Определение № 608 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 415/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Свети Йоан Ризорт„ ЕООД, [населено място] против решение №106 от 14.10.2019 г. по т. дело №213/2019 г. на Бургаски апелативен съд. Ответниците по касация- А. Б. К. и И. Г. С., чрез пълномощника си- адв. И. Г. са на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, І т.о., за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. П. А. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставил е въпросите, които е определил като материалноправни – 1/„Има ли обвързваща съда материална доказателствена сила направено, но оспорено изявление в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за получаване на част от продажната цена, при условия, че не е налице нито едно друго доказателство по делото, установяващо или поне индициращо такова плащане.“ И 2 / „ Има ли обвързваща съда материална доказателствена сила направено, но оспорено изявление в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за получаване на част от продажната цена, при условие, че в самия договор като условие за доказване на извършеното плащане е посочено наличие на разписка, каквато по делото не е представена“. Страната е възпроизвела оплакванията си от касационната жалба за неправилност на решението, като е изложила своето разбиране за установените факти по спора. Направен е извод, че след като е приел, че има материална доказателствена сила „оспорено изявление за заплащане на суми по предварителен договор“ при условие, че според касатора доказателствата „ опровергавали такова плащане“, то решението било в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са няколко решения, от част, от които е възпроизведен мотив. Като процесуалноправни са поставени въпросите-1/ „ При оспорено плащане по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, следва ли съдът, при направени твърдения от платците за наличие на писмени документи, установяващи произхода и внасянето на територията на Република България на паричните суми на това плащане, да задължи страните да представят тези документи. “ 2/ „Следва ли съдът служебно, след като на експертизата е поставен въпрос за редовността на вписванията в счетоводните книги, но тя не е отговорила на този въпрос ясно и категорично да задължи вещото лице да даде отговори на въпроса и следва ли в мотивите си да обсъди тези вписвания съобразно другите доказателства по делото“, 3/ „ Дължи ли второинстанционния съд мотивирано произнасяне по всички доводи на въззивния, посочени във въззивната жалба“ и 4 / „ Може ли ищеца по търговски спор след подаване на исковата молба в открито съдебно заседание да представя доказателства, които не са новосъздадени и може ли съдът да обоснове решението си на доказателства, за приемането на които е настъпила процесуална преклузия“. Страната отново е възпроизвела общите си оплаквания застъпени в касационната жалба и съдържащи твърдения за неправилност на решението, поради неправилно възприета от съда фактическа обстановка.По всеки въпрос страната е посочила решение на ВКС, на което счита, че противоречи въззивното решение, като по тези актове на ВКС е възпроизведен кратък мотив. С оплакването си, че съдът „ основал решението си на произволно избрани от него доказателства“, без да обсъди други такива. Страната счита за установени и предпоставките по чл.280, ал.2 предл. 3-тоГПК, като отново кратко е преповторено твърдението че съдът е основал решението си на произволно избрани от него доказателства. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставените от него материалноправни въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед дефинитивно определеното му съдържание със задължителна тълкувателна практика – т.1 ТРОСГТК № 1 / 09г. Този извод се налага поради това, че същите са фактичeски, а не правни и съдържателно са изцяло обвързани с твърденията на страната по доказване на претенцията. Освен това, касаторът не е оспорил изрично предварителния договор, съдържащ в себе си изявление за получаване на спорната сума. Изобщо не е било предмет на спор в хода на производството наличието на валидно възникнала облигаторна връзка с източник процесния предварителен договор за покупко продажба.Не променя извода за липса на защитено от страната основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и цитираните части от мотиви на решения на ВКС, дори и да бъде изведен от фактическите въпроси правен, тъй като въззивното решение не противоречи на избирателно цитираните изречения на мотивите на тези съдебни актове / фактически въпросите които разглеждат тези актове не са сходни дори с поставените в настоящето производство т.е. липсва фактически идентитет на хипотезите/. Този извод се налага, поради това, че в случая договора- несъмнено частен диспозитивен документ- не е бил оспорен по реда и в сроковете на чл.193 ГПК, поради което и съдът е приел, че изявленията направени с него изхождат от ответника по спора и установяват неизгодни за него факти. Първият поставен процесуален въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е основан изцяло и само на защитните изявления на страната, а не е обвързан с мотивите на съда. Още повече, че и същият е подкрепен изцяло с оплакванията на страната относно установеност на факти и предприемане на процесуални действия по отношение, на които не се установява основание в производството. Така например и с оглед сочената част от решение на ВКС, която според касатора обосновавала извод за противоречие по този въпрос е посочено изрично, че следва да е налице оплакване във въззивната жалба конкретизирано по начина, по който е поставено във въпроса на страната и съдът да не е взел предвид респективно да се е произнесъл по него. В случая такова оплакване не е налице във въззивната жалба. Самата жалба е твърде обща като обосноваване и съдът не е имал процесуалното задължение да съобразява всички непосочени, но евентуално произтичащи от общите оплаквания доводи, с които не е изрично сезиран. Същото е относимо и към втория поставен въпрос, базиран на вменени от касатора задължения за съда да установява факти, които страната твърди и черпи изгодни последици от тях. Това разбиране е правно несъобразено с функцията на съда, тъй като доказването на спорните по делото факти е единствено в тежест на страните по спора. Третият поставен въпрос също не отговаря на критерии те на чл.280, ал.1 ГПК за общо основание, тъй като съдът се е произнесъл по всички спорни въпроси и обосновано е приел доказаност на претенцията. Несъгласието с тези изводи не може да обоснове наличие на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.Четвъртият поставен въпрос е неясен и фактически свързан изцяло с установяване на конкретни факти по спора. Още по малко по отношение на него е обоснован и допълнителния критерий, посочен от страната като чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснован с липса на практика- общо твърдение, несъобразено с въведената със задължителна практика дефинитивност на основанието. Освен това по същият противоречиво е поддържано и противоречие с практика на ВКС, като цитираното от страната решение / и в извадените от контекста части/ изобщо не съответства на поставения въпрос. Касаторът е поддържал основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК,с оглед общо посоченото от него в жалбата. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обвързала единствено с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. С оглед така депозираното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените, поискани и установи разноски за касационното производство в размер на 2110лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение