Определение № 498 от 23.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3893/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Т. М., Д. Н. М. и Т. Ж. М., всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 109 от 13.06.2022г. по в.гр.д. № 116/2022г. на Апелативен съд Б., с което е отменено решение № 348 от 18.11.2021г. по гр.д.№ 136/2021г. на Окръжен съд Буртас в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за главница над размера от 10 962.30лв. до претендираните 90 000лв., частичен иск от 120 196.23лв., като вместо това е постановил друго, с което е осъдил Н. Т. М., Д. Н. М. и Т. Ж. М. да заплатят солидарно на „Юробанк България“АД сума в размер на 79 037.70лв., остатък над присъдената от първоинстанционния съд сума от 10 962.30лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № HL30413 от 25.07.2007г.и допълнително споразумение към него от 31.07.2012г., обявена за предсрочно изискуема от Банката, предявена като частичен иск от 90 000лв. от цялата главница от 120 196.23лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 79 037.70лв., считано от 26.01.2021г. и са присъдени както допълнително направени разноски от 6 910.74лв.в първоинстанционното производство, така и разноски от 1 580.75лв., направени в хода на въззивното. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че се претендира заплащане на падежиралите главници за периода 10.05.2014г. – 24.01.2021г., поради което датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е без значение. Въззивния съд е приел твърдението на ищеца, направено в исковата молба, че поради допуснато просрочие от длъжниците, кредитът следва да се приеме за предсрочон изискуем, считано от датата на получаване на исковата молба от ответниците. Претенцията на банката е за 90 000лв., след настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по главницата, което е от 120 196.23лв. С оглед направеното възражение и при предявен на 26.01.2021г. иск, съдът е счел за погасени по давност вземанията за вноските за периода 10.05.2014г. – 10.01.2016г., които са в размер на 2 184.52лв., или е приел за доказана по основание и размер на исковата пренция за 118 011.71лв., поради което напълно е уважил предявени частичен иск за 90 000лв. Въззивният акт е постановен само въз основа на подадената от „Юробанк България“АД въззивна жалба. Подадената от Н. Т. М., Д. Н. М. и Т. Ж. М. насрещна въззивна жалба е била върната поради неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на държавна такса. След връщането й, с нарочна молба от 7.04.2022г. Н. Т. М., Д. Н. М. и Т. Ж. М. са поискали същата да бъде ценена от въззивния съд като отговор на въззивната жалба, защото е подадена в съответния срок. С Разпореждане № 242 от 7.04.2022г. съдът е приел, че „след връщане на насрещната въззивна жалба няма законово основание за уважаване на искането насрещната въззивна жалба да бъде ценена като отговор на въззивната жалба“ и не е разгледал направените в нея възражения. В касационната си жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като поставя следните въпроси: 1. В случай, че насрещната въззивна жалба е върната поради неплащане на държавна такса, длъжен ли е съдът да я разгледа като отговор на редовната въззивна жалба, след като е подадена в установения за това срок и отговаря на всички законоустановени изисквания за отговор, съгласно чл.263, ал.1 ГПК?“, 2. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички доводи и възражения на страните, като визира липса на произнасяне по наведеното с отговора на исковата молба възражения, както че кредитът вече е бил обявен за предсрочно изискуем /на 5.11.2015г./, което е прието за установено с постановяване на влязъл в сила съдебен акт между същите страни, във връзка със същия договор за кредит от 13.12.2016г. по т.д.№ 147/2016г.на ОС Бургас, така и че допълнителното споразумение от 31.07.2012г. е нищожно, 3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по направеното възражение за изтекла погасителна давност за вземането по договор за кредит, като съобрази датата на вече обявената предсрочна изискуемост с постановения съдебен акт? и 4. Релевантни са възраженията за нищожност на клаузи по договор за кредит, позволяващи незаконосъобразно увеличаване на договорната лихва, след като се претендира само главница, а за периода на договора договорната лихва е била увеличавана многократно въз основа на тези нищожни клаузи? Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в решения по т.д.№ 1641/2016г.на ІІ т.о. и по т.д.№ 587/2018г. на І т.о.на ВКС. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Юробанк България“АД, представлявано от изпълнителен директор и прокурист, чрез процесуалния представител адвокат К., с който се изразява становище за недопустимост, поради липса на посочените специални основания за допустимост. Счита постановения въззивен акт за правилен, като представя практика, на която се позовава. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по първите два поставени въпроси, които е възможно да са разрешени в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно същата /вж.напр. решения по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г. о., гр.д. № 4744/2010 г.на І г. о., гр.д. № 853/2016 г. на ІІ г. о., т.д. № 1826/2016 г.на І т.о., гр. д. № 5100/2017 г.на ІІІг. о.; гр. д. № 4265/2014 г., ІV г.о./,въззивният съд трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Той трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, включително и тези, които са наведени в отговора на исковата молба и в срока по чл.263, ал.2 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение