Определение № 82 от 03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 162/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЕТ „Шанс-М. Б.“ срещу разпореждане № 431 от 13.09.2022 г., постановено по в. гр. д. № 235/2022 г. на Окръжен съд Плевен, с което е върната касационна жалба на М. Б., действащ като ЕТ „Шанс-М. Б.“, срещу въззивно решение № 224/27.05.2022 г. по в. гр. д. № 235/2022 г., постановено от същия съдебен състав. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. I ГПК, съответно преценен праг за касационно обжалване от 5 000 лв., а не от 20 000 лв. Отделно окръжният съд е следвало да изпрати жалбата на ВКС за преценка на нейната допустимост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Установява се от материалите по делото, че Районен съд Плевен е разгледал спор между ЕТ „Шанс – М. Б.“ и „ТАЙРЕКО“ ООД по повод дължимостта на сума в размер 20 000 лв., представляваща неустойка по договор за спогодба, с който договор страните след взаимни отстъпки са уредили спор относно дължимост на възнаграждения по извършени превозни услуги. С обжалваното в настоящото производство разпореждане Окръжен съд Плевен в качеството му на въззивен съд е върнал подадена от едноличния търговец касационна жалба срещу постановеното по в. гр. д. № 235/2022 г. решение № 224/27.05.2022 г. при преценка, че спорът е търговски, а цената на иска е под прага, определен с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК – 20 000 лв. Постановеният от въззивния съд акт е правилен. Въззивната инстанция е приложила правилно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК доколкото въззивното решение е постановено по иск с цена в размер на 20 000 лв. и за разрешаване на спор, който произтича от правоотношение, възникнало по повод търговски сделки по смисъла на чл. 1, т. 5 ТЗ, поради което следва да се приложи прагът за касационно обжалване от 20 000 лв. и да се приеме, че въззивното решение по в. гр. д. № 235/2022 г. не подлежи на обжалване пред настоящата инстанция. Въззивната инстанция е процедирала правилно и в изпълнение на задължението си по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС