Определение № 24 от 08.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5686/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. В. П. срещу решение №103 от 24.06.20130г по гр.дело № 207/20130г. на Варненски апелативен съд, с което в обжалваната част е потвърдено решение № 288 от 21.02.2013 на Варненски окръжен съд, в отхвърлителната част по исковете за обезщетение на основание чл. 2 ал.1т.2 от ЗОДОВ до размера на исканите 60 000 лв. вреди от незаконно обвинение по което ищецът е бил оправдан, ,отделно обезщетение в същия размер за вреди от забавяне на наказателното производство извън разумен срок, съгл. чл. 6 ал.1 КЗПЧОС, като по първия иск са били присъдени 1300 лева, а по втория 2000 лева. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос „за следващото се обезщетение” в противоречие с практиката на ВКС и по двата иска, Сочи се нарушение на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, поради занижен размер на обезщетенията .Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по прилагането на чл. 52 от ЗЗД, изтъква се довод за противоречиви решения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост, дадени по други конкретни дела при сходни случаи .Като пример за това ,че при същата тежест на обвинението и същия срок на наказателно преследване, са присъждани значително по-високи обезщетения, са цитирани и приложени конкретни решения .Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по ТР №3/2005г на ОСГК и ППВС №4/1968г, с реш.№532 от 2010г по гр.д.1650/2009г ІІІ г.о, реш.№377 от 2010 по гр.д№1381/2009 на ІV г.о, реш.№407 от 2010 гр.д№1273/ 2009ІІІ г.о, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания в изложението правен въпрос за определяне на обезщетението по критерия за справедливост. По аспекти на въпроса действително е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС ,част от които са приложени към изложението ,но обжалваното въззивно решение не е в противоречие с тази практика ,липсва и съдържателен довод за противоречие по правен въпрос. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт ,тъкмо тя е решаващият мотив, а кръга преценени обстоятелства е съобразно указания в задължителната практика. От привличането на ищеца като уличен до влизане в сила на оправдателната присъда наказателното производство е продължило 11 години, но не само този срок е решаващо преценяван при определяне на обезщетението.След като е съобразил мярката за неотклонение ( най-леката ) и обстоятелството, че за периода срещу ищеца има влезли в сила седем осъдителни присъди за други престъпления, част от които присъди са постановени, съответно наказанията са изтърпявани през процесния исков период, вредите са преценявани при така устаноновените обсотятелства. Доводите на защитата не са привързан към конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд по делото, посочил кои именно факти мотивират определения размер. Основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице. Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Множеството приложени съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД са определи различни по размер обезщетения, не са аргумент за противоречие по правен въпрос а и такъв въпрос не е изрично, конкретно привързан към определени предпоставки на преценката, обективирана в обжалваното решение. Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма Различните по размер обезщетения за различните случаи не са приемлив довод за наличие на основание по чл. 280 ал.1 от ГПК. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.