Определение № 3328 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1187/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Ц. Й., със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез процесуалния ѝ представител адвокат В. Д., срещу решение № 1470 от 02.12.2022 г. по в.гр.д. № 2277/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.06.2022 г. по гр.д. № 377/2021 г. на Окръжен съд – Монтана. С първоинстанционното решение е оставена без уважение молбата на жалбоподателката на основание чл. 105 СК за разкриване тайната на осиновяването ѝ и за предоставяне на информация за биологичния ѝ произход. В подадената касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към жалбата, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Тайната на осиновяването поставя ли в риск осиновения и неговите низходящи да създадат връзки със свои близки биологични родственици, които попадат под забраната на чл. 7, ал. 2 СК?“.

2. „Как се изгражда индивидуалната идентичност на осиновеното дете, ако не знае своя произход, и представлява ли това „важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 105 СК?“.

3. „В производството по чл. 105 СК от какъв характер е становището на биологичните родители за съда – има ли задължителен характер или не?“.

4. „В състояние ли е осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си, за живота и здравето на поколението си, ако не познава биологичния си роднински кръг и неговата медицинска история и това „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК?“.

5. „В състояние ли е осиновеният да установи генетичната предразположеност към заболявания и да вземе мерки за ранна превенция срещу тях, ако не познава своя произход и биологичните си роднини?“.

6. „Създаването или рискът от създаване на поколение между осиновен и/или негови низходящи и техните биологични роднини „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК?“.

На същото основание се навеждат твърдения, че липсва легална дефиниция кои обстоятелства са „важни“ по смисъла на нормата на чл. 105 СК, която е остаряла, непълна и неясна.

На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди противоречие с решение № 161/19.01.2021 г. по гр.д. № 1179/2020 г. на ВКС, както и множество други решения на съдилища в страната.

Поддържа се и наличието на самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Върховна касационна прокуратура, не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с искане по реда на чл. 105 СК за предоставяне на информация за произхода на молителката И. Ц. Й.. Установено е от доказателствата по делото, че молителката е била осиновена и към момента на подаване на молбата има навършени шестнадесет години. Предпоставка за уважаването на искането е наличието на важни обстоятелства, които налагат това, тъй като българското законодателство предвижда разкриването на биологичния произход по изключение. На правото на осиновения за достъп до информация за биологичното му семейство се противопоставя правото на личен живот, включващо и запазване на тайната на осиновяване, на биологичния родител. По делото е изслушана биологичната майка на молителката като единствен известен родител, която се е противопоставила на предоставянето на исканата от молителката информация. Съдът изрично е посочил, че изявлението на рождената майка няма обвързващо за съда значение, но то следва да бъде взето предвид при преценката на справедливия баланс между конкуриращите се интереси. Съдът е приел, че посочените от молителката обстоятелства, обуславящи молбата ѝ – изграждането на идентичност, избягване на кръвосмешение, установяване на наличието на генетична предразположеност към заболявания, не представляват „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК, поради което не могат да преодолеят изразеното нежелание на биологичната майка за разкриване на биологичния произход на молителката.

Формулираните от жалбоподателката въпроси с изключение на третия по същността си се свеждат до един – за съдържанието на понятието „важни обстоятелства“. За същото не се съдържа легална дефиниция, но съдебната практика е последователна, че за такива следва да се приемат всички факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства - от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Същото е посочено и в цитираното от жалбоподателката решение № 161/19.01.2021 г. по гр.д. № 1179/2020 г. на ВКС, на което се позовава и съдът в обжалвания акт. В решението си съдът е взел предвид трайното разбиране за това кои обстоятелства са „важни“ по смисъла на чл. 105 СК и е постановил мотивиран и обоснован акт, поради което по въпросите не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите цитирани решения на съдилища в страната не представляват задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не могат да обусловят наличието на това основание. При наличието на непротиворечива практика на ВКС /напр. решение № 70 от 10.07.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3943/2022 г., решение № 161 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2020 г., IV г. о., ГК и др./, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, по въпросите не се обосновава твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Третият въпрос е обусловил решаващата воля на съда, но същият не се явява от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Непротиворечиво в практиката се приема, че становището на биологичните родители по повод предоставянето на информация на осиновения за произхода му не е задължително за съда, но следва да бъде взето предвид при отчитане на баланса между личния и обществения интерес при разкриването на исканата информация. Същото е застъпено и в обжалваното решение. Доколкото съществува трайна практика по въпроса, то по него не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.