Определение № 3253 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4155/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 5570/23.05.2025 г., подадена от Община Септември, чрез адвокат П. И., и касационна жалба вх. № 6776/20.06.2025 г., подадена от „Гео трейд 2019“ ЕООД, чрез адвокат В. Б., срещу решение № 125 от 08.04.2025 г. по гр. д. № 20255200500084/2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 910 от 11.07.2024 г. по гр. д. № 20235220100680/2023 г. на Районен съд – Пазарджик, с което по исковете на Л. Г. В., С. Г. В., И. Г. Д. и Г. П. В., с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу Община Септември и „Гео Трейд 2019“ ЕООД е прието за установено, че ищците са собственици на дворно място с площ от 2.865 дка, находящо се в землището на [населено място], общ. С., обл. П., което представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по КК на земеделските земи в землището на [населено място], общ. С., обл. П..

Въззивният съд е приел за установено следното:

Ищците са наследници по закон на С. С. Д., [дата на раждане] и починал на 10.12.2021 г., като първите трима са негови внуци по коляното на единствения му наследник по закон и дъщеря Б. С. В. (починала на 12.06.2022 г.), а Г. П. В. е преживял съпруг на последната. Общият наследодател К. П. Д., [дата на раждане] и починал на 29.09.1973 г. (неженен), е оставил като наследници по закон брат С. П. Д. ( [дата на раждане] и починал на 31.05.1986 г., оставил низходящи наследници по закон), Е. П. Д. - сестра (родена на 19.05.1898 г. и починала на 08.06.1974 г.), К. П. Д. – брат ( [дата на раждане] и починал на 31.07.1982 г., оставил низходящи наследници по закон) и С. П. Д. – брат ( [дата на раждане] и починал на 27.01.2004 г., също оставил низходящи наследници по закон). От своя страна, братът С. П. Д. е оставил наследници по закон деца - син С. С. Д., наследодателят на ищците, син С. С. Д., починал на 24.09.2016 г., дъщеря И. С. Х., починала на 23.10.2008 г. и син И. С. Д., починал на 26.12.1998 г. Сестрата на общия наследодател К. Д. - Е. П. Д., не е оставила низходящи наследници по закон, а наследници по съребрена линия. Към исковата молба е представено заверено от пълномощника на ищците копие на констативен нотариален акт за собственост (КНА), придобит по давностно владение, № 74/27.01.1986 г., том I, дело № 145/1986 г., на нотариус Н. Х. при Пазарджишки районен съд, с който наследодателят на ищците С. С. Д. е признат за собственик на дворно място, находящо се в землището на [населено място], обл. П. (окръг), в местността „В.“, при граници: от юг - С. Г. Н., от изток - мера, от север - Н. С. Н., и от запад - гора, състоящо се от 1200 кв.м - размери до един жилищен парцел, заедно с построената в същото място жилищна сграда на 42 кв.м. В нотариалния акт изрично е вписан констатираният от нотариуса факт, че имотът не е включен в блок на ТКЗС и е признат за единствен стопански и единствен жилищен имот.

а на поземлен имот по нот. акт № 74, том I, попадаща в ПИ с идентификатор * по КК на земеделските земи в землището на [населено място]. Към обяснителната записка е приложена и разпечатка на заснетите подробни точки в координатна система WGS 84 ETRF-89.0 eпoxa (2005.1), формирана от посочени точки от географски координати, моментите на измерванията 18 позиции, всичките на дата 19.02.2021 г., час на измерването - от 11.18.02 ч. до 11.23.06 ч., с посочен метраж (dH-m ) и по 12 бр. епохи за всяка позиция. Приложена е разпечатка за същия обект на заснетите подробни точки в координатна система БГС 2005 в 18 пункта. Приложена е и изготвена геодезическа снимка на имота по нот. акт № 74/27.01.1986 г., в местност „В.“, като видимо на геодезическата снимка процесният имот има същата конфигурация, както и на скицата, приложена в нотариалното дело по издаване на КНА, № 69/27.11.1985 г., като са същи разположението, границите на имота, формата на имота, местоположението на жилищната сграда, при заснети общо 18 бр. подробни точки, като в така очертаните граници площта на имота е от 2.865 дка, а площта на заснетата сграда - 42.6 кв.м (л. 27). Изчертана е от геодезиста и комбинирана скица между процесната геодезическата снимка и ПИ с идентификатор * по КК на земеделските земи, при което процесният имот по геодезическата снимка се включва изцяло в границите на големия ПИ с идентификатор *** и заема неговата южна и югоизточна страна, като от югоизток е налице припокриване на двете граници - външната на големия ПИ с вътрешната югоизточна граница (очертанията на процесния имот са вътре в границите на големия имот - л. 28), и разположението спрямо координатната система на процесния имот е югоизток и североизток (съответно за северната и за югоизточната му граница) и югозапад и изток за другите две граници на имота. Формата на големия ПИ е неправилна, с множество чупки, остри и прави ъгли, като характерно за целия имот е, че той е незастроен, като единствено застроена е онази част от процесния имот, предмет на геодезическото изследване и заснемане.

Въззивният съд е възприел изцяло, като обосновано, обективно, компетентно и неоспорено от страните, заключението от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. С. Б.. Приел е, че вещото лице (в резултат на извършена проверка по документите, приложени по делото - нотариален акт, геодезическо заснемане, документите по нотариалното производство за издаването на КНА на наследодателя на ищците, извършени справки в СГКК - П. и в Кметството [населено място] и в Община Септември, както и оглед на място), при съвместяване на заснемането с кадастралната карта на землището на [населено място], е констатирало, че процесният имот попада в югоизточния край на имот с идентификатор *; имот с идентификатор * е земеделска територия - нива, с площ от 11 424 кв.м, който в северната си част граничи с регулацията на [населено място]. По отменената карта на възстановената собственост (действаща преди КК) имотът е бил част от имот стар № *, с площ от 187.016 дка, който е бил временно общинска собственост съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ, т.е. имот, в който собствеността все още не е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ, като след изтичане на определен срок имотът е преминал като частна собственост на Община Септември (акт № 3493/13.03.2019 г за имот с идентификатор *, м. „Б.“). Според експерта, в настоящия момент по делото са представени данни, че имотът е продаден на „Г.-Т. 2019“ ЕООД. От огледа на място инж. Б. е констатирала, че процесният имот съществува и е застроен с едноетажна жилищна сграда, нанесена в геодезическото заснемане, със застроена площ от 42.60 кв.м, и площ на имота - 2865 кв.м, като сградата попада в североизточната част на процесния имот. Установено е, че имотът е частично ограден с метална мрежа на бетонови колове и дървена ограда; на оградата е поставена метална врата за вход към имота; имотът е естествено ограден от ясно очертани слогове, обрасли с храсти и дървета, и има известна денивелация между него и съседния терен; засаден е с овощни фиданки, до които са прокарани маркучи за напояване. В резултат на извършените на място измервания вещото лице е констатирало, че имотът отстои, в средната си част, на около 85 м от крайната улица на селото и от съществуващите жилищни и други сгради. Свързан е с водопроводната мрежа на селото, за което към делото е представен договор от 25.05.2021 г. между С. С. Д. и „ВиК“ ЕООД, гр. Пазарджик за присъединяването на имота към водопроводната мрежа; с електропреносната мрежа имотът не е свързан, макар че същата минава недалече от него, а до входа към имота е поставен бетонов стълб. Установено е от експерта, че входът към имота е на източната му граница и има достъп до полски път. Относно данните за плановете на [населено място] и землището му, от вещото лице е констатирано, че действащите кадастрален и регулационен план на [населено място] са от 1934 г. и в тях процесният имот не е заснет и нанесен; същият е извън регулацията на селото, въпреки че е близо до строителните граници. От анализа на скицата по нотариалното дело, с нанесен пл. № 468 и с площ от около 3150 кв.м, изчислени графически по скицата, издадена през 1985 г. от Кметство [населено място], изпратена от Службата по вписванията, вещото лице заключава, че е изготвян кадастрален план на имотите в селото и на такива, в близост до регулация, какъвто е процесният имот, като по данни от Община Септемви и от СГКК - [населено място] е изработван кадастрален план на [населено място], но същият е останал неодобрен. Вещото лице обяснява в заключението си, че този план не се намира в Кметство [населено място] и че не го е намерило и в Община Септември. На скицата е показана и сградата в имота. Изрично се посочва от експерта, че ако имотът от скицата от 1985 г. се пренесе графически върху скица от КК (с помощта на комбинираната скица от геодезическото заснемане, като се съвпадне местоположението на жилищната сграда), се установява, че имотът, за който е издаден нот. акт № 74/1986 г., с малки изключения, съвпада с геодезическото заснемане на настоящия имот и респективно попада в югоизточния край на имот с идентификатор *, като от югоизток имотът граничи с имот ***, възстановен на насл. на Г. Н. Д., като според нотариалния акт имотът граничи от юг със С. Г. Н., или и в акта (КНА), и в КК съседният на процесния имот е на Н.. Допълва, че от Общинска служба „Земеделие“ - гр. Септември не й е показана графиката на имот № * по КВС, от който е част имот с идентификатор ***, защото след влизане в сила на КК през 2018 г. от службата нямали графически достъп до КВС. Но от КК, в която процесният имот не е нанесен, според вещото лице може да се съди, че процесният имот не е бил нанесен и в КВС, защото КВС е прехвърлена в КК. Въз основа на извършеното проучване, справки, оглед и анализ, вещото лице отговаря на поставените му задачи, както следва: По т. 1: процесният имот съществува на място и е застроен с едноетажна жилищна сграда, нанесена в геодезическото заснемане, със застроена площ от 42.60 кв.м и площ на имота - 2865 кв.м; сградата попада в североизточната част на процесния имот.

Имотът е частично ограден с метална мрежа на бетонови колове и дървена ограда; на оградата е поставена метална врата за вход към имота. Имотът е естествено ограден от ясно очертани слогове, обрасли с храсти и дървета, и има известна денивелация между него и съседния терен. Засаден е с овощни фиданки, до които са прокарани маркучи за напояване; външна чешма няма. По т. 2 и по т. 3 от поставените въпроси, експертът заключава, че процесният имот не е включван в действащия регулационен план на селото; първоначалният извод на вещото лице, записан в писменото заключение, е, че имотът е заснет с пл. № * в неодобрен кадастрален план от осемдесетте години на миналия век; допълва се, че е нанесен в представеното геодезическо заснемане. Към заключението си вещото лице е приложило скица на имот с идентификатор *** по действащата КК на землището на [населено място], върху която е показано, със зелен цвят, местоположението на процесния имот с пл. № * от неодобрения кадастрален план. На въпрос № 4 отговаря, че процесният имот не е отразен в КВС преди влизане в сила на КК, попадал е в поземлен имот * по КВС - временно общинска собственост по чл. 19 ЗСПЗЗ, от който е част имот с идентификатор * по КК. По т. 5: към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] процесният имот е бил в близост със застроената част на селото; на около 85 м от процесния имот има имоти, обитавани постоянно, застроени с жилищни сгради и стопански постройки, до тези имоти има изградени комуникации - пътища, водопровод, електропровод. По т. 6: процесният имот не е включван в ТКЗС, ДЗС или други организации и не е имал земеделски характер съгласно приложените доказателства по делото: удостоверение № 85/04.12.1985 г. от АПК „Септемврийци“, гр. Септември и удостоверение № 674/28.11.1985 г. от Финансова служба при Кметство [населено място]. Вещото лице не е изследвало въпроса, с оглед разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, дали този имот има земеделски характер към настоящия момент, предвид започналата и приключила земеделска реституция, но такава задача не му е поставяна от страните по спора. По т. 7 и т. 8 експертът отговаря, че ако имотът от скицата от 1985 г. се пренесе графически върху скица от КК, се вижда, че имотът, за който е издаден нот. акт № 74/1986 г., с малки изключения, съвпада с геодезическото заснемане на настоящия имот и респективно попада в югоизточния край на имот с идентификатор * по КК, като от югоизток имотът граничи с имот *** по КК, възстановен на насл. на Г. Н. Д.; според нотариалния акт имотът граничи от юг със С. Г. Н., от което се заключава, че и в акта, и в КК съседният на процесния имот е на Н., или според експерта имотът, предмет на иска, съвпада с имота, предмет на нотариалния акт за собственост № 74, т. І, д. № 145/1986 г., показан на скицата от 1985 г., с уточнението, че в нотариалния акт площта на имота е сведена до максималната площ на парцел - 1200 кв.м, докато скицата от 1985 г. на имота, приложена в преписката, показва имот с площ от около 3150 кв.м.

Към заключението експертът прилага и комбинирана скица от КК и геодезическото заснемане на процесния имот, показан върху КК, скица на имот с идентификатор *** от КК, върху която, със зелен пунктир, е показано местоположението на процесния имот от скицата от 1985 г., приложена към преписката за издаване на нот. акт № 74/1986 г. В съдебно заседание експертът поддържа заключението си. Предвид междувременно представени, и то след изготвянето на писменото заключение, писмени документи във връзка с действащия и по неодобрения кадастрален план на селото, изпратени с писмо на Кметство [населено място], с които вещото лице не е било предварително запознато, и след запознаването им, включително и с извадката от неодобрения кадастрален план, и по указанието на съда да посочи дали поддържа вече представеното заключение или съответно да изготви и представи ново, ако не поддържа вече представеното, вещото прави само частична корекция на изводите си - в смисъл, че в заключителната част, най-горе, точки 2 и 3 (въпроси включван ли е имотът в някои от КРП на селото и по кой КРП се ползва, и включен ли е имотът в някой от действащите планове на селото, и ако е включен, да се изготви съвместна скица) – не следва да се чете абзацът, в който е записано, че е заснет в неодобрен кадастрален план процесният имот, защото първоначалната информация, която е била представена от Община Септември, показва, че имот № * не представлява имот извън регулацията, а имот в централната част на селото. Затова вещото лице допълва и коригира, че процесният имот не е нанесен в неодобрения кадастрален план. Същото се отнася и за последния абзац - да не се чете, че процесният имот е заснет в неодобрен кадастрален план. Последната корекция е в приложението към заключението, където е записано, че е представена скица на процесния имот от неодобрен кадастрален план на селото - да не се чете, че е от неодобрен кадастрален план на селото, защото процесният имот не е заснет в този план. Или окончателният извод на вещото лице е, че процесният имот не е заснет или нанесен по неодобрения кадастрален план, а по действащия такъв е извън регулация; по неодобрения план имот № * попада в централната част на селото, каквито твърдения няма изложени в исковата молба и в отговора на същата. Според заявеното от вещото лице, тази корекция е въз основа на постъпилите след изготвяне и депозиране на заключението документи от неодобрен кадастрален план, и че то е представило скица от кадастрална карта, на която е пренесен имотът от скицата на Службата по вписванията, който в по-голямата си част съвпада със заснетия в геодезическото заснемане имот. По отношение на въпроси 7 и 8 експертът уточнява, че този имот (№ * по скица № 69/27.11.1985 г., приложена към нотариалното дело) е с по-голяма площ от площта на имота, който е в самия нотариален акт, която площ е 1200 кв.м, а иначе скицата е илюстрация към нотариалния акт; че нотариалният акт е издаден за имота на скицата; че по отношение на описаните съседи има съвпадение само на съседи Н.. Вещото лице акцентира, че няма значение, че имотът не е от никой план; че той може да е заснет на място и сигурно е така, за да бъде отразен върху скица, иначе няма как; че вещото лице го е сравнило с геодезическото заснемане, като е ползвало местоположението на жилищната сграда, която присъства и на двете скици; че го е сравнило с геодезическото заснемане по кадастралната карта, и категорично смята, че процесният имот попада в този имот. Допълва, че ако не се е отнасяла към същия имот, нямало е да намери мястото си там тази скица; че тази скица с процесния имот, която се оспорва, която не е от никой план, тя е приложена в досието за издаване на нотариалния акт и това е причината, поради която счита, че този нотариален акт отговаря на имота върху скицата. Заключението на експерта, с направените допълнения и корекции, не е оспорено от страните като некомпетентно изготвено или недостатъчно пълно, ясно и обосновано, поради което е приобщено към доказателствения материал по делото и е обсъждано от страните и от съда наред с останалите събрани по делото доказателства. Единственото допълнение по повод на приетото заключение е направено от пълномощника на Община Септември - адв. И., в смисъл, че въпросният имот, отразен върху скицата, която е част от нотариалния акт, след като тя не е от никой план, не може да се твърди, че има идентичност с който и да е имот; че геодезическото заснемане, което е цитирано от вещото лице, действително е налично, но то е направено от ищеца, като е посочено на геодезиста какво да изработи. Съдът е приел, че така изложените доводи са несъстоятелни и не почиват на закона и на методиката и начина на изготвяне на геодезическото заснемане, доколкото същото следва да се базира и всъщност се базира на установени от геодезиста обективни факти и съществуващи на място положения и елементи на територията, обект на заснемането - така, както е констатирано на място при извършения оглед и от вещото лице инж. Б.. Съдът е намерил, че посоченото геодезическо заснемане отговаря на всички изисквания на ЗКИР, извършено е при точно спазване на наличните обективни данни за имота и данните от наличната геодезична основа, ползвана е държавната геодезическа мрежа и налична координатна система, при заснети 18 бр. подробни точки, описани в обяснителната записка, извършено е и надлежно съвместяване на геодезическата снимка в електронен вид с част от ККЗЗ в землището на [населено място], като са съобразени и други факти и обстоятелства, описани в записката и разпечатките на заснетите на място подробни точки от посочените две координатни системи и моментите на измерванията. Въззивният съд е приел, че обективно е била спазена цялостната методика и методология при извършване на процесното геодезическо заснемане, поради което напълно е зачел същото, като е съобразил и че то съответства и на изводите на инж. Б., която е извършила и самостоятелен оглед, справки, проверка и оценка на данните и доказателствата по делото. Визирал е, че несъмнено и категорично съвпадаща с геодезическото заснемане е и скицата на имота, приложена към нотариалното дело. Съобразил е установените от вещото лице съществуващи на терена стари реални граници, които несъмнено отграничават имота от съседните такива - наличната денивелация между процесния имот и съседния терен, ясно очертани слогове, обрасли с храсти и дървета; съществуващата на място едноетажна жилищна сграда (единствено жилище на наследодателя), водоснабдяване, като част от съседите на имота съвпадат и по настоящем (насл. на Г. Н. Д.).

Въззивният съдебен състав е заключил, че имотът реално е бил владян от наследодателя на ищците в по-големи граници от тези по нотариалния акт и този факт е безспорно установен. По този въпрос е взел предвид събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят Д. М., роден през 1959 г., без родство и служебни отношения със страните, установява, че ищците са негови съседи, имат имот до [населено място], който се намира през два парцела от имота на бабата на свидетеля по майчина линия. Свидетелства, че разликата между двата имота е, че на баба му имотът е в регулацията, докато процесният е извън регулация, намира се до гората и в него има къщичка. Свидетелства, че като дете е израснал там, у баба си, и е ходил в градината на ищците като дете. Описва границите на спорния имот - едната страна граничи с гората, над него е имотът на бай С. (починал). Описва, че отпред е пасище, мера, и че там е входът, има врата и мрежи. Описва имота такъв, какъвто го знае от миналото. Знае, че сега в момента пак е насадено с дървета, съществува къщичката, стопанисва го една от наследничките, която е дъщеря на Г. В. - И. В.. Сочи, че познава и брат й С. В., който е най-големият. Познава и най-малкия ищец Л.. Обобщава, че всичките са израснали там пред него. Описва имота, че е бил около 3 дка, като в него са живеели навремето двама човека - дядо К. и баба Е., брат и сестра, с фамилията Д., които нямали наследници. По-рано в него не е имало вода, а след това дядо С. (внукът) им прекарал вода. Знае, че преди това двамата идвали при бабата на свидетеля, за да си наливат вода с кофите. Обяснява, че там всичките имоти са като на тераси, като денивелацията достигала около метър. Знае, че дядо С. е племенник на дядо К., като бащата на С. и дядо К. били братя; че С. се грижел за К. и Е., а след като починали, той си наследил това място, същото било работено и от жена му и дъщеря му. Знае още, че и в момента ищците го поддържат. Свидетелства, че всички имоти там са оградени с жив плет. Мястото на ищците откъм мерата, входът където е, има врата с мрежа, от едно време останали. Къщичката е на един етаж, някъде около 35-40 кв.м. Знае, че имотът не е вкарван в ТКЗС, тъй като „тези хора“ живеели там.Свидетелят знае, че този имот е бил на дядо К. и след това го наследил дядо С. Д., а след смъртта на последния го наследила и в момента се занимава племенничката му И. Г. В.. Повтаря, че този имот не е бил земеделски имот, а имот за задоволяване, къща с градина. Не е бил в ТКЗС или общинско. Обяснява, че преди една седмица е ходил там, понеже има и той там имот. Знае, че в момента ищците не живеят там, като И. е женена в М. К.; в момента там живее „С.“ и баща му идва. Знае, че Л. е лекар в П. и може още да е в П. или в София. Уточнява, че в момента в [населено място] живее С. Г. В.; Л. не живее в [населено място] и идва на гости у брат си. За И. знае, че и тя идва при брат си и да си гледа имота; същата не живее в Симеоновец, женена е в М. К.. За бащата й Г. знае, че е в [населено място], където има апартамент и стои повече, и си идва в събота и в неделя. Знае, че синът му го докарва при него в Симеоновец. Свидетелят не може да каже името на местността, в която се намира имотът. Допълва, че няма електрозахранване в имота с къщичка; уточнява за водопровода, че той минава и през неговия имот и отива до имота на ищците с пластмасови водопроводи с водомери отвън, и му е казано, че са го свързали и процесния имот. Окръжен съд – Пазарджик е посочил, че кредитира изцяло показанията на Д. М., като обективни, последователни, логични и конкретни, дадени от очевидец на събитията за процесния имот и неговото състояние непосредствено след колективизацията на земеделската земя в землището на [населено място]. На следващо място, съдът е обсъдил показанията на свидетеля С. Д., роден през 1958 г., първи братовчед на ищците, който установява, че имотът на ищците е около 3 дка, бил е на дядо К., който живеел там със сестра си Е., като и двамата не се женили и нямали деца. Знае, че дядо С. се е грижел за дядо К., когато последният остарял, и се били разбрали дядо С. да го наследи фактически. Знае, че след като остарял, за дядо С. най-напред се грижела дъщеря му, след това започнали и внуците. Имотът представлявал дворно място към 2.500 дка, имало една къщичка там с две стаи, отпред имало ограда с входна врата, оградата е с мрежа, от другата страна били шипки – буреняци; имотът бил в местността „В.“, граничел от едната страна с мера, където си пасат животните хората, а от другата страна - с дъбова гора. Свидетелят не знае имотът да има други граници; категоричен е, че този имот не е вкарван в ТКЗС, а е ползван за лични нужди, за отглеждане на тютюн, производство на краставици, домати, имало и една-две череши. Знае, че имотът не е одържавяван и открай време си е на ищците. Свидетелят не знае да е имало спорове за имота; знае, че има прокарана вода в имота, но не и електричество. За последно ходил на имота преди 4-5 г.; имало ограда с мрежа и една врата, от предната, източната страна, а от другите страни - шипки. Знае, че имотът не е ползван от общината, от държавата, а е ползван за лични нужди от ищците. Знае, че има прокарана вода, а след като дядо С. взел да гледа дядо К., тогава сложил и водомер на прекараната по-рано вода. Въззивният съд е възприел изцяло и тези свидетелски показания, като обективни и логични, като е посочил и че отчита и евентуалната заинтересованост на С. Д. от изхода на спора, и дава приоритет на факта, че свидетелят е очевидец на всички факти и обстоятелства, осъществили се по отношение на този имот, и неговото владение от общия наследодател К. Д., а след неговата смърт - от наследодателя на ищците С. С. Д., в каквато връзка са и показанията на първия разпитан свидетел. Свидетелят К. М., роден през 1981 г., свидетелства, че знае имота, за който се води делото, и че той е над стадиона.

Според свидетеля не се живее в имота, необитаван е и е доста разрушен. Свидетелят обективно няма реална представа за състоянието на имота към момента на декларирането му през 1963 г. от наследодателя К. Д., както и от състоянието на имота към издаването на КНА от 1986 г., предвид възрастта си. Твърди, че и преди и сега е виждал в него животни. Ограда не е виждал; единствено шипки е виждал. Посочва, че не е виждал никой от ищците да живее там. Смята, че ток, вода няма там; има някаква постройка, но тя се е разпаднала. В имота е виждал приютени и отглеждани животни - цяло стадо от 10-ина овце и кози. Свидетелят не знае кой е вкарал тези животни и на кого са. Счита, че тази постройка е за обор, тъй като става по-скоро за животни, отколкото за хора. Не знае и не е сигурен дали общината е ползвала тази постройка и имота за нещо. Твърди, че не е виждал през годините, когато минавал оттам, вътре да се отглеждат зеленчуци, било абсурдно, защото няма напояване там. Заявява, че от дете знае този имот, без конкретизира първите си реално осъзнати спомени за него, не може да каже за последно кога е минавал покрай него. Обяснява, че имотът е малък, към 500 кв.м. Описва границите му: от едната страна гора, в долния край на селото. Не знае дали е в регулация или извън регулация. Смята, че има вътре заселили се преди две-три години цигани, и тогава е виждал животните там. Свидетелят не свързва по никакъв начин наследодателя на ищците С. С. Д., починал на 11.12.2021 г., с този имот, нито може да конкретизира имота по граници и съседи, както и какво е било точно състоянието му, когато е бил малолетен. Съдът е приел, че този свидетел дава твърде общи, непоследователни и неконкретизирани показания, поради което е отказал да даде вяра на същите. Свидетелят Б. А., родена през 1954 г., бивш кмет, два мандата, на [населено място], твърди, че познава ищците, с които е от едно село; в селото живее само С. - сам в къщата, разведен с две дечица, и знае, че другите не живеят в Симеоновец. Свидетелката обяснява, че живее в [населено място] от 1972 г. и много добре знае това място. Посочва, че местността се казва „Б.“. В това място има къща, която в момента е срутена наполовина и не може да се живее в нея, няма ток, няма вода. Според свидетелката ищците не са живели в тази къща, защото там е невъзможно да се живее; смята, че в този имот има само мрежа. Била слушала, че имотът е бил ползван като склад на кметството; твърди, че живее близо до стадиона и изключително добре познава този имот. Обяснява, че преди години е изкарвала лично там козите; там се събирали от цялото село козите и било като егрек (лятна кошара за добитък). Мястото е съвсем близо в тази местност и като се пуснат животните, те минават през нея и през това място, по-точно. Знае, че в мястото няма нито ток, нито вода, не е виждала никого там; мястото не е обработвано. Смята, че това място е изоставено и е около един декар и нещо. За границите му сочи, че има път, който е черен път - от стадиона нагоре се върви и мястото е вдясно. Сочи, че същото е близо до регулацията, че гората е наблизо, но там няма пасище, и животни няма вече. Уточнява, че преди 15 - 20 години е карала животните си там. За последен път е минавала покрай мястото преди около месец, защото в близост има приятелски семейства, които посещава, но те живеят в регулацията на селото. Допълва за имота, че от дясната си страна е обрасъл с трева, няма ограда, не е оградено; имотът не е на тераси, малко е стръмно. Въззивният съд е визирал, че не дава вяра на показанията на свидетелката А., тъй като те са изолирани и противоречат на събрания по делото останал доказателствен материал, най-вече по отношение ползването на имота като лятна кошара за животни. Изложил е, че всички разпитани преди това свидетели посочват, че процесното дворно място с жилищна сграда е било ползвано и засадено с овощни дървета, било е водоснабдено, имало е денивелация, било е оградено, ползвано е за лични нужди и за садене на тютюн. А. акцентира, че имотът се намира до стадиона, което е невярно, защото имотът няма установена такава граница нито от геодезическото заснемане, нито от скицата от 1985 г., нито от скицата на вещото лице инж. Б., нито по комбинираната скица с кадастралната карта за земеделските земи за землището на [населено място]. Свидетелката дори не сочи съществуващата денивелация на имота спрямо съседния терен. Ето защо съдът е заключил, че нейните показания са за имот, намиращ се близо до стадиона, ползван като егрек, различен от процесния. Сидетелката С. Г., родена през 1955 г., свидетелства, че познава дядо С. Д., неговите деца и внуци; с дъщерята на С. Д. били приятелки. Заявява, че ищците имат имот в [населено място], извън регулацията, в местността „Валозите“, и като малки с дъщерята на Д. ходели там. Знае, че децата са гледали тези възрастни хора. Твърди, че в имота има стара къщичка с две стаи, ограда, чешма, дървета; отпред е оградено, отзад е гора, има храсти. Смята, че няма ток. Като площ посочва, че е около 2500-3000 кв.м и е близо до стадиона (но не непосредствено до него). Категорична е, че този имот не е ползван за събиране на козите от селото и че животни в него не са гледани, като пояснява, че долу при стадиона е имало такова място. Посочва, че е ходила там да бере тютюн. Не знае имотът да е ползван като склад от кметството, знае, че за него се грижил дядо С., съпругата му баба И. и Б. - дъщеря му, която е съученичка на свидетелката, а сега внуците. Според свидетелката в този имот не е живял никой, поне тя не знае; уточнява, че живее съвсем близо. Въззивният съд е посочил, че възприема като достоверни показанията на тази свидетелка, тъй като тя има непосредствени впечатления за имота, знае къде се намира и какво представлява, кой и кога го е владял и ползвал като свой собствен, какви са били границите и съседите му, както и защо предишната свидетелката се е заблудила в показанията, твърдейки, че този имот е ползван за егрек, вместо друг такъв, намиращ се на друго място и до самия стадион на селото. Счел е тези показания и за обективни, логични и подкрепени от показанията на първите двама разпитани свидетели по делото.

Окръжен съд – Пазарджик е изложил, че в последното открито съдебно заседание пълномощникът на Община Септември е направил искане за прилагане на чл. 17, ал. 2 ГПК по отношение на скицата към процесния КНА, тъй като тя представлява административен акт и счита, че съдът следва да прецени нейната валидност, с оглед установеното, че тя е без предмет; след като скицата не отразява никой имот, то това води до нищожност на самия нотариален акт, тъй като предмет на нотариалното производство е несъществуващ имот. Въззивният съдебен състав е приел, че въведеното възражение относно валидността на административен акт - скица на имота, не е преклудирано. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че скицата представлява официален документ, а не индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Посочил е, че по делото се установява, че процесният имот - ПИ с идентификатор *, стар идентификатор *, и с номер по предходен план *, записан, че се намира в землището на [населено място], в местността „Б.“, е актуван на основание чл. 59, ал. 1 ЗОС, с акт № 3493/13.03.2019 г., с площ от 11 424 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, и с начин на трайно ползване: нива, при девета категория на земята при неполивни условия, като всички съседни имоти са записани с посочени в плана идентификатори. Същият имот е отписан като частна общинска собственост в резултат на извършена от ЧСИ продажба на същия, заради вземане на взискателя-кредитор „Гео трейд 2019“ ЕООД срещу длъжника Община Септември, за което е издадено постановление за възлагане от 18.07.2019 г. по изп. д. № 1060/2018 г. на ЧСИ Г. З.. Според въззивния съдебен състав описаните в постановлението за възлагане характеристики на имота съвпадат с посочените в АЧОС. И в двата документа не се сочи изрично, че в имота има съществуваща паянтова жилищна сграда на 42 кв.м, предмет на КНА № 74/1986 г. В протокола за опис и оценка на имота, изготвен от ЧСИ, също няма описана съществуваща на място жилищна сграда от 42 кв.м.

Въз основа на така събраните доказателства, Окръжен съд – Пазарджик е заключил, че процесният, застроен с жилищна сграда, недвижим имот изначално е бил извън регулацията на [населено място] по единствения и действащ и към момента КРП, одобрен през 1934 г. Същият се намира в непосредствена близост до населеното място и до дворищнорегулационните парцели, но реално не граничи с тях. Този имот има достатъчно индивидуализиращи белези, за да бъде надлежно и точно идентифициран чрез геодезическо заснемане - от едната страна граничи с гора, а от другата - с мера. Местонахождението на имота е извън регулацията на селото, над селото, в югоизточна посока спрямо населеното място. Вещото лице е посочило съществуващи на терена стари граници, естествено отграничили процесния имот - ясно очертани слогове, обрасли с храсти и дървета, плюс съществуваща на място денивелация между имота и съседния терен. Свидетелите описват дворното място и като застроено с къща с две стаи - жилищна сграда, която съществува и понастоящем и представлява също съществен отличителен елемент за този имот. Описанието на имота е допълнено и с това, че първоначално имотът не е бил нито водоснабден, нито електроснабден, като впоследствие е прекаран водопровод от наследодателя на ищците, по времето, когато е полагал грижи спрямо чичо си К. (т.е. преди 1973 г., когато е починал чичото). Всички имоти, включително процесният, са разположени на тераси с денивелация повече от метър, като имотът е около 3.150 дка. Ограден е от всички страни с жив плет; граничи с дъбова гора; ползван е за садене на зеленчуци, тютюн, овощни дървета и др.; обработван е като собствен както от общия наследодател, така и от наследниците му непрекъснато във времето и до момента, без някой успешно да им е оспорвал собствеността и владението, и без данни да им е било отнемано или прекъсвано владението. Относно съставения констативен нотариален акт съдът е изложил, че от фактите, установени от нотариуса, както и от другите събрани по делото доказателства, се налага изводът, че наследодателят на ищците С. Д. е започнал да упражнява реална фактическа власт след смъртта на чичо си К. (от 1973 г.) върху целия имот - застроената с жилище и незастроената част, който имот по приложената в нотариалната преписка скица е от 3150 кв.м. Макар такава площ да не е записана в документа, тя е установена от вещото лице инж. Б. при извършеното графическо измерване и изчисляване и възлиза на 2850 кв.м (дворното място) и 42.60 кв.м (жилищната сграда). Съдът е приел, че разликата в площите по скицата и геодезическата снимка е несъществена, а и тя не е определяща за идентификацията на имота. Посочил е, че е вярно, че издаденият КНА е за имот, описан в реални граници и без идентификация по действащия план на [населено място], защото се намира извън регулацията на населеното място, затова и нотариусът не е съобразил и записаната в скицата номерация на имота, доколкото такъв номер не се сочи в нито един друг официален документ, представен от кметството, включително и от самия молител, и доколкото към този момент липсват данни и няма дори и подготвян проект за нов кадастрален план на населеното място (такъв има и е изработен като проект едва през 1992 г.). Записването на номерацията на имота е условна, т.е. това би могло да се приеме в най-добрия случай като пореден номер за един евентуално бъдещ имот, ако ще се включи в действащия КРП, доколкото такъв номер по действащия план от 1934 г. няма в селото. Според въззивния съд процесният имот никога не е бил предмет на регулационни предвиждания и да бъде включен в КРП на населеното място, като никоя от страните и не твърди подобни факти. Действително, има записан имот с № * по неодобрения КП (проект) от 1992 г., но тази номерация се отнася за имот, който винаги е бил в регулацията на селото, т.е. различен от процесния. Площта от 1200 кв.м съответства на един жилищен парцел, като не е имало пречка да се издаде КНА и за целия имот, защото той се намира изцяло извън регулация, още повече че той не е бил отчужден срещу изплащане на обезщетение още през 1973 г., тъй като е бил съсобствен и сънаследствен. При липса на отчуждително производство и одържавяване на имота по чл. 12, ал. 2 ЗСГ, не е съществувала пречка да се издаде КНА за собственост за целия имот от 2000 кв.м по искането или за 3150 кв.м по заключението на вещото лице. Установява се, че по геодезическото заснемане имотът е от 2850 кв.м, като целият имот е владян първоначално от наследодателя на ищците още от 1973 г., а след неговата смърт през 2021 г. - от ищците, като негови наследници по закон. Собствеността и владението на ищците и на праводателя им не е оспорвано от ответниците по иска. Владението на наследодателя С. С. Д. е продължило повече от 48 г., поради което същият е придобил собствеността изцяло в рамките на претендираната с исковата молба площ от 2865 кв.м. и на построената сграда от 42.60 кв.м. Не се установява процесното дворно място със сграда да е било земеделска земя, нито собственикът й да е бил член на ТКЗС, включително и неговият наследодател К. П. Д.; имотът е останал като застроено дворно място с жилищна сграда, като единствен жилищен имот, ползван за живеене.Следователно още към 1986 г. С. Д. е придобил в собственост по наследство и давностно владение целия имот от 3.150 дка, независимо от обстоятелството дали за целия имот е бил издаден КНА или не, доколкото не е съществувала забрана за придобиване по давност на имот извън регулацията на селото и доколкото не е имал характер на земеделска земя, не е бил нито отчуждаван или одържавяван на някакво правно основание, не е бил включван в блок на ТКЗС, като собственикът му не е бил и член-кооператор. Не се установява този имот да е бил ползван от [община] в някакъв период от време и последната да е придобила собствеността върху същия на някакво правно основание. Не се установява под № 69/27.11.1985 г. (номера, даден на скицата), по регистрационните книги на кметство [населено място], да е издаван друг документ или друга скица с друго съдържание или че изобщо такъв номер не съществува, като вид и като значение, различен от посочения в официалния документ „скица“, която съдържа всички изискуеми реквизити за идентификация на имота. Няма как да се опишат съседи на застроен с жилищна сграда имот, който е извън населеното място, не представлява земеделска земя и не попада в регулацията по КРП на селото, като единствено може да се очертае неговата конфигурация - примерно като ситуационна скица със съществуващи и запазени стари граници, денивелация спрямо съседния терен, слогове с храсти, гора и мера. Скицата, издадена от съответното длъжностно лице техник при Кметство [населено място], удостоверява, че такъв имот съществува и има съответните граници и форма, което е достатъчно за нотариуса да приеме, че скицата удостоверява конкретен недвижим застроен обект от землището на [населено място] - дворно място с жилищна сграда. По въпроса за идентичността на имота по коригираната искова молба с имота по скица № 69/27.11.1985 г. по КНА № 74/1986 г., по геодезическото заснемане и геодезическа снимка от 2021 г. на инж. В. К., и по комбинираната скица на вещото лице инж. С. Б. от 2024 г. съдът е приел, че от събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява такава идентичност. Посочил е, че ответниците по исковете не установяват твърдението си, че местностите „В.“ и „Б.“ в землището на [населено място] са различни местности, заемащи различни части от землището и нямащи нищо общо и връзка помежду си. Счел е, че установените по делото белези на имота са достатъчни за неговата пълна идентификация - застроено дворно място, намиращо се извън регулацията на [населено място] и разположено на югоизток от селото - над селото; единствен застроен с жилищна сграда на площ от 42 кв.м недвижим имот, който няма характеристиките на земеделска земя и се намира в близост до населеното място - на 85 м, според експертното заключение на инж. Б.. Според въззивния съд всички свидетели са категорични, че имотът е застроен с жилищна сграда. Имотът има запазени реални граници, които са установени както от вещото лице инж. Б., така и от някои от свидетелите - характерно за терена терасовидно разположение на отделните имоти, характерна денивелация на имота, характерни слогове, обрасли с храсти, обясними с липсата на данни имотът да е бил включван в блок на ТКЗС, на ДЗС или в друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, в който случай тези граници биха били заличени, като условие за блоково кооперативно земеползване. Според съда специфичен за имота е и фактът, че той граничи с гора и с мера, които граници също не са променяни във времето. На следващо място, според въззивния съдебен състав, близостта на застроеното с жилищна сграда дворно място до населеното място (на 85 м разстояние), изключващо всяка възможност същото да попада в строителните граници на селото и да бъде записвано като имот в регулацията на селото, и то под несъществуващ в разписната книга номер, прави несъществен елемент от идентификацията му номерацията по разписната книга, доколкото принципно номерацията по разписната книга е за имот в регулацията, а процесният е изцяло извън нея и за този имот все още няма цифров регистър към 1986 г. Според Окръжен съд – Пазарджик безспорно се установява идентификацията на процесния имот и чрез наслагването на три отделни и самостоятелни скици, изготвени от трима различни специалисти, притежаващи съответните специални знания, и през три различни периода от време - скицата на имота № 69/27.11.1985 г., послужила като основание за издаване на КНА № 74/1986 г., оформена като официален документ, издаден и подписан от техника при Техническата служба на [населено място]; геодезическата снимка, изготвена в резултат на надлежно проведено геодезическо заснемане от инж. В. К., чиито компетентност и правоспособност не са оспорени от ответниците; извършено от геодезиста наслагване/съвместяване на геодезическата снимка в електронен вид с част от ККЗЗ за землище [населено място] от 2021 г., за установяване на точното местонахождение на процесния имот чрез използване на съответната техника и технология на заснемане, методика и методология при извършване на всички технически и геодезични дейности, подробно описани в обяснителната записка и изброени по пунктове, приложена разпечатка на заснетите подробни точки, както и категоричните изводи на вещото лице инж. С. Б. относно идентичността на имота по скицата от 1985 г. и този по геодезическата снимка за съвместяване с ККЗЗ, и съгласно извършените от вещото лице самостоятелен оглед, преценка и измерване на място и изготвяне на скици, включително комбинирана, и категоричния му извод за налична пълна идентичност на процесния имот с площ от 2865 кв.м и площ на заснетата сграда от 42.6 кв.м, от една страна, и, от друга, установеното точно местонахождение на процесния имот, като част от по-голям имот по ККЗЗ, с идентификатор *** за землището на [населено място], като процесният имот изцяло попада в границите на големия ПИ, като югоизточната граница съвпада с югоизточната граница на големия ПИ, който е с площ от 11 424 кв.м.

Съдът е приел, че отклонението по границата откъм югоизток и юг е несъществено и не влияе по никакъв начин върху конфигурацията на процесния имот, който е и единственият застроен, и то с жилищна сграда, имот в границите на големия ПИ с идентификатор *. Ето защо е заключил, че установените съществуващи реални граници, в комбинация с останалите графически данни на имота, в своята съвкупност водят до безспорния извод, че наследодателят на ищците е притежавал процесния имот в границите, установени по скицата към 1985 г., по геодезическото заснемане и извършено съвместяване от 2021 г., и от заключението на вещото лице, изготвило също скици и комбинирана скица от 2024 г. В тази връзка въззивният съд е препратил и към мотивите на Районен съд – Пазарджик на основание чл. 272 ГПК. Визирал е, че процесният имот винаги е бил застроен с жилищна сграда и е представлявал дворно място извън регулацията на селото и по този факт няма правен спор, като това се установява и от всички разпитани по делото свидетели. Фактът, че по ККЗЗ и по постановлението за възлагане на ЧСИ имотът е записан като изцяло незастроен, е несъответен на установените по делото обективни данни. Процесната жилищна сграда е съществувала върху това дворно място още от 1958 г. (декларирана е през 1963 г. от К. Д.), ползвана е като жилищна сграда от наследодателите на ищците през различни периоди от време, съществува и понастоящем. С оглед доводите във въззивните жалби, Окръжен съд – Пазарджик е намерил за неоснователно искането за назначаване на нова тройна съдебно-техническа експертиза по въпроси, които са били напълно изяснени от първата инстанция, и след като това искане е преклудирано, доколкото не е било заявено пред първата инстанция, където ответниците дори не са оспорили изводите на експерта инж. Б.. Приел е, че не се установява приложеният по делото КНА от 1986 г. да се отнася за друг имот, различен от идентифицирания по делото, като част от ПИ с идентификатор *; не се установява твърдяната от ответниците противоположност една на друга на двете местности „В.“ и „Б.“. Посочил е, че площта на застроения недвижим имот не е водеща при определяне на идентификацията и идентичността му, а такива са границите му, конфигурацията, предназначението, застроеността и други обективни данни, като денивелация, съществуващи стари граници, ограденост, слогове, гори, мери, реки, дерета, оврази. Счел е, че извършеното геодезическо заснемане не е недостоверно, така както се твърди във въззивните жалби, като е съобразил и че то не е било оспорено по реда на чл. 193 ГПК. Визирал е, че в случая посоченият № 468 съгласно разписната книга съответства на друг имот с друг номер, който винаги е бил в регулацията по плана от 1934 г., т.е. записването на процесния имот с номер по плана не променя характера на този имот - застроено с жилищна сграда дворно място извън регулацията на плана, каквото е било възприето и от нотариуса, извършил обстоятелствената проверка. В случая не е приложим трасировъчният карнет при геодезическото заснемане на процесния имот, защото този карнет се отнася само до съществуващи в плана (КРП) недвижими имоти и няма отношение към съществуващи имоти извън регулацията. Няма спор, че целият ПИ с идентификатор *** винаги е бил извън регулацията на населеното място, още от 1934 г., и по регистрите за земеделска земя е бил записан като земеделска земя.

Според съда невярно е твърдението, че скицата е издадена за несъществуващ обект на правото на собственост. Напротив, при съвместяването на всички данни и елементи от скицата, заедно с геодезическото заснемане и при огледа на място и проверката, извършена от вещото лице, еднозначно и несъмнено се установява наличието на идентичност на имота като конфигурация, като граници и съседи, като площ, като обективни елементи от територията му - денивелация, слогове, мера и гора, дървета, които оценени в съвкупност навеждат на категоричен извод относно идентичността на имота. Не съществува пречка да се издава скица на имот, който е извън регулацията, стига същият да има достатъчно индивидуализиращи го признаци и елементи на самия терен. За валидността на скицата е достатъчно тя да е подписана от единственото компетентно длъжностно лице, което може да я създава и издава - техника от техническата служба при кметството. На скицата от 1985 г. изрично е записано от техника при техническата служба на Кметство [населено място], че се касае за имот, който се намира извън регулацията на селото - в местност над селото, по посока югоизток, както и че към този момент няма изготвен регистър или разписна книга с цифрово означение на имотите извън регулацията, т.е. предвид и останалите събрани доказателства, скицата е доказателство за съществуването на имот с посочената конфигурация, квадратура и застроеност извън КРП на селото, и с местоположение - югоизток над селото, записан на името на С. Д., и на тази база, въз основа на последващо извършени технически и други геодезически измервания и наслагвания, се е стигнало до несъмнен извод относно актуалното му точно местонахождение и част от кой друг, по-голям имот представлява към момента.

Съдът е приел и че няма допуснато процесуално нарушение при изслушването и приемането на заключението на вещото лице инж. Б.. Изложил е, че самото вещо лице е поискало отлагане на изслушването му от съда, за да се запознае с новопредставената документация от Кметство [населено място] относно плановете на населеното място, с която вещото лице не е разполагало при изготвяне на заключението си. В резултат на извършените допълнителни проучвания вещото лице в следващото съдебно заседание изрично е заявило, че поддържа депозираното заключение, като е направена единствено частична промяна в изводите на експерта по някои от общо осемте точки от заключението, а именно по т. 2 и 3, като корекциите са в обратния на първоначалния вложен смисъл, а в останалите пунктове заключението се поддържа от вещото лице изцяло, като са изложени допълнителни аргументи в откритото съдебно заседание във връзка с извода за установената идентичност на имота, т.е. корекциите са от такова естество, че не налагат изготвяне на ново заключение. Самите страни също не са поискали констатациите на експерта в о.с.з. да бъдат оформени като ново експертно заключение, защото реално не е имало основание за това. Според Окръжен съд- Пазарджик неоснователен е доводът, че процесният имот е бил несъществуващ имот към датата на издаване на КНА № 74/1986 г. Приел е, че напротив - същият е в достатъчна степен индивидуализиран от нотариуса с помощта на разпитаните пред него свидетели и от писмените доказателства, приложени към преписката, както и скица. В самите официални документи изрично е записано от съответните длъжностни лица, след извършена проверка по регистрите, че такъв имот - дворно място със застроена жилищна сграда, реално съществува, намира се извън регулацията на селото, записан е на името на наследодателя на молителя, застроен е и е наличен към този момент. Всички издадени официални и други писмени документи, както и разпитаните свидетели удостоверяват в съвкупност по несъмнен начин съществуването на такъв имот, с посочените характеристики, като се установява и че наследодателят на ищците е придобил по наследство и давностно владение имот с площ от 3150 кв.м, каквато е площта по графично измерване на скицата, като КНА за собственост по давностно владение е издаден само за дворно място от 1200 кв.м, със застроена жилищна сграда от 42 кв.м. Наследодателят на ищците С. С. Д. по наследство и придобивна давност е придобил в собственост още към 1986 г. целия недвижим имот от 3150 кв.м по графично измерване по скица № 69/27.11.1985 г., а по геодезическото заснемане - 2865 кв.м, представляващ дворно място със застроена в него жилищна сграда от 42.60 кв.м, като владението и собствеността му върху този имот не му е била оспорвана приживе и до неговата смърт от никого, този имот никога не е имал характер на земеделска земя и не е бил отчуждаван или одържавяван или включван в блок на ТКЗС, ДЗС или друга, образувана въз основа на тях, селскостопанска организация, нито собственикът му е имал качеството на член-кооператор, като процесният имот винаги е имал характеристиката на единствен жилищен и единствен стопански по своя характер имот за неговия собственик.

Жалбоподателят Община Септември счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК.

На първо място, жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по следните въпроси, включени в предмета на спора и обусловили правните му изводи, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Нарушена ли е разпоредбата на чл. 199 ГПК, определяща срока за представяне в съда на заключението от вещото лице, и представлява ли това процесуално нарушение, когато при изслушването в открито съдебно заседание по делото на представено в срок заключение, устно са извършени от вещото лице съществени изменения на отговорите по поставените въпроси, представляващи по същество ново заключение, а не поправки на очевидни фактически грешки и технически грешки;

2. Следва ли в случая, описан по-горе, вещото лице да изготви и представи в съда ново заключение в срока по чл. 199 ГПК, предвид и това, че в проведеното открито съдебно заседание по изслушването на заключението вещото лице устно е променило съществено отговорите на поставените въпроси, още повече че в предходното заседание изслушването на представеното в срок заключение е било отложено и вещото лице е било задължено от съда да се запознае с допълнително представени доказателства и изрично да заяви дали поддържа заключението си или да представи ново заключение в законовия срок;

3. Представлява ли „поддържане“ на заключение, когато в проведеното открито съдебно заседание по изслушване на заключението вещото лице устно промени съществено отговорите на поставените въпроси, още повече че в предходното заседание по делото изслушването на представеното в срок заключение е било отложено и вещото лице е било задължено от съда да се запознае с допълнително представени доказателства и изрично да заяви дали поддържа заключението си или да представи ново заключение в законовия срок;

4. Притежава ли нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение доказателствена сила за собственост на конкретен имот, за който е съставен този нотариален акт, след като безспорно е установено, че скицата на поземления имот, въз основа на която е съставен този нотариален акт, е издадена за поземлен имот, който никога не е съществувал и не е бил заснет в никой от действащите и обезсилените планове на населеното место и землището му;

5. Притежава ли нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение доказателствена сила за собственост на конкретен имот, за който е съставен този нотариален акт, след като поземленият имот не е описан в него с конкретен планоснимачен номер, идентификатор, квартал, масив, номер, номер, дата и година на одобряващия плана административен акт, съседни имоти, както и е съставен въз основа на скица на поземления имот, издадена за поземлен имот, който никога не е съществувал и не е бил заснет в никой от действащите и обезсилените планове на населеното место и землището му;

6. Представлява ли годно основание за съставяне на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение скица на поземлен имот, издадена за поземлен имот, който никога не е съществувал и не е бил заснет в никой от действащите и обезсилените планове на населеното място и землището му, в това число и без необходимите данни в скицата на недвижим имот, индивидуализиращи имота, като: граници и площ на имота, съседни имоти, планоснимачен номер, идентификатор, квартал, масив, номер, номер, дата и година на одобряващия плана административен акт и обективни данни за собственост, отразени в разписна книга, разписен лист и т.н. Предоставя ли един такъв нотариален акт възможност за безспорно идентифициране на имота, за който е съставен, при липсата на всякакви индивидуализиращи белези в самия нотариален акт и в скицата на поземлен имот, въз основа на която е съставен този нотариален акт.

На второ място, се позовава на очевидна неправилност на атакуваното пред ВКС решение.

Жалбоподателят „Гео трейд 2019“ ЕООД счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2 ГПК, като формулира следните въпроси:

1. Може ли геодезическо заснемане да е достоверно доказателство за идентичност на имот по скица от 1986 г., за който имот са събрани доказателства по делото, че имот с посочения планоснимачен номер не е съществувал към датата на издаване на скицата, не е съществувал никога и не съществува към датата на геодезическото заснемане.

Твърди, че този въпрос е от значение за правилното решаване на конкретния спор, тъй като на технически действия, като геодезическо заснемане, се придава тежест на доказателство, сочещо идентичност на имот по скица и констативен нотариален акт, който не фигурира в одобрения план на селото, а по неодобрения план този имот се намира на съвсем различно място от мястото на геодезическото заснемане.

2. Може ли геодезическо заснемане да се приеме като доказателство по делото с тежестта на комбинирана скица, при условие че е направена комбинация със скица от 1986 г. с посочен номер на имот, който не фигурира в кадастралния план на селото.

Според жалбоподателя въпрос № 2 е от значение за правилното решаване на конкретния спор, тъй като съдът е приел геодезическото заснемане като вид комбинирана скица, без да отдава значение на факта, че комбинирана скица се прави на базата на два съществуващи плана, например действащ и отменен, или на съществуващ план или отменен, с действителното положение на терен, заснето от геодезист.

3. Представлява ли нарушение на разпоредбата на чл. 199 ГПК, когато вещо лице, след изрично дадени указания от съда да потвърди дали поддържа заключението, което е внесло писмено, или да изготви ново, съобразно новите обстоятелства, в следващото съдебно заседание, прави устно уточнение по експертизата, за което устно уточнение няма спазен 7-дневен срок за запознаване на страните и няма предварителна информация, че ще се прави такова.

Според жалбоподателя този въпрос е от значение за правилното решаване на конкретния спор, тъй като устните уточнения са в основата на мотивите и крайното решение на съда.

Насрещните страни Л. Г. В., С. Г. В., И. Г. Д. и Г. П. В. са подали отговори, в които излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбите.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Въззивното решение е валидно и допустимо.

Същото не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Община Септември по нито един от въпросите, формулирани в изложението към касационната й жалба, не е обосновала наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Освен това първите три въпроса са формулирани според твърдения на жалбоподателя, които не съответстват на действителността, доколкото в случая направените от вещото лице корекции не могат да се определят като съществени до степен да променят изцяло смисъла на депозираното писмено заключение. Тези въпроси по естеството си представляват оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения при изслушване и приемане заключението от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, които попадат в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК по предварителна селекция на касационната жалба. В случая те са и израз на злоупотреба с право, доколкото процесуалният представител на Община Септември е присъствал в заседанието, в което заключението е било прието заедно с направените устно корекции, като изрично е направил волеизявление за приемане на заключението и не е заявил допълнителни искания във връзка с него.

Останалите три въпроса също не отговарят и на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са формулирани според защитната теза на жалбоподателя, а не според мотивите на въззивното решение, в което изрично е прието, че скица № 69/27.11.1985 г. е издадена за установен реално съществуващ имот, намиращ се извън регулацията на селото, който никога не е бил заснеман в плановете за населеното място. За да удовлетворява очертаните изисквания към общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставеният правен въпрос следва да почива на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Правни въпроси, мотивирани с фактически твърдения, каквито не са възприети във въззивното решение, нямат обуславящо изхода на спора значение и са неотносими към делото. Те представляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е предмет на проверка в настоящото производство по селектиране на касационната жалба.

Тези три въпроса (от № 4 до № 6) са и ирелевантни за изхода на спора, доколкото изводите на съда относно собствеността на имота са направени не само въз основа на представения констативен акт за собственост, но и на всички останали събрани по делото доказателства, вкл. гласни, относно индивидуализацията на имота и упражняваното върху него владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.

Жалбоподателят „Гео трейд 2019“ ЕООД също не е обосновал наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по формулираните от него въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Освен това първите два въпроса от изложението към подадената от дружеството касационна жалба не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а още по-малко са въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е конкретен в указаната с визираното по-горе тълкувателно решение степен - да е свързан с решаващите съображения на съда и предмета на делото, но без необходимата абстрактност от фактическите твърдения и теза на страната същият губи характеристиката си на правен и не предполага даване на принципен отговор, а се свежда до оспорване изводите на съда, направени въз основа на конкретните доказателства по делото. В случая визираните два въпроса, освен че са формулирани с оглед твърденията на жалбоподателя, а не според решаващите съображения на въззивния съд, изискват конкретна преценка на събраните по делото доказателства, което не е предмет на производството по чл. 288 ГПК.

Въпрос № 3 представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което подлежи на разглеждане едва след допускане на касационно обжалване. Независимо от това следва да се добави и че в правната теория и съдебна практика не съществува разногласие относно това, че съдът е длъжен да съобрази както депозираното писмено заключение по назначената от него експертиза, така и дадените устно от вещото лице отговори, уточнения и поправки, като не е налице законово задължение за даване на страните, които не са присъствали/не са били представлявани в съдебното заседание по изслушване на вещото лице, срок за запознаване с устно заявеното от експерта.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Ответниците по касационните жалби имат право на общо 1600 лв. (818.07 евро съгласно ЗВЕРБ) разноски за адвокат за производството пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,