Определение № 519 от 23.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2002/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Р. Р., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 153 от 25.08.2020 г. по т.д. № 1334/2020 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от Р. касационна жалба срещу решение № 40 от 06.03.2020 г. по в.гр.д. № 19/2020 г. на Окръжен съд – Бургас. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с оглед разпоредба на чл.113, изр.2 ГПК. Сочи се, че ищцата е потребител на застрахователна услуга, поради което са приложими правилата за потребителските спорове и делото подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес. Ответното застрахователно дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД не е заявило становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо развитието на делото определение на съдебен състав на ВКС, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. За да постанови обжалвания процесуален съдебен акт, предходният съдебен състав на ВКС е съобразил, че разгледаният спор по чл.432 КЗ за сумата 15 000 лв. – частичен иск от обща претенция в размер на 30 000 лв., е по търговско дело по см. на чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.6 ТЗ и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното отхвърлително въззивно решение не подлежи на последващ инстанционен контрол. Изложени са подробни правни съображения във връзка с предмета на делото по частичния иск на третото увредено лице при настъпило на 16.01.2018 г. ПТП, които са в подкрепа на изведения краен извод за недопустимост на касационното обжалване. Становището на предходния съдебен състав на ВКС е съобразен с понятието търговско дело по см. на чл.365, т.1 ГПК, както и с императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1, предл.второ ГПК. Независимо от това, определението следва да се прецени като неправилно, с оглед разпоредбата на чл.113, изр.2 ГПК, приета със ЗИД на ГПК – ДВ бр.100/2019 г. С тази разпоредба е въведена допълнителна потребителска защита, като е предвидено, че образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Ищцата – частна жалбоподателка, като ползвател на застрахователна услуга по см. на чл.2, ал.2 КЗ, следва да се ползва от тази защита, включваща и процесуалното право да сезира надлежно ВКС с касационна жалба срещу решението на въззивния съд, с цена на иска надхвърляща предвиденият праг от 5 000 лв. за граждански дела. Относно принципната приложимост на чл.113 ГПК по отношение на потребителите на застрахователни услуги по см. на § 1, т.1 ДР на КЗ /отм./ е дадено задължително за съдилищата тълкуване в т. 6 на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, което е актуално и при действието на новия КЗ, независимо от използваното понятие „ползвател на застрахователна услуга. В последния смисъл е и създадената практика на ВКС по приложение на чл.2, ал.2 КЗ – така например, определение по ч.т.д. № 1855/2016 г., II т.о., определение по ч.т.д. 2870/2019 г., I т.о. и др., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Зачитайки действието на процесуалните норми по време, следва да се приеме, че чл.113, изр.2 ГПК е приложим по настоящото дело, т.к. въззивното решение е постановено след влизането му в сила. Предвид тези съображения, обжалваното определение подлежи на отмяна и връщане на делото на същия съдебен състав на ВКС, първо т.о. за продължаване на процесуалните действия по образуваното т.д. № 1334/2020 г. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение