Определение № 752 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4761/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 969 от 01.07.2022 г. по в. гр. д. № 3802/2021 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 264096 от 21.06.2021 г. по гр. д. № 9827/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е уважен иск по чл.49 ЗЗД на Г. С. С. срещу Столична община за сумата от 25 000 лв.

Въззивният съд е приел, че предмет на предявения иск по чл.49 ЗЗД са неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на това, че на 09.01.2019 г. около 17 ч. в [населено място] паднал на заледен участък на [улица], при което усетил остра болка в лявата глезенна става, бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където било установено счупване на външен /латерален/ малеолус и било извършено оперативно фиксиране на фрактурата с 1/3 тубуларна плака и винтове. След проведено лечение с медикаменти бил изписан с предписание за продължаване на приема им и ползването на помощни средства-патерици, като бил на легло около 3 месеца. Претърпял значителни болки и страдания, които били с голям интензитет през първите два месеца.

Обсъждайки медицинската експертиза и свидетелските показания съдът е приел, че по делото е установено настъпването на травмата на ищеца по описания от него начин. Той е бил на лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ през периода 09.01.2019 г. - 15.01.2019 г. Причинени са му болки и страдания в продължение на 3 месеца, от които първите 15 дни са били с по-интензивен характер. След изписване от болницата пострадалият не можел да се обслужва сам. Придвижвал се с две патерици, пиел обезболяващи, имал нужда от помощ за тоалет, а след това дълго куцал. Бил в отпуск по болест. Прието е, че според вещото лице травмата подлежи на пълно излекуване и възстановяване. Увреждането не е трайно. Плаката подлежи на изваждане, при което ищецът ще има болки за около 30 дни, след което постепенно болката ще отзвучи. В момента движенията на лявата глезенна става са в норма. Пострадалият е ходил с патерици около 2 месеца, след това е провеждал рехабилитация.

От правна страна е прието, че травмата е получена от ищеца в резултат на бездействие на Столична община, изразяващо се в непочистване на пътното платно от сняг и лед. Общинските пътища, улиците и булевардите са общинска собственост, съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/, а съгласно чл.167 от Закона за движение по пътищата /ЗдвП/ лицата, които стопанисват пътя, имат задължението да го поддържат в изправно състояние. Инцидентът с ищеца е станал на пътното платно на [улица]в [населено място]. Поддържането му в изправност попада в задължението на собственика Столична община, изразяващо целогодишно да е във вид, в който да може да се използва по предназначение. Столична община има задължението, вменено и от ЗОбС, да полага грижата на добрия стопанин при поддържането на общинската собственост - чл.11 ЗОбС. Налице е виновно и противоправно поведение, изразено чрез бездействие на лица, на които СО е възложила поддържането на общинската инфраструктура. От показанията на свидетеля С., който е бил с ищеца по време на падането му, се установява механизмът на настъпване на инцидента - поради непочистено от сняг, лед и неопесъчено пътно платно, собственост на СО в [населено място]. Осъществен е фактическият състав на деликтна отговорност по чл.49 ЗЗД и Столична община е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск.

При определяне размера на неимуществените вреди съдът е преценявал критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, изяснен в ППВС № 4/23.12.1968 г. Прието е, че съдът съобразява видът и характерът на увреждането, периодът, в който са търпени болки и неудобства от обездвижването, възрастта на пострадалия - 37 години. Прието е, че инцидентът е създал на пострадалия затруднения в обичайния начин на живот, дискомфорт, нужда то чужда грижа. За период около 2 месеца е ползвал помощни средства - две патерици, чрез които се е придвижвал. По -интензивни болки и страдания е изпитвал през първите 15 дни след инцидента. Проведеното лечение е било оперативно с наместване на фрактурата и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. При определяне на обезщетението съдът е отчел също, че пострадалият е напълно възстановен и към момента може да полага самостоятелно грижи за себе си. В лявата глезенна става няма дефицит и движението е в норма. В битово отношение не зависи от чужда помощ. Ищецът се придвижва самостоятелно, няма двигателни затруднения, походката е самостоятелна и без накуцване. Вещото лице при личния преглед е установило наличието на белег на левия долен крайник, който е трайна последица от инцидента, но без други остатъчни увреди. Отчетено е, че травмата не е била животозастрашаваща и е предизвикала временно разстройство на здравето на пострадалия и начина на живот. Няма данни за настъпили усложнения след оперативния период. Съобразено е също, че на ищеца предстои втора оперативна интервенция за отстраняване на металната остеосинтеза, при която ще има болки около 30 дни, след което те постепенно ще отшумяват. Справедливото обезщетение за неимуществени вреди е определено на 25 000 лв.

Съдът е добавил, че при определяне размера на обезщетението е съобразена обществено-икономическата конюнктура в страната при настъпване на деликта през 2019 г. Обезщетението отразява степента на увреждането и последиците от него. Определеният размер на обезщетение представлява 44 минимални работни заплати за страната за 2019 г. /560 лв. М. за 2019 г. / и 20 средномесечни заплати при 1192 лв. средномесечна работна заплата за страната за месец януари на 2019 г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Столична община.

Жалбоподателят оспорва както изводът на съда, че е установен механизмът на увреждането, така и определеният размер на обезщетението.

В самата касационна жалба и в изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Как следва да се преценяват събраните по делото доказателства и в частност – свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск;

2. За приложението на чл.52 ЗЗД; при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва ли съдът да събира информация и да изследва доходите /месечни/ на пострадалото лице;

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 183 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 4028/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 163 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. на ВКС, III г. о., а освен това въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа се оплакване, че противно на приетото от съда, по делото се спори за механизма на увреждането и по-конкретно – дали настъпилите вреди са резултат от увреждането, описано в исковата молба. Развити са доводи, че механизмът на увреждането, настъпилите травми и възстановителният период не могат да се установяват единствено със свидетелски показания, без да се прави анализ и съпоставка с другите доказателства по делото. Прави се съпоставка между деликтната и договорната отговорност и се развива довод, че законът и съдебната практика не познават ограничение на свидетелските показания при установяване на деликт, в сравнение с ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК за доказване на договори, а оттам и на договорна отговорност, но този проблем е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

По втория въпрос се поддържа, че въззивното решение противоречи на ППВС № 4/1964 г.; решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о. и решение № 142 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 419/2012 г., IV г. о. и решение № 196 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 925/2020 г., IV г. о., като се акцентира върху това, че съдът не е съобразил вредите с икономическата обстановка в страната към момента на злополуката през 2019 г., в т. ч. стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на населението, още повече, че ищецът по настоящото дело не е доказал да е ползвал болнични за твърдяното падане.

Ответникът в производството Г. С. С. оспорва жалбата. Счита, че в изложението към касационната жалба няма формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Единствено в жалбата е поставен въпрос по прилагането на чл.52 ЗЗД. По този въпрос обаче въззивното решение съответства на практиката на ВКС. Развива доводи и по съществото на правния спор.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол.

Въпреки непрецизния начин на поставяне на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК в изложението към жалбата, те са уточнени от ВКС по посочения начин в съответствие с предвиденото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

По първия въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В посочените от жалбоподателя решения на ВКС се дават принципни разяснения за това как се преценяват от съда свидетелските показания и медицинската експертиза. Делата, по които са постановени тези решения, са за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.49 ЗЗД. Макар по настоящото дело въззивният съд да не е изложил пространни мотиви по преценка на свидетелите и експертизата, неговото решение е в съответствие с посочената практика на ВКС. В настоящия случай механизмът на увреждането и причинно-следствената връзка между самото увреждане и настъпилите вреди са установени както от свидетеля очевидец Г. А. С., приятел на ищеца, чиито показания не са опровергани по никакъв начин, така и от заключението на вещото лице д-р В. В.. Видът на самите вреди е установен както от експертизата, така и от останалата медицинска документация. По подобен начин в посоченото от жалбоподателя решение № 183 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 4028/2016 г. на ВКС, IV г. о., съдът е приел за доказано непозволеното увреждане /нахапване от бездомни кучета/, стъпвайки на показанията на един свидетел и експертиза. Другото решение - № 163 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. на ВКС, III г. о., разглежда случай на т.нар. лекарска грешка, който е по-специфичен и не може да се направи пряко сравнение с въззивното решение по настоящото дело, освен в общите принципни разяснения за начина на обсъждане на медицинската експертиза по делото. Въззивното решение по настоящото дело не влиза в противоречие с тази практика на ВКС, тъй като съдът е стъпил на неоспорената експертиза в нейната цялост, която от своя страна е основана на медицинската документация и прегледа на пострадалия. По настоящото дело вещото лице изрично е посочило, че претърпените телесни увреждания са в причинна връзка с процесното събитие; че механизмът на получаване на травмата /подхлъзване и падане на заледен участък на улицата/ съответства на конкретната фактическа обстановка по настъпване на събитието.

По първия въпрос не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК за недопустимост свидетелски показания за доказване на договори на стойност над 5000 лв. е ограничителна и не може да се тълкува разширително – тази идея е изразена например в решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1779/2018 г., IV г. о. Забраната на чл.164, ал.1, т.3, предл.2 ГПК за допускане на свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5000 лв. не може да се прилага по аналогия при доказване на непозволено увреждане. Правото не може да се развива в тази посока, ето защо въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По втория въпрос също не може да се допусне касационно обжалване, тъй като няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВС и ВКС. В ППВС № 4/1964 г. се дават общи указания какви конкретни обстоятелства трябва да преценява съдът при определяне на справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди. В практиката на ВС и ВКС тези разяснения са доразвити с оглед конкретните дела. Посочените от жалбоподателя решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о. и решение № 142 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 419/2012 г., IV г. о. и решение № 196 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 925/2020 г., IV г. о. не внасят никаква особеност по този въпрос. Обжалваното решение съответства изцяло на тази практика на ВКС, като съдът е изложил конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи обезщетението в размер на 25 000 лв. – видът и характерът на увреждането, продължителността на болките и страданията и на възстановителния период; нуждата от чужда помощ през този период; проведеното оперативно лечение и предстоящата повторна операция по изваждане на поставената метална плака с винтове, липсата на усложнения и пълното възстановяване на пострадалия, неговата възраст, както и обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането. Доходите на пострадалия, които той не е могъл да реализира по времето, когато е бил в отпуск по болест, нямат никакво отношение към неимуществените вреди, а биха могли да формират претенция за имуществени вреди, каквато обаче не е предявена.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. При прочита на въззивното решение не се констатират груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.

При този изход на делото на ответника в касационното производство следва да се присъдят сторените разноски – 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 07.11.2022 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,