Определение № 391 от 17.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4928/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Йорданов с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1137 от 29.06.2021 г. по гр.д.№ 336/ 2021 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 11419/ 2019 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Енерго - про продажби” АД, [населено място], отрицателен установителен иск, квалифициран по чл.124 ГПК, за приемане за установено, че Й. Г. Й. не дължи на „Енерго - про продажби” АД сумата 8 991,43 лв /осем хиляди деветстотин деветдесет и един лев, четиридесет и три стотинки/ по издадена фактура № [№] от 16.07.2019 г., представляваща потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за обект на потребление - [населено място], местност „П.“ № 85, с кл.№ [№] и аб.№ [№]. Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат прецизирани и синтезирани в следния смисъл: процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните и събраните доказателства; и материалноправен въпрос при неточно отчитане на доставена електрическа енергия от средство за търговско измерване /СТИ/ дължи ли абоната на крайния снабдител цената на доставената, но неотчетена енергия, ако неточното отчитане не се дължи на негово виновно поведение и ако снабдителят не е доказал реалното доставяне на претендираното от него като неотчетено количество енергия. Според касатора тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна „Енерго - про продажби” АД оспорва жалбата. Според дружеството въззивният съд е обсъдил всички възражения на страните, които са останали релевантни след първото касационно разглеждане на делото, поради което първият въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС. За вторият въпрос поддържа, че е необуславящ, че не е обосновано наличието на претендираното от касатора допълнително основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, както и че въззивното решение съответства на установената от ВКС съдебна практика. При условията на евентуалност излага и съображения за правилност на това решение. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че ищецът бил потребител на електроенергия, доставяна в процесния имот и че имал задължението да я заплаща. Доставеното количество енергия се отчитало от СТИ – електромер, който бил монтиран на обекта на ищеца на 04.08.2016 г. неупотребяван, с нулеви показания на тарифите. В резултат на софтуерна намеса в тарифната схема на електромера част от доставената в обекта енергия не била отчитана във визуализираните на дисплея му тарифи 1.8.1 и 1.8.2, а била отчитана по тарифа 1.8.3., която била скрита. На 29.06.2018 г. СТИ било проверено, като за резултата от проверката бил съставен констативен протокол №1301458 от същата дата, според който сборът от показанията по отделните тарифи, включително тарифа 1.8.3, съответствал на записаната като преминала енергия през измервателната схема на електромера в сумарния регистър – тарифа 1.8.0. Електромерът бил демонтиран и предаден за метрологична експертиза, за резултатите от която бил съставен констативен протокол № 1637/ 09.07.2019 г. Констатирана била извършена манипулация на СТИ с цел прехвърляне на доставената електроенергия в скрития регистър и по този начин неотчитането й. Стойността на реално доставеното и потребено от ищеца количество енергия, което не било отчетено при редовните месечни отчети поради извършената намеса в софтуера на електромера, възлизала на 8 991,43 лв. При тези фактически установявания от правна страна съдът приел, че между страните съществувало правоотношение, възникнало от договор за продажба на електроенергия. И преди измененията на чл.83 ал.1 т.6 и чл. 98а ал.2 т.6 ЗЕ /ДВ бр.54/ 2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., било допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно била отчетена и заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Това произтичало от специалната регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, който не изключвал за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД. Щом било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка била отчетена енергия в по-малък размер и съответно била заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължал доплащане на разликата. И при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането и от СТИ, съдебната процедура по ГПК била достатъчна гаранция за осигуряване равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Щом в хода на производството ответникът бил доказал, че е доставил на ищеца и той е потребил енергия в размер 48 357 кВтч, отчетена в регистър 1.8.3, абонатът дължал заплащането й на основание съществуващото облигационно правоотношение. С оглед държаните от въззивния съд мотиви, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е обуславящ, но е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Според нея въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства /решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Така установената практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол по обуславящия въпрос. Материалноправният въпрос е необуславящ. Той предпоставя фактическа констатация, направена въз основа на липса на доказателства в обекта на ищеца да е доставено реално количеството електроенергия, чието заплащане ответникът претендира. Въззивният съд обаче не е приел, че няма доказателства за доставката на енергия, а обратното – че при съвкупното обсъждане на доказателствата по делото е категорично установено, че претендираното от ответника количество енергия е доставено, но не е заплатено. Спорът е решен на плоскостта на приетото от съда договорно правоотношение между страните и наличие на правно задължение на ищеца да плати цена на доставена му от ответника енергия, без да се изследва наличието на виновно поведение у коя да е от страните във връзка с неточното отчитане на доставената енергия. Затова материалноправният въпрос е неотносим към правните разрешения на въззивния съд и по него също не следва да бъде допуснато касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и