Определение № 855 от 02.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 903/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. с ал.1, т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. К. Ни.в в качеството му на пълномощник на С. П. Т. от гр. София срещу постановеното от Софийски апелативен съд, 1 състав, разпореждане от 27.09.2010 г. по гр. д. № 308/2010 г., с което е върната подадената от С. Т. - чрез адв. К. Николов, касационна жалба вх. № 6981/22.07.2010 г. против решение № 585 от 22.06.2010 г. по същото дело. В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и се прави искане за неговата отмяна. Ответникът ЗД „Е.” АД - гр. София не заявява становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С касационна жалба вх. № 6981/22.07.2010 г. адв. К. Н., действайки като процесуален представител на С. П. Т., е обжалвал пред Върховния касационен съд постановеното от Софийски апелативен съд, 1 състав, решение № 585 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 308/2010 г. В касационната жалба е инкорпорирано и изложение с доводи относно приложното поле на касационното обжалване, обосновано с твърдения, че решението съдържа произнасяне по съществен за спора материалноправен въпрос - за размера на дължимото обезщетение и приложението на чл.52 от ЗЗД, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Към жалбата е приложено решение № 1241 от 05.10.2009 г. по гр. д. № 382/2009 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. На 05.08.2010 г. по делото е депозирана молба, съдържаща уточнение на поставените в жалбата материалноправни въпроси и на сочените в нея основания по чл.280, ал.1 от ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба при предпоставките на чл.286, ал.1, т.2 от ГПК, въззивният съд е приел, че жалбоподателката не е отстранила нередовности на жалбата, указани в разпореждане от 06.08.2010 г., а именно - да представи писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и съдебни решения, установяващи противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с поставените правни въпроси. Разпореждането е неправилно. Представянето на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК от касатора е въведено като изрично изискване за редовност на касационната жалба с разпоредбата на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. В случаите, когато приложното поле на обжалването е аргументирано в изложението с противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, касаторът следва да представи и доказателства за съществуването й. Представянето на доказателства в подкрепа на тезата за противоречива практика на съдилищата обаче не е относимо към редовността на касационната жалба, а е от значение за основателността на искането за допускане на касационно обжалване на визираното в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание, в какъвто смисъл са указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай частната жалбоподателка е обосновала приложното поле на касационното обжалване в самата касационна жалба, подадена от процесуалния й представител, и в депозираната на 05.08.2010 г. молба. При наличие на инкорпорирани в жалбата доводи по чл.280, ал.1 от ГПК, уточнени с последващата молба от 05.08.2010 г., непредставянето на нарочно изложение не може да се разглежда като неотстраняване на недостатък на касационната жалба и да обуслови връщането й по силата на чл.286, ал.1, т.2 от ГПК. Преценката на заявените доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК е от компетентността на Върховния касационен съд и въззивният съд не разполага с правомощия да върне жалбата по съображения, че касаторът не е аргументирал изчерпателно предпоставките за достъп до касационен контрол. Непредставянето на доказателства за противоречива съдебна практика във връзка с релевираното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК също не обуславя връщане на касационната жалба както с оглед цитираните по-горе указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., така и поради обстоятелството, че наред с посоченото основание, жалбоподателката е поддържала и друго самостоятелно основание за допускане на обжалването - това по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, в подкрепа на което е изложила аргументи. Предвид изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,