Определение № 60328 от 05.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1764/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл.чл. 121 и 118, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 15142 от 29.ІV.2021 г. на застрахователното акционерно дружество „Армеец“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез негов юрисконсулт против онази част от въззивното определение № 2411 на Варненския ОС, ГК, 1-и с-в, от 8.VІІ.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 1533/2021 г., с която е била оставена без уважение частна жалба на този застраховател срещу първоинстанционното протоколно определение от о.с.з, проведено на 9.ІV.2021 г. по гр. дело № 11385/2020 г. на РС-Варна: за прекратяване на делото и изпращането му, съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК, по компетентност на ОС-Варна след допуснато по реда на чл. 214 ГПК увеличение на предявения като частичен осъдителен иск от 1 000 лв. – на 31 002.47 лева. Оплакванията на застрахователя настоящ частeн касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение при допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това ЗАД „Армеец“-София претендира отменяването му и връщане на делото на РС-Варна със задължителното указание „да отмени хода на делото и да го насрочи за разглеждане в първо открито съдебно заседание“. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба застрахователното дружество неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че – „предвид липсата на съдебна практика“ - с атакуваното въззивно определение ОС-Варна се произнесъл по следния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и и за развитието на правото: „Законосъобразни ли са извършените в открито съдебно заседание процесуални действия, обективирани в атакуваното определение по чл. 118, ал. 2 ГПК, при наличието на висящ спор относно местната компетентност на съда /незавършена процедура по чл. 274 ГПК/?“ По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация А. Д. Д. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пнред ОС-Варна, настоящата частна касационна жалба на ЗАД „Армеец“-София /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: При потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт във връзка с функционалната подсъдност на спора въззивната инстанция надлежно е съобразила легалната дефиниция на понятието „потребител“, дадена в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, приемайки, че щом ищецът А. Д. Д. от [населено място] има качеството на такъв, явявайки се ползвал на услугите на ЗАД „Армеец“-София, вкл. и по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ, като страна по сключен с последния договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил, той разполага с правото на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК. В тази връзка зачетено е било от съ състава на ОС-Варна разяснението, дадено със задължителната за съдилищата в Републиката постановка по т. 9, б. „в“ на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., според която: „Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което с което е оставен без уважение отводът за неподсъдност не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК“. Ключов за изхода на конкретното дело е решаващият извод на ОС-Варна, че „ след стабилизиране на местната подсъдност с разрешението, дадено от него“, компетентен да разгледа спора след допуснатото увеличение на размера на осъдителния иск срещу застрахователя по чл. 405, ал. 1 КЗ се явява по-горния по степен съд на първоначално сезирания. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На тази плоскост на се констатира в процесния случай въззивният съд да се произнесъл по формулирания от частния касатор правен въпрос /като значим за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/, щом като няма „незавършена процедура по чл. 274 ГПК“, респ. – „наличие на висящ спор относно местната компетентност на съда“. Отделно от това погрешното отъждествяване от застрахователя настоящ частен касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение