Определение № 4105 от 16.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3942/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез гл. инспектор П. О., против въззивно решение № 127 от 22.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 213 по описа за 2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 86/26.03.2024г. по гр.д. № 710/2022г. на ОС – Добрич и е отхвърлен предявеният от Комисията против И. И. А. иск с правно основание чл. 153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 6 500 лева, съставляващо л.а. „*“ с рег. № * и л.а. „*“ с рег. № *.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие със закона и необоснованост.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Как следва да се определи размерът на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, а именно „онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период“, или като превишение в имуществената сфера като сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период?

2. Представляват ли разход сумите, вложени в придобиване на движими вещи и недвижими имоти, неналични в патримониума на проверявания в края на периода и следва ли да се отразят в анализа като разход?

По поставените въпроси се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По втория въпрос се сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се твърди противоречие с ТР № 4 по тълк.д. №4/2021 г. на ВКС, ОСГК.

Ответникът по касационната жалба И. И. А. в писмен отговор по чл. 287 ГПК взема становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

По делото се установява, че по повод постъпило уведомление от РП-Добрич от 30.03.2021 г. за повдигнати по ДП № 714/2019г. обвинения срещу И. И. А. за извършено от него престъпление по чл.231а, ал.2, т.1 и т.2 НК /принуда, придружена със заплаха за убийство и причиняване на лека телесна повреда/ с Протокол от 01.04.2021г. Комисията е образувала проверка по чл.107 ЗОНПИ. Периодът на проверката е 01.04.2011г. – 01.04.2021г., съответен и на предвидения 10-годишен период по смисъла на чл. 112, ал.3 ЗОНПИ, а престъплението, за което е повдигнатото обвинение, попада в приложното поле на чл.108, ал.1, т.11 ЗОНПИ. В хода на същата е извършено обследване на имущественото състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/ както на проверявания И. А., така и на съжителстващата с него К. Д., общите им малолетни деца, както и контролирани от него търговски дружества. Въз основа на изготвения при проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение № 2813/20.07.2022г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Основните спорни въпроси пред въззивната инстанция са били относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от ответника имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на проверявания период да е на стойност над 150 000 лв., как следва да бъде направен изводът за несъответствие и в частност дали следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период. Съдът е приел, че отговорът на въпроса как следва да бъде направен изводът за несъответствие се извежда от задължителните постановки на ТР № 4 по тълк. д. № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК и разпоредбите на § 1, т. 3 вр. § 1, т. 2, т. 4 и т. 9 от ДР на ЗОНПИ. Според посочения тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. По тези съображения придобитото, но отчуждено имущество, както и преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не следва да участват при формиране на извода за несъответствие, т. е. при формирането стойността на нетния доход, включвайки ги като направен разход, и в съпоставката му с наличното към края на периода имущество.

Съдът е отхвърлил доводите във въззивната жалба, че стойността на наличното в края на периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от 150 000 лв. Посочил е, че в съдебната практика, както и в цитираното тълкувателно решение, непротиворечиво се приема, че при преценката за това налице ли е несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период, е налице превишение в размер над 150 000 лв., то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В случаите, когато в края на проверявания период имуществото не се е увеличило, или е налице съответното му намаляване, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Съдът е приел, че само когато превишението на наличното в края на периода имущество спрямо притежаваното такова в началото на проверявания период е над 150 000 лв., може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на § 1, т. 3, доколкото по см. на § 1, т. 8 вр. т. 2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониумът на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение, нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото. Макар законът да не поставя ограничение относно стойността на отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и по-ниска от 150 000 лв., това не дерогира изискването придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на общо стойност над 150 000 лв., за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствие.

С оглед изложеното и въз основа на ангажираните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че в началото на проверявания период А. и съжителстващата с него К. Д. са притежавали имущество на обща стойност 124.99 лв., включващо сумата от 14.99 лв., налична по банкова сметка в „П.И.Б.“ АД с титуляр К. Д. и стойността на дружествените дялове на И. А. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Ч.“ ЕООД /100 лева/ и „З.К.А.“ ЕООД /10 лева/. През проверявания период А. е придобил по възмезден начин недвижими имоти и МПС, от които налични в края на поверявания период са само процесните два леки автомобила - лек автомобил, марка „*", модел *, с peг. № *, закупен с договор от 08.01.2013г. и лек автомобил, марка „*", модел „*", с peг. № *, придобит по договор от 18.09.2016г. Не е спорно, че пазарната стойност на тези два леки автомобила към датата на придобиването им е посочената такава от КОНПИ – 12 000 лева за л.а. * * и 4 500 лева за л.а. * *. С оглед на това и на основание чл.148 ЗОНПИ тези оценки са взети предвид при определяне стойността на притежаваното от А. имущество. Според съда от доказателствения материал по делото – извлечения от банкови сметки и заключението на ССЕ, се установява, че в края на проверявания период в имуществото на А. и К. Д. се включват и налични суми по банкови сметки на последната в общ размер на 1 287,01 лева, от които 23.90 лева по разплащателна сметка в „П.И.Б.“ АД и 1 263,11 лева – равностойност по еврова сметка в „Ю.Б.“ АД. Предвид изложеното е направен извод, че към края на проверявания период имуществото на ответника и съжителстващата с него К. Д. се е увеличило със 17 772,02 лева /стойността на притежаваното в края на периода - 17 897,01 лева, съответни на сбора от придобивната стойност на двата л.а., наличните дружествени дялове и суми по банковите сметки, минус стойността на имуществото в началото на периода – 124,99 лева/. Това превишение, респ. стойността на наличното в края на периода, са под изискуемите се 150 000 лв. Според съда този извод е достатъчен да се приеме, че не е налице значително несъответствие по см. на чл. 107, ал. 2 вр. § 1, т. 3 от ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество – няма как имущество, което е на стойност под 150 000 лв., да превишава с толкова реализирания нетен доход, още повече, че в случая е отрицателна величина, предвид вече посоченото значение на дохода като имуществено благо. Затова искът е приет за неоснователен и въззивното решение е потвърдено.

При тези мотиви на въззивния съд не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване по поставените въпроси.

По първия въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В практиката на ВКС (ТР № 4 по тълк.д. №4/2021 г. на ВКС, ОСГК, решение № 50130/2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др.) е изяснено, че т. нар. „значително несъответствие“, дефинирано в §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период, както вече се посочи по-горе. Размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход/ който за целите на закона може да е само положителна или нулева, но не и отрицателна величина/ следва да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, а не по отделни години. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Никъде в решаващите си мотиви въззивният съд не е приел нещо различно от изложеното. Затова и въпросът не обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

По втория въпрос е необходимо да се посочи, че в приетата по делото съдебно-икономическа експертиза фигурират като разход сумите, вложени в придобиване на движими вещи и недвижими имоти, неналични в края на проверявания период. Същите са взети предвид при изчисляване на нетния доход и имуществото на ответника, а изводите на вещото лице са съобразени от въззивния съд. Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на предявения иск са, че само когато превишението на наличното в края на периода имущество спрямо притежаваното такова в началото на проверявания период е над 150 000 лв., може да се стигне до изчисление, при което да се установи значително несъответствие – а в случая стойността на самото имущество, придобито, както и налично в края на периода, е под 150 000 лв. Поради изложеното отговорът на поставения въпрос няма да се отрази на изхода на делото и липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Този порок е обоснован с твърденията на касатора за неправилно тълкуване на легални дефиниции, дадени в ЗОНПИ, и погрешно определяне на наличието или липсата на „значително несъответствие“. При проверка се установява, че от съдържанието на мотивите на решението не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, или определението да е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. В цитираното по-горе тълкувателното решение е ясно посочено, че за наличието на „значително несъответствие“ е необходимо стойността на имуществото, без да се отчитат разходите, да превишава с най-малко 150 000 лв. общата cтoйнocт на нетния доход за проверявания период. Следователно, както е възприето и в редица решения на ВКС, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие, дефинирано в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ (в този смисъл решение № 50116/2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 50130/2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ВКС, IV г. о.). Както се посочи, в този смисъл е и в постановеното въззивно решение.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество следва да заплати на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ по сметка на Върховен касационен съд сумата от 30 лв. – държавна такса за касационното производство.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,