Определение № 4256 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 314/19.12.2022 г. по гр.д. № 213/2022 г. в частта, с която Окръжен съд – Шумен, изменяйки първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на Ц. И. Ц. срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата над 2 500 лв. до сумата 18 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП от 30.06.2020 г., като е определил отговорността на страните за разноските по делото. Решението се обжалва от Ц. Ц. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния въпрос: Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на това обезщетение? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с т. 11 ППлВС № 4/1968 г. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) и необоснованост – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и пр. 3 ГПК. Претендира разноските по делото. От ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ не е постъпил писмен отговор. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че на 30.06.2020 г. след 16.30 ч. ищецът управлява л.а. „Пежо 607“ с рег. [рег.номер на МПС]. Излиза от бензиностанция до[жк]на изхода на [населено място] и след няколко метра се пристроява в лявата лента на пътното платно и намалява скоростта до минимум, за да направи обратен завой и да се върне в града. В този момент е ударен отзад от л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от В. С. Г.. Извършеното от водача В. Г. е в нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Той не се е движил на такова разстояние от движещия се пред него лек автомобил, за да може да избегне удара, когато последният спира, и го блъска в задната дясна част. Вината за ПТП е негова, а за причинените неимуществени вреди на Ц. Ц. отговаря ответникът като застраховател по задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). За да определи обезщетението в размера от 2 500 лв., който въззивният съд е приел за справедлив, мотивите са свързани с механизма на ПТП, възрастта на ищеца, 70-годишен към онзи момент, това, че непосредствено след инцидента не са били констатирани видими травми, но ищецът се е уплашил от внезапния удар. Вдигнал е високо кръвно. От съприкосновението при внезапния удар на главата, шията и гърба на ищеца с облегалката на шофьорската седалка и предпазната облегалка зад тила, ищецът е изпитвал мускулни и невропатни болки с лек към умерен в началото интензитет, преминали за около месец. Вратът го болял. Като се прибрал в дома си, започнал да повръща. Вследствие травматичното засягане на шийните нервни коренчета от удара и при наличните дегенаративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб, които са с голяма давност, ищецът изпитва слабост и изтръпване на дясната ръка. Към момента на освидетелстването от вещото лице ищецът той е, но емоционалното му състояние продължава да е нестабилно. Въпреки медикаментозното лечение, се появяват чести ретроспекции за преживяното от негативните мисли по време и непосредствено след ПТП. Това поддържа страховете му и го прави личностно дебалансиран да се справя функционално.. Липсва му мотивация за активна дейност. У него често се завръща натрапчивия механизъм на преживения стрес и страх по време и след ПТП. Това му създава чувство на безпокойство и тревожност. Фиксира се в мислите си към инцидента. Вегетативната му нервна система е слаба, проявяват се сърцебиене, лесно изпотяване, главоболие и разстройство на съня. Констатирана е липса на психичен капацитет да се справи и да компенсира напълно негативните си преживявания към ситуацията на ПТП, в което е участвал, въпреки посещенията при клиничен психолог, психиатър и невролог. Продължава да изпитва болки във врата и лявата му ръка изтръпва при определени движения. Престанал да спортува. Дистанцира се от контакти. Започнал да изпитва страх от шофиране и отказвал да управлява лекия автомобил. Поради това преустановил честите посещения при дъщеря си, студентка в София. Изолирал се. Негово предпочитание станала земеделската работа в уединение, в която се предпазвал от физически натоварвания поради страха си от болките във врата и изтръпването на лявата ръка. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос е обуславящ, а начинът, по който е решен, противоречи на т. 11 от ППлВС № 4/1968 г. Актът на нормативно тълкуване на ВС е със запазено действие, доколкото обезщетението за неимуществени вреди и сега съдът определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД), а застрахователят по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ отговаря за тези вреди, така както виновния за ПТП водач/делинквента. Налице са общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът