Определение № 48 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 33/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 7, във вр. с ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат с Определение № 261/23.03.2026 год. по гражданско дело № 144/2026 год. на Районен съд – Девня спор за подсъдност. Развити са доводи, че производството по делото е подсъдно на Административен съд – Варна, доколкото съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), защитата от нарушения на правилата на Регламент (ЕС) 2016/679 и на закона се осъществява по реда на АПК. В мотивите на съдебния акт е прието, че производството, свързано с нарушения на ЗЗЛД е административно както когато се претендира установяване на нарушение, така и когато се иска заплащане на обезщетение за вредите от нарушението. Допълнено е и с твърдението, че с оглед предвидения специален ред за установяване и обезщетяване на вредите от такива нарушения, общия ред по чл. 45-49 от ЗЗД е недопустим и разглеждането на спора е от компетентността на административния съд. В подкрепа на така заявеното твърдение е посочена и конкретна съдебна практика на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, както и на съдебни актове на тричленни състави на ВАС. В съответствие с така развитите мотиви, съдебният състав на Районен съд – Девня е прекратил производството по гражданско дело № 144/2026 год. по описа на съда и е повдигнал препирня за подсъдност между Районен съд – Девня и Административен съд – Варна. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема следното: Производството е било образувано първоначално пред Административен съд – Варна по повод жалба от Р. Н. М. от гр. Варна срещу В. Д. С. и В. В. Х. – и двамата от гр. Варна. В жалбата се твърди, че ответниците са монтирали камера за видеонаблюдение, с която неправомерно заснемат и записват както жалбоподателя, който живее срещу домът им, така и семейството му, както и всички граждани, преминаващи по улицата. Нещо повече, жалбоподателят е установил, че записи от камерата за видеонаблюдение, съдържащи негови разговори с общински служител са били публикувани и в интернет. В жалбата е посочено, че по повод тези неправомерни действия, Р. М. е депозирал жалба с вх. № 7927/04.06.2024 год. до прокуратурата, от където след извършена проверка са го уведомили, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер, но за лицето съществува възможност да предяви иск за вреди пред съответния административен съд, срещу лицето, за когото счита, че е нарушило правото му на личен живот. С оглед на това и след описание на конкретни действия от страна на двамата ответници, жалбоподателят е посочил, че в хода на делото ще предяви иска си. По повод така постъпилата жалба, състав на Административен съд – Варна е постановил Разпореждане № 10349/14.10.2024 год. по административно дело № 2377/2024 год. по описа на съда, с което е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя да отстрани следните нередовности: да уточни кои действия, бездействия или актове и на кой административен орган обжалва; в какво според него се състои незаконосъобразността на тези действия, бездействия или актове на административен орган; какво е искането му до съда. В изпълнение на така даденото разпореждане, жалбоподателят Р. Н. М. е депозирал уточнение (молба), в което е заявил, че е подал жалбата си пред административния съд поради указанието на прокуратурата, което според него е било неправилно. Уточнил е, че не се жалва срещу административен орган, а срещу физически лица – В. С. и В. Х., поради което е заявил искане, жалбата му да бъде препратена до Районен съд – Варна. По повод така депозираното уточнение, с Определение № 10993/28.10.2024 год., постановено по административно дело № 2377/2024 год., съдебният състав на Административен съд - Варна е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Варна. След получаване на делото, в Районен съд – Варна е образувано гражданско дело № 13794/2024 год. по описа на съда, по което с Разпореждане № 44801/31.10.2024 год. и Разпореждане № 46771/14.11.2024 год. е разпоредено на ищеца да отстрани констатирани от съда нередовности, в т.ч. и да формулира конкретен петитум на исковата молба. В изпълнение на тези разпореждания, ищецът е подал допълнително заявление, в което отново е очертал неправомерните според него действия по използваната камера за видеонаблюдение и записване. Уточнил е, че основанието на иска е разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, като конкретното му искане е да бъдат осъдени В. Д. С. и В. В. Х. по отделно да му заплатят обезщетение в размер на 1 250 лв. всеки от тях за претърпените от него неимуществени вреди. Към уточнението са приложени и писмени доказателства. С Разпореждане № 48831/28.11.2024 год. по гр.дело № 13794/2024 год., съдът е указал препис от исковата молба, ведно с уточненията и приложенията към нея да се изпратят на двамата ответници, като им е указана възможността в едномесечен срок да представят писмен отговор по нея с конкретно посочено съдържание. Във връзка с предоставената възможност, ответниците В. С. и В. Х. са депозирали отговори по исковата молба, в които са обективирали твърдения за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. По делото е постъпило и становище от ищеца Р. Н. М., в което освен другите съждения е посочил и обстоятелството, че В. С. е вписана в Националния регистър на съдебните заседатели, както и че по друго дело срещу нея, четири съдебни състави са си направили самоотвод. Във връзка с горното и предвид обстоятелството, че ответника В. С. действително е служебно ангажирана като съдебен заседател в Районен съд - Варна, с протоколно определение рег. № 5196/26.09.2025 год., по гр. дело № 13794/2024 год., съдията-докладчик по делото се е отвел от разглеждане на правния спор. Отводи от разглеждане на правния спор са направени и от всички останали съдии в Районен съд – Варна (с изключение на трайно отсъстващите и командировани), поради което, с Определение № 4002/13.03.2026 год., постановено по гр. дело № 13794/2024 год., производството по делото е прекратено и на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК е изпратено на председателя на Окръжен съд – Варна за определяне на друг равен по степен съд. С Определение № 1348/17.03.2026 год., постановено по частно гражданско дело № 549/2026 год., състав на Окръжен съд – Варна е изпратил делото за разглеждане на Районен съд – Девня. След получаване на делото и като е приел, че производството по делото е подсъдно на Административен съд – Варна, с Определение № 261/23.03.2026 год., постановено по гражданско дело № 144/2026 год., съдебният състав на Районен съд – Девня е прекратил производството по делото и е повдигнал настоящия спор за подсъдност между Районен съд – Девня и Административен съд – Варна. По така повдигнатия спор, настоящият смесен Петчленен състав от двама съдии от Върховния касационен съд и трима съдии от Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа предявения от Р. Н. М. от гр. Варна иск е Административен съд - Варна. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Анализът на заявените от ищеца Р. Н. М. твърдения обосновават извод, че същия претендира обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в следствие на твърдяно неправомерно видеозаснемане и записване, посредством монтирана камера за видеонаблюдение от страна на двамата ответници – В. С. и В. Х., както и последващо публикуване в интернет на негови снимки, които действия, според ищеца нарушават неговата лична неприкосновенност. Така описаните от ищеца твърдения следва да бъдат квалифицирани като нарушения на правата на Р. М., в качеството му на субект на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). При така очертания предмет на правния спор, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, според която, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От друга страна, текстът на ал. 2 от същата правна разпоредба указва, че в производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че в случая е приложим общия административнопроцесуален закон за търсене на отговорност на всички администратори на лични данни, независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества (публични органи или частноправни субекти), за нарушени права при обработка на лични данни. Производството по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД се образува по жалба, която може да подаде всеки субект, засегнат от обработване на личните му данни по начин, извън законовата регламентация. В този смисъл, производството, образувано по повод нарушения на ЗЗЛД, респ. на Регламент (ЕС) 2016/679 е административно, както когато се претендира установяване на нарушение, така и когато се иска заплащане на обезщетение за вреди от нарушението. В горния смисъл е и единната и последователна практика на сменените състави на ВКС и ВАС, обективирана в множество съдебни актове, между които и Определение № 11/07.04.2022 год. по гр. дело № 3/2022 год. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, Определение № 47/06.11.2020 год. по адм. дело № 43/2020 год. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, Определение № 11/07.04.2022 год. по гр. дело № 3/2022 год. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, Определение № 5150/11.11.2025 год. по гр. дело № 2355/2025 год. на 5-членен състав на ВКС и ВАС. Нещо повече, в Определение № 52/13.12.2022 год., постановено по адм. дело № 36/2022 год., смесеният 5-членен състав на ВКС и ВАС безпротиворечиво е приел, че: „Незаконосъобразността на акта, действието или бездействието, което е в пряка причинна връзка с претендираната вреда е основание за ангажиране на отговорността на извършителя и дава правна възможност на субектът на данни да предяви и претенцията за обезщетение, съгласно чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД, която да бъде разгледана в същото производство. Редът за разглеждане на претенцията за вреди от неправомерно обработване на лични данни е този по АПК, като е без значение дали искът за вреди е предявен самостоятелно или в производството по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, защото се касае за един и същ като основание иск. В чл. 39 ЗЗЛД не се съдържа и разграничение относно реда за разглеждане на иска в зависимост от качеството на администратора и/или на обработващия личните данни - дали е публичен орган или частноправен субект, от което и се налага извод, че във всички случаи на причинени вреди от неправомерно обработване на лични данни, искът се разглежда по реда на АПК, към който препраща чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД и компетентен да се произнесе по него е административният съд“. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че иницииралата производството жалба на Р. Н. М. съставлява по своята същност искова молба с правна квалификация чл. 39, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗЛД, като компетентен да я разгледа и да се произнесе по нея е съответния административен съд. Предвид посочения от жалбоподателя адрес и съобразно разпоредбата на чл. 133, ал. 5 от АПК, в случая това е Административен съд – Варна, от чиято компетентност е и преценката за допустимост, редовност и основателност на исковата претенция. Мотивиран от горното и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, настоящият Петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд,