Определение № 498 от 14.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2100/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл.396 ал.2 предл.последно от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на““АЙ ВИ СЕЙЛИНГС“ООД ЕИК[ЕИК] срещу определение №446/ 27.08.2020 г. по в.ч.т.д. №415/20 на АС-Варна, с което е отменено първоинстанционното определение№1802 от 04.08.2020 г. на ОС-Варна по т.д. №937/20 и вместо него е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на предявения от страна на „ [улица]“ЕООД по реда на чл.422 ал.1 ГПК, след издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, установителен иск за сумата от 47 029,92 лева –стойност на извършени СМР, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, подробно описан в обжалваното определение, собственост на ответника. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Като основания за допускане на касационно обжалване се навеждат три въпроса, на които, според касатора, ВКС следва да отговори като допусне касация в хипотезата на чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Ответната страна в писмен отговор счита, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.2 във връзка с чл.396 ал.2, предложение второ от ГПК. За да уважи молбата за допускане на обезпечение, съдът се е позовал на изложените в нея обстоятелства, подкрепени със съответните писмени доказателства за това, че предявеният, по реда на чл.422 ал.1 ГПК, след издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, установителен иск за сумата от 47 029,92 лева –стойност на извършени СМР, иск е вероятно основателен, доколкото ответното дружество е приело съответните СМР с двустранно подписани протоколи за това и е потвърдило писмено своите задължения към ищеца-изпълнител. Обезпечителна нужда е налице, доколкото,въпреки че така предявеният иск е установителен, с него се цели влизане в сила на издадената заповед по чл.410 ГПК и издаване въз основа на нея на изпълнителен лист, поради което, по своя правен резултат, искът следва да се приравни на осъдителен. Доколкото искът е за установяване на парично задължение, то налице е и обезпечителна нужда от запазване имуществото на длъжника, посредством налагане на възбрана върху негов недвижим имот. В изложение на основанията за допускане до касация се сочат три въпроса, които, според подалата ЧКЖ страна, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Тези въпроси се свеждат до: трансформира ли се заповедното производство по издаване на заповед по чл.410 ГПК в исково такова, приравнен ли е установителният иск по чл. 422 ал.1 ГПК на осъдителен и налице ли е обезпечителна нужда на ищеца по такъв иск;. Настоящият състав на Второ т.о. на ВКС намира, че отговорите на така формулираните въпроси не биха довели до резултат по спора, който да се различава от този в обжалваното въззивно определение по следните съображения: Обезпечението е допуснато в исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК и е абсолютно без значение, дали заповедното производство се „трансформира“ в исково. Без значение е и дали искът е установителен или осъдителен, доколкото законодателят изрично е предвидил, че обезпечение се допуска по всички видове искове-чл.389 ал.2 ГПК, при положение,че са налице предпоставките по чл.391 ал.1 ГПК. По отношение на обезпечителната нужда, то наличието на последната, съдът преценява за всеки случай конкретно, поради което и този въпрос е по правилността на определението, а не по допускане на касационно обжалване. Ето защо така формулираните въпроси не се явяват обуславящи изхода по настоящия процесуален спор. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК за допускане до касация, поради което