Определение № 2603 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Х. Х. И., подадена чрез адв.Е. М. против решение № 1297 от 04.12.2025г., постановено по въззивно гр.д. № 2211/2025г. на Варненския окръжен съд. С това решение след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3086/15.08.2025г. по гр.д.№ 14968/2024г. на Районен съд-Варна, 52 състав, са определени, на основание чл.128, ал. 1 СК, мерки на лични отношения на И. Д. С. и С. С. М. с внука им С. М. М., както следва:

• всяка нечетна седмица от годината, с изключение на Великденските празници, Коледната и лятната ваканции, за времето от 18 часа в петък до 10 часа в събота, с преспиване, като бабата и дядото, или един от тях, ще вземат детето в началото на режима от дома на майката и ще го водят в края на режима в дома на бащата;

• за рождените дни на бабата и дядото (* септември и * декември)- всяка година бабата и дядото или един от тях ще вземат детето от дома, в който то се намира в момента в съответствие с установения режим на лични контакти между него и родителите му, в 18 часа на съответния рожден ден, с преспиване, като ще го връщат на следващия ден в детската градина/учебното заведение, в което учи, за началото на занятията, а ако следващият ден е събота или неделя, ще го водят в 10 часа в дома на бащата, когато текущата седмица от годината е нечетна, или в дома на майката, когато текущата седмица от годината е четна;

• през лятната ваканция – всяка година за пет дни, които не съвпадат с платените годишни отпуски на майката и бащата, по договорка с последните, а ако такава не бъде постигната за времето от 10 часа на 1 септември до 20 часа на 5 септември, като бабата и дядото или един от тях ще вземат и връщат детето от/в дома на родителя, при който то е в момента в съответствие с установения режим на лични контакти между него и родителите му;

• през коледната ваканция – съвместно с режима на бащата М. С. М., определен с решение № 164 от 20.02.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 2082/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна;

• по време на описаните лични празници, коледна и лятна ваканция се изпълнява единствено режимът, определен за тях, без да се изпълнява останалият режим на лични отношения.

В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържа се, че въззивният съд в нарушение на материалния закон е регламентирал режим на лични отношения между бабата и дядото и детето във време, различно от това, определено за бащата, без да съобрази ниската възраст на детето, режимът за лични контакти, определен за бащата, който не упражнява родителските права, местоживеенето на бабата и дядото в населено място, различно от това на майката и детето, както и обстоятелството, че бащата е в отлични отношения с родителите си, които му помагат в грижите за детето и че е адресно регистриран в дома им. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 209/13.02.2009г. по гр.д.№ 5338/2007г., решение № 139/16.04.2014г. по гр.д. №6998/2013г. и решение № 275/18.01.2019г. по гр.д. №799/2018г. и трите на ІV ГО по въпроса: 1. Как следва да бъдат определени мерки за лични отношения между малолетно дете и неговите баба и дядо, имащи възможност да контактуват с детето, пред времето, регламентирано за лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права. Според касаторката е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: 2. Има ли значение при определянето на мерки за лични отношения по чл. 128, ал.1 СК дали бабата и дядото на детето живеят разделени, поради преустановяване на отношенията между тях или поради други обстоятелства. Не на последно място поддържа, че постановеното решение е очевидно неправилно, тъй като не е в интерес на малолетното дете.

Ответниците по касационната жалба-И. Д. С. и С. С. М., чрез процесуалния си представител адв. Д. Ч., излагат съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че ищците са баба и дядо по бащина линия на детето С. М. М. (на три и половина години), с родители Х. Х. И. и М. С. М.. Майката заедно с детето живее във В., а ищците и бащата на детето живеят в П.. С решение № 164 от 20.02.2024г. по в.гр.д.№ 2082/2023г. на Окръжен съд – Варна, влязло в сила на 08.11.2024г., е определен следният режим на лични контакти на бащата М. М. с детето: 1. всяка нечетна седмица от годината от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване; 2. на рождения ден на детето -* май всяка нечетна година – за времето от 17 часа на съответния ден до 09 часа на следващия ден с преспиване, а всяка нечетна година – за времето от 17 часа на * май до 12 часа на * май с преспиване; 3. на рождения ден на бащата- * декември – от 10 часа до 18 часа; 4. през коледната ваканция - всяка четна година от 10 часа на 23 декември до 20 часа на 29 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 30 декември до 18 часа на 03 януари с преспиване; 5. през великденските празници - всяка четна година от 10 часа в петък до 19 часа в неделя с преспиване, а всяка нечетна година от 10 часа в събота до 19 часа в понеделник с преспиване; 6. 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката с преспиване, като могат да бъдат разделени на периоди по договорка между родителите, а при непостигане на такава - от 10 часа на 01 юли до 19 часа на 15 юли и от 10 часа на 15 август до 19 часа на 30 август. Бащата ще взема детето от дома, където се отглежда, и ще го връща обратно там; През описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се прилага останалият режим на лични отношения; Във всеки друг случай срещите между детето и бащата могат да се осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.

С оглед представените по делото договор за наем на недвижим имот от 01.05.2024г. и платежни нареждания съдът приел за установено, че бащата, макар и да живее в [населено място], не живее заедно с нито един от своите родители. От Социален доклад изх. № ПР/Д-В-П/14-003/25.04.2025 г. на ОЗД към ДСП-П., установил, че ищците са разведени и всеки след развода живее в собствено жилище; във всяко от тях има подходящи условия за отглеждане на дете; ищците получават редовни доходи от възнаграждение по трудово правоотношение. В доклада е, че по данни на ищците, бащата взема детето два пъти месечно, като понякога те отиват да видят внука си, но имат желание да виждат детето по-често и да бъдат част от неговия живот. Въззивният съд е приел, че ангажираните писмени и гласни доказателства установяват, че отношенията между родителите на детето са изключително конфликтни, такива са и между семействата им; С. е на твърде ниска възраст; има изградена емоционална връзка както с майката и нейния разширен семеен кръг, така и с бащата и неговите родители; липсват данни за изразен външен конфликт с неговите баба и дядо по бащина линия; след раздялата на родителите контактите между детето и неговата прародители по бащина линия се осъществяват в рамките на режима на личен контакт на бащата; въпреки развода между ищците и отделното им местоживеене, когато бащата осъществява режим на лични отношения със С., всички пребивават заедно в едно жилище; липсват обективни данни, които да сочат, че не е в интерес на детето да контактува със своите баба и дядо по бащина линия. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че на прародителите по бащина линия и С. следва да се даде възможност за утвърждаване на връзката между тях и да се преодолее създалата се опасност от евентуално отчуждение помежду им, като запазването на връзката на детето с неговите баба и дядо по бащина линия кореспондира с интереса му да расте в нормална семейна среда и да контактува с разширеното си семейство. Според въззивния съд обстоятелството, че отношенията между прародителите и детето се осъществяват в режима на лични контакти на бащата с детето следва да бъде взето предвид при постановяване на решението, тъй като представлява част от относимите факти и обстоятелства от значение на спора, доколкото тези реални контакти в режима на бащата, който е ответник по иска, също допринасят за поддържането на емоционалната връзка между децата и техните баба и дядо по бащина линия и не е задължение само на отглеждащия родител да осигури възможност за такъв контакт. За да определи конкретния режим съдът е отчел възрастта на С.; изградената емоционална връзка на детето с майката, при която то живее; установените му навици. Съобразил е, че ищците и техния син -баща на детето, живеят в друго населено място, както и че бащата има определен режим на лични отношения и до момента е споделял времето за срещи с детето с неговите родители. В интерес на детето според въззивния съд е да познава дома на своите баба и дядо, но с оглед обстоятелството, че следва да пътува до друг град, макар не твърде отдалечен от Варна, допълнително ще утежни ежедневието му, като се има предвид, че детето има и режим на лични отношения и със своя баща. Поради ангажираността на детето с посещение на детско заведение, евентуално след това училище, през седмицата, отсъствието му от дома в рамките на няколко поредни уикенда, ще го лиши почти изцяло от същностен контакт с неговата майка. При съвкупна преценка на тези обстоятелства, съдът е определил оспорвания режим на контакти между детето и баба му и дядо му по бащина линия.

Върховният касационен съд намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, както сочи касаторката. От съдържанието на мотивите не се установява съдът да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на формалната логика и науката.

Касационно обжалване не може да се допусне по въпрос 2, тъй като той не е обусловил решаващата воля на въззивния съд и няма нужното значение за изхода от спора по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2009г. Въпросът няма и значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно цитираното ТР № 1/19.02.2010г., допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице тогава, когато по разрешаването на поставените въпроси няма практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице.

Върховният касационен съд намира, че решението на Варненския окръжен съд трябва да се допусне до касационно обжалване по първия поставен въпрос: Как следва да бъдат определени мерки за лични отношения между малолетно дете и неговите баба и дядо, имащи възможност да контактуват с детето, през времето, регламентирано за лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права. Обжалването се допуска на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е налице твърдяното от касаторката противоречие с правните разрешения, дадени в цитираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения на ІV ГО на ВКС.

За касационното обжалване жалбоподателката Х. И. дължи държавна такса в размер 7 евро, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО