Определение № 50729 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4632/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу решение № 341/ от 26.07.2021г. по в.гр.д. № 94 /2021 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от А. К. Й. срещу „Електроразпределение Север“ АД иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищцата няма задължение за сумата от 7647, 29 лева, представляваща цена на коригирано количество електрическа енергия за периода 14.08.2015г.-09.09.2020г. по фактура № [ЕГН]/18.09.2020г., издадена по партида с клиентски номер [ЕГН], за обект № [ЕГН], находящ се в гр.В. Т., [улица], вх.В, ет.2, ап.3. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставя следните въпроси: 1/ „Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото?“; 2/ „Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване?“; 3./ „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“; 4/ „Когато за отделен факт липсват преки доказателства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил?“; 5/ „Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съответства на друг - установен по делото факт?“; 6/ „ Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър?“; 7/ „Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това ?“ За въпросите от първи до пети включително се сочи допълнителното селективно основание на чл.280, ал.1 т.1 ГПК, а за шестия и седмия въпрос – това на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Насрещната страна по жалбата – ищецът А. К. Й. оспорва основателността на доводите по касационната жалба. Настоящият състав, при преценка основанията за допускане решението до касационно обжалване, съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, при непроменена от установената пред първата инстанция фактическа обстановка, е споделил правните изводи за основателност на предявения иск поради недоказаност на разпределения в тежест на ответника факт, че служебно начисленото количество електроенергия по партидата на ищеца е било реално потребено.Този извод е обусловен от приетото, че по делото не е установено какви са били показанията на скритите регистри на електромера при монтажа му и че е невъзможно да се установи началният момент, от който е започнало натрупване на неотчетената електроенергия по съответната тарифа. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси от трети до пети включително, касаещи възможността пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства, са обуславящи, доколкото такава с обжалваното решение по същество е отречена, поради което и искът – уважен. Тези обуславящи въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с постановени в производства по чл.290 ГПК решения на ВКС - решение № 226 /12.07.2011 г. по гр.д. № 921 /2010 г. на ІV г.о.; решение № 61 /01.03.2016 г. по гр.д. № 4578 /2015 г. на ІV г.о.; решение № 80 /03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 /2017 г. на ІV г.о.; решение № 75/13.04.2021г. по гр.д.№ 2206/23020г. на ІV г.о., с които е прието, че липсата на съмнение относно осъществяването на даден релевантен за спора факт или обстоятелство може да бъде изведена и единствено от косвени доказателства, стига те да са достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да създадат сигурност, при съобразяване с научните, опитните и логическите правила, че фактът наистина се е осъществил. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът дължи държавна такса за касационното обжалване в размер на 152,95 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,