Определение № 2 от 09.03.2022 г. на ВКС по д. № 25/2021 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Борисова ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова Владимир Йорданов Димитър Димитров Светослав Славов разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 25 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд – Русе по въпроса: кой съд е компетентен да разгледа исковата молба, подадена от Е. Г. Н. срещу Българска народна банка за заплащане на сумата 8 627.96 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди във формата на лихва за забавено плащане върху сумата 100 000 евро, представляваща гарантиран размер на вложенията на ищеца в КТБ, за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г.,. Исковата молба е предявена пред Административен съд – Русе (АСР), по нея е образувано адм.д. № 476 /2017 г., по което с определение № 24 /15.03.2019 г. АСР е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане по подсъдност на съответния общ съд. Административният съд е приел, че искът е основан на твърдения за бездействие на Българска народна банка (нататък и БНБ) да изпълни задълженията си по чл.1, §3, т.1 от Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, приложима с директен ефект като право на ЕС в областта на изплащане на гарантирани депозити. Съгласно чл.79, ал.9 ЗКИ БНБ и нейните органи и оправомощени лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако не са действали умишлено, поради което приема, че регламентацията на отговорността на БНБ е в противоречие с обективната, безвиновна отговорност на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за вреди, причинени от административни органи при и по повод изпълнение на административна дейност. Доколкото ще се изследва въпросът за вината, то отговорността е по чл.45 ЗЗД, която се реализира по реда на общия гражданскоправен път за вреди от непозволено увреждане. Софийският районен съд (нататък и СРС), на когото дело е изпратено по подсъдност, с определение № 20217437 /30.11.2021 г. по гр.д. № 53759 /2019 г. е повдигнал спор за подсъдност. СРС след уточнение на исковата молба е приел, че не е компетентен да се произнесе по спора, тъй като делото е подсъдно на административен съд поради следното: Искът е по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В т.2 от ТП № 2 /19.05.2015 г. по т.д. № 2 /2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС е прието, че по искове за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната властq разграничителният критерий за приложимия правен ред – ЗОДОВ или чл.45 – 49 ЗЗД, е не видът на незаконосъобразния акт, а дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато тази дейност има административен характер, т.е. отношенията са властнически, искът се квалифицира по чл.1, ал.1 ЗОДОВ и според правилото на ал.2 подлежи на разглеждане по реда на АПК, предпоставящо компетентност на административните съдилища. БНБ е централната банка на Р. България, на която с чл.2, ал.6 ЗБНБ е възложено регулирането и надзора върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане на стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. При тази своя дейност банката (БНБ) осъществява свои властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на търговските банки, поради което тази дейност е административна по своя характер и банката (БНБ) е административен орган по смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК. Следователно БНБ е компетентният административен орган, който е длъжен да изпълни задължението по чл.10, ал.1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. да установи неналичен депозит чл.1, т.3, б. i от Директивата и да осигури своевременно изплащане на гарантираните депозити. С редица определения петчленен състав на ВКС и ВАС е имал възможност да се произнесе по идентични казуси, че претенцията за вреди от евентуалното забавено изпълнение на това задължение на БНБ е от подведомствеността на административния съд (в този смисъл определения на петчленни състави на ВКС и ВАС по гр.д. на ВКС: № 39 /2017 г., 5-чл. с-в.; по гр.д. № 10 /2019 г. г., 5-чл. с-в.; по гр.д. № 8 /2017 г., 5-чл. с-в.; по гр.д. № 69 /2018 г., 5-чл. с-в.; по гр.д. № 75 /2018 г., 5-чл. с-в.; по гр.д. № 33 /2020 г., 5-чл. с-в.; по гр.д. № 1 /2020 г., 5-чл. с-в. и по гр.д. № 19 /2019 г., 5-чл. с-в.). СРС се е позовал и на разпоредбата на чл.203, ал.1 АПК и на чл.79, ал.9 ЗКИ, за която приема, че не въвежда специална подведомственост на спора, различна от общата (в този смисъл определения по гр.д. № 13 /2016 г., 5-чл. с-в., № 15 /2017 г., 5-чл. с-в. и № 29 /2017 г., 5-чл. с-в.). Настоящият смесен петчленен състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа исковата молба на Е. Г. Н. срещу Българска народна банка за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 8 627.96 лева, е Административен съд – Русе, пред който искът е предявен, по изложените от състава на СРС съображения. Фактическите констатации на СРС за основанието на иска са обосновани – искът е срещу държавата за обезщетяване на вреди от нарушение от БНБ на правото на Европейския съюз. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на неизпълнение от БНБ на Директива №.94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ищецът е претърпял имуществени вреди в размер 8 627.96 лева от забавено плащане на гарантирани вземания, представляващи натрупаната лихва върху главницата от 196 000 лева, за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г.. Съгласно разясненията, дадени в т.2 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2 /2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, разграничителният критерий за приложимия правен ред – ЗОДОВ или чл. 45-49 ЗЗД при претенция за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт, е основният характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато последните са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, компетентни да разгледат претенцията са административните съдилища. По силата на разпоредбите на чл.2, ал.6 ЗБНБ и чл.79, ал.1 ЗКИ Българската народна банка е оправомощена с изключителната компетентност по упражняване на надзор върху дейността на банките и кредитните институции, като част от действащата надзорна система в Р. България по смисъла на чл.4, § 1, т.40 от Регламент (ЕС) № 575 /2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. Целта от осъществяване на тези функции на централната банка на национално ниво е поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. При тази своя дейност БНБ упражнява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на търговските банки, поради което тази дейност на централната банка е административна по своя характер и банката е административен орган по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на АПК. Следователно Българската народна банка е компетентният административен орган, който е длъжен да изпълни задължението по чл.10, ал.1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 г. да установи неналичен депозит чл.1, т.3, б. „i“ от Директивата и да осигури своевременно изплащане на гарантираните депозити. Затова претенцията за вреди от евентуалното забавено изпълнение на това задължение на БНБ е от подведомствеността на административния съд. В този смисъл е и допълнението в чл.203, ал.1 от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г. в сила от 01.01.2019 г., изм. ДВ, бр.94 /2019 г.), според което исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи, се разглеждат по реда на тази глава. Разпоредбата влиза в сила от 01.01.2019 г. и като процесуална норма се прилага спрямо заварените и неприключили процесуални правоотношения, какъвто е настоящият случай. Разпоредбата на чл.79, ал.9 от ЗКИ, според която при упражняване на надзорните си функции БНБ отговаря само за вреди, причинени от умишлени действия на нейни органи, не въвежда специална подведомственост на спора, различна от общата. Тя касае основателността на претенцията, поради което нейната приложимост следва да се преценява едва при постановяване на решението по съществото на спора. В заключение, предвид обсъдената нормативна уредба, компетентен да разгледа предявения от Е. Г. Н. срещу Българска народна банка иск, е първоначално сезираният Административен съд – Русе. Въз основа на изложеното, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,