Определение № 930 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 430/2010 г.
ВКС25.10.2010 г.
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1903 от 20.11.2009 г. по гр. д. № 2309/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Указва на касаторите Е. Р. Т. и В. Ц. П. в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 1903 от 20.11.2009 г. по гр. д. № 2309/2009 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 281 от 20.07.2009 г. по гр. д. № 558/2008 г. на Карловския районен съд, с което са отхвърлени предявени от Г. Р. Р., Е. Р. Т., В. Г. Р., В. Ц. П. и Г. Ц. Ц. срещу Общината гр. К. искове за признаване на установено правото на собственост върху овощна градина с площ 1 дка с кадастрален № 27, находяща се в местността “Беш бунар” в землището на гр. К., при посочени съседи. Срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба от ищците Е. Р. Т. и В. Ц. П. чрез адвокат А. Г. Г.. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Ответникът по касация Общината гр. К. не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване са налице по следните съображения: Въззивният съд приел, че ищците не са се възползували от правото си да претендират възстановяване правото им на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имота - овощна градина, закупен от наследодателя им с продавателен акт от 05.12.1909 г., и владян от него и впоследствие от наследниците му, въпреки събраните по делото доказателства, че те никога не са губели владението върху вещта. Определящ изхода на спора е поставеният от касаторите материалноправен въпрос за приложението на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ: дали предвиденият в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ режим за възстановяване на земеделска земя следва да се прилага и по отношение на недвижими имоти като спорния по делото - овощна градина, ако те не са били обобществени, съответно не са били реално включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други селскостопански организации. Доколкото касаторите се позовават на ТР № 1 от 1997 г., и предвид задължителната практика на Върховния касационен съд по сходни спорове - вж. напр. решение № 380 от 04.08.2010 по гр. д. № 110/2009 г. на ВКС, I-во г. о., то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Процесуалноправният въпрос за разпределението на доказателствената тежест и необходимостта от доказване на отрицателни факти, какъвто според въззивния съд е твърдението на ищците, че никога не са били лишавани от правото на собственост, е свързан с правилността на обжалваното решение и ще бъде обсъден при разглеждане на касационната жалба по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.