменени задължения за безопасност, предвиждащи осигуряване на координатор на строителните дейности, който пряко да следи за спазване на правилата. Счетени за неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че СГС не е обсъдил и съобразил протокола за извършена проверка от 17.09.2018г. на ГА „ГИТ", според който пострадалият създал предпоставки за злополуката. Въззивният съд е приел, че цитираният документ в частта, в която са оформени заключителните изводи на посочения орган няма характер на официален свидетелстващ документ и съответно обвързваща съда материална доказателствена сила, поради това в съвкупната преценка с множеството обсъдени доказателства не може да обоснове обратен извод. Според САС неоснователни са и оплакванията в жалбата на ответника за наличие на основание за намаляване на отговорността му, поради принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите. В тази връзка съдът е посочил, че Ал.Й. е изпълнявал дейност в рамките на трудовите си задължения и според обоснованият технически вариант на експертизата -поемане на спуснат по фасадата кабел и придвижването му към силоза, не се установява поведение, с което сам да се е поставил в риск поради неполагане на дължима грижа или нарушаване на определени предпазни мерки, за които е бил инструктиран. Според съда, при установените категорични данни, че именно ответникът, чрез бездействието на свои служители е пренебрегнал нормативните изисквания за безопасност, включително не е провел инструктаж, то последният не би могъл да черпи права от противоправното си поведение. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на децата, родителите и партньорката на загиналия, въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните пред СГС свидетели, съобразил е младата възраст на загиналия-29 годишен и установените отношения с непълнолетните деца, родители и партньорка; преживяванията на ищците във връзка с неочакваната загуба на техния близък; обстоятелството, че децата му и занапред ще усещат липсата му и ще са лишени от присъствието и грижата на родителя си в процеса на израстване; че родителите са загубили сина си, с когото са били близки и привързани, в общ дом и домакинство до смъртта му, както и жената, с която загиналият е имал общ съвместен живот повече от десет години и родени две деца е загубила партньора си. Съдът е отчел и обществено-икономическите условия към релевантния момент на настъпване на деликта и практиката на съдилищата в други аналогични случаи и е споделил изводите на СГС относно размер на обезщетенията. Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, апелативният съд е потвърдил решението на СГС в обжалваната осъдителна част. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос свеждащ се до задължението на въззивния съд да извършва действия по отстраняването на допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото не е обсулавящ изхода по конкретния спор, тъй като не съответства на извършените от съда и от страните процесуални действия, поради което не може да осъществи изискуемото от законодателя общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касация. Според разясненията, дадени в ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС без оплакване, съответно без промяна на материалната квалификация от въззивния съд или отстранена нередовност на исковата молба от въззивния съд в хипотезите, изяснени в т. 5 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и когато не се касае за служебно следене за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършили пълнолетие деца, въззивният съд не може служебно да предприема действия във връзка с доклада на първата инстанция по делото. Каквито и нарушения да е допуснал първостепенния съд във връзка с доклада, с тях въззивният съд се занимава, доколкото е бил надлежно сезиран или е имал основания да го стори служебно. В случая във въззивната жалба „Билд апартмънтс" ООД е направило оплаквания за допуснати от СГС съществени процесуални нарушения-отказ да се допусне повторна СТЕ; едностранчиво обсъждане и преценка на доказателствата, игнориране на тези, представени от ответника, като нито в жалбата, нито в отговора на въззивната жалба е въведено оплакване във връзка с доклада по делото, извършен от първостепенния съд. При това положение за въззивния съд не е съществувало задължението да повтаря първоинстанционния доклад, нито да дава указания на страните. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираните от касатора във връзка с първия повдигнат въпрос съдебни актове, са разрешени въпроси касаещи допуснатото нарушение на правилата относно правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация на предявения иск, приета в доклада на първата инстанция и за задължението на въззивиня съд, при изрично направено във въззивната жалба обосновано оплакване за неточен или непълен доклад на делото, да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146 ГПК, очевидно неотносими към данните по конкретното дело. Вторият поставен от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните и доказателствата по делото е принципно значим за всяко дело. По този въпрос е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение на САС не противоречи. В пълно съответствие със задължителните указания, дадени в т. 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и в т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е определил предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, произнесъл се е в рамките на очертаните с въззивната жалба предели, взел е отношение по всяко едно от оплакванията на въззивника, сега касатор; обсъдил е всички относими доказателства и доводите и възраженията на страните; извършил е преценка на правнорелевнтните факти, от които произтича спорното право и е обсъдил доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се и е достигнал до крайния извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Несъгласието на касатора с фактическите изводи на съда, с анализа на доказателствата и с направените правни изводи, са съображения, относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. С третото питане в действителност се иска под формата на отговор на правен въпрос касационният съд да извърши преценка относно правилността на изводите на съда във връзка с установените по делото факти и обстоятелства. Предвид това, третият въпрос не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по третия въпрос произтича от обстоятелството, че той освен, че представлява касационни оплаквания за неправилност (за несъответствие на фактическите и правни изводи на съда с представените по делото доказателства и необсъждане в съвкупност и логическа връзка на доказателствата и неправилното им ценене), не съответства на детайлните и обосновани фактически и правни изводи на въззивната инстанция. В този смисъл, дори да бъде прието, че въпросът има и правна характеристика, той е хипотетичен, тъй като е изведен от собственото субективно виждане на касатора за правилна интерпретация на фактите и обстоятелствата, но не намира обективно отражение в мотивите на обжалвания акт. Касационен контрол на въззивното решение не следва да се допуска и по последното питане в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът предполага произнасяне по правилността и обосноваността на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е приел, след подробен анализ на събраните доказателства, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на възложителя на работата, солидарно с тази на работодателя, за настъпилите вреди. В тази връзка за да определи дължимото на ищците обезщетение за настъпилите вреди съдът е съобразил указанията в Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС и многобройната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Преценката на апелативния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди, причинени от смъртта на загиналия при трудова злополука техен родственик и близък, не е абстрактна, а се базира на приетите за установени по делото обстоятелства. Изложените от САС мотиви не позволяват да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от константната практика на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД. Именно тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение. По отношенние на формулираните от касатора четири въпроса, не може да бъде направен извод и за приложимост на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Към настоящия момент практиката по приложението на чл. 146 ГПК, чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2, чл. 236, ал.2, чл.269 ГПК, на чл.49 ЗЗД и на чл. 52 ЗЗД, обобщена в множество съдебни решения, включително и в задължителните за съдилищата, е трайна и непротиворечива и не се нуждае от актуализация и промяна. Постановеното от въззивния съд решение е изцяло в синхрон с възприетите в практиката на ВКС разрешения относно задълженията на съдилищата при постановяване на крайния съдебен акт по делото, за задълженията на въззивната инстанция, като инстанция по съществото на спора, за предпоставките за възникване на отговорността на възложителя на работата и за приложението на чл. 52 ЗЗД. А наличието на съдебна практика е пречка за прилагането на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който освен изложеното, касаторът не е обосновал, съобразно дадените в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, указания. Не е налице и основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на мотивите му не се установява въззивният съд да е нарушил императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, да е приложил правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е отказал да приложи процесуалноправна норма и това да е довело до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални пороци на решението са израз на несъгласието му с анализа на доказателствата и правните изводи на съда, но същите не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден, на основание чл. 38 от ЗАдв, във вр. с чл.7, ал.2, във вр. с чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г., да плати на адв. М. Н.-Т. адвокатско възнаграждение в размер 10 986,48 лева, с начислен ДДС, за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ответниците по касация-ищци в производството, изразяващо се в изготвяне на отговор на касационната жалба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО