Определение № 5195 от 14.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. К. Г. срещу Определение № 92/09.02.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 265/2023 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на Решение № 266 от 17.11.2023 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, в частта за разноските. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване определение. Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК определението на съда за допълване или изменение на решението в частта за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи самото решение. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Въззивното решение, чието изменение в частта за разноските жалбоподателят Г. е поискала, е постановено по облигационни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС. Цената на всеки от тези искове се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК въз основа на данъчната оценка на идеалните части от правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на договора за дарение и договора за покупко-продажба от 19.04.2022 година. Видно от удостоверение за данъчна оценка на имотите от 13.04.2022 г., данъчната оценка на дарените и продадените идеални части от правото на собственост върху тринадесетте имота е общо 1 687.65 лева, тоест под 5 000 лева. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване и Определение № 92/09.02.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 265/2023 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е оставена без уважение молбата на В. К. Г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Ето защо подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,