Определение № 4427 от 18.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3274/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. П., чрез адв. Д. А., срещу определение № 191/27.04.2026 г. по в.ч.гр.д. № 211/2026г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на основание чл. 130 ГПК на подадена от касатора искова молба вх. № 4635/03.11.2025г. Жалбоподателят твърди, че определението е очевидно неправилно, тъй като въпросът дали заявените за обезщетяване вреди са претърпени или не е такъв по съществото на спора и няма отношение към допустимостта на предявения иск. Позовава се и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, излагайки съображенията си за разликата между допустимост и основателност на претенцията за обезщетяване на вреди от нарушаване правото на справедлив съдебен процес. По искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: С върнатата с атакуваното определение искова молба, поправена по реда на чл. 129, ал.2 ГПК със становище вх.№7452/25.02.2026г., ищецът И. Г. П. е предявил срещу Окръжен съд Смолян иск за заплащане на обезщетение от 26090,25 евро за причинени вреди вследствие отказите на съдията-докладчик по гр.дело №332/2025г. по описа на Окръжен съд Смолян в съдебно заседание на 28.10.2025г. да допусне до разпит трима поименно посочени свидетели; да отмени неадекватно извършената експертиза и да назначи нова, и да провери достоверността на оспорените от ищеца документи, цитирани от експертизата, по реда на чл.193-194 от ГПК. Въззивният съд, като е констатирал, че производството по гр.дело №332/2025г. на Окръжен съд Смолян не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, е намерил исковата претенция недопустима. Посочил е, че претенции за обезщетяване на вреди, причинени от неправилни действия и бездействия при упражняване на правораздавателна дейност, вследствие на които е било нарушено правото на страната на справедлив процес от независим и безпристрастен съд, е допустимо да бъдат предявени по общия ред на чл.49 от ЗЗД или специалния на чл.2в от ЗОДОВ само когато съответното съдебно производство, в рамките на което се твърди да са извършени нарушенията, е приключило окончателно с влязъл в сила съдебен акт. Мотивирал е това заключение със съществуващата процесуална възможност неправилните действия и бездействия по повод разглеждането на делото да бъдат поправени както от съда, който ги е извършил, така и в рамките на инстанционния контрол за законосъобразност на постановения съдебен акт, с който производството пред него приключва, при обжалване на същия. Така е отречено съществуването на правен интерес за ищеца от предявения иск преди окончателното приключване на производството, по което са осъществени сочените за незаконосъобразни действия на съда. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Същият следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а не изводим от съда. Жалбоподателят не е формулирал конкретен въпрос, чието разрешение да е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона, което само по себе си е достатъчно основание да бъде отказано допускането на касационен контрол. Въззивното определение не е и очевидно неправилно. Изводът за недопустимост на исковата претенция е изведен формално и правно логично, съответства на закона и на разрешенията на константната съдебна практика / вж. опр.№ 403/20.01.2024г. по ч.гр.д.№ 68/24, ІІ ГО, ВКС; опр. № 1319/19.03.2025г. по ч.гр.д.№ 388/25г. ВКС; опр.№ 4093/15.09.22025г. по ч.гр.д.№ 121/25г., ІV ГО, ВКС, опр. № 3955 от 08.08.2025 г. по ч.гр.д. № 2498/2025 г. на ВКС, IV г.о; опр. № 1600 от 30.03.2026 г. по ч.гр.д. № 587/2026 г. на ВКС, III г.о., и др./, според която, извън специалната хипотеза на чл. 2б ЗОДОВ, иск за обезщетяване на вреди от отделни процесуални действия на съда в рамките на неприключило гражданско дело е недопустим. При висящо исково производство страната разполага с вътрешнопроцесуални средства за защита срещу съдопроизводствените действия/ бездействия на съда, които счита незаконосъобразни - молба за бавност; искане по чл. 253 ГПК; искане за отвод, въззивно и касационно обжалване. Преценка за законосъобразност на конкретни процесуални действия на съда извън съответния инстанционен контрол в отделно, паралелно, исково производство за деликт е недопустима. Нарушението на правото на справедлив съдебен процес, включително принципите за безпристрастен съд и равенство на страните, на каквото ищецът се позовава /макар и произволно/, не може да се оценява изолирано за отделни процесуални действия по висящ спор, а се преценява с оглед на производството в неговата цялост след приключването му. Единствено крайният и окончателен изход на гражданския спор в случая е от естество да генерира вреди за ищеца от заявеното нарушение на правото по чл.6,§1 ЕКПЧ, а такъв все още липсва. Следователно, независимо от настояването на касатора, че вредите, които иска да бъдат репарирани, са настъпили, исковата му претенция е недопустима като преждевременно предявена. Воден от изложеното, настоящият състав