Определение № 211 от 10.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3176/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адвокат И. Р., срещу решение № 86 от 11.04.2013 г. по в.т.д. № 1/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 273 от 05.11.2012 г. по т.д. № 174/2012 г. на Окръжен съд – Русе. С първоинстанционния съдебен акт [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сума в размер на 178 837.57 лева, представляваща стойността на доставен хардуер и апаратура по договор от 16.12.2011 г. и цена на допълнително доставено оборудване, ведно със законната лихва от предявяване на иска и разноски по делото в размер на 11 545 лева. В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на въззивния съдебен акт поради потвърждаване на решение, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, както и доводи за неправилност на предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания. По съображения в жалбата се иска обезсилване на решението, или евентуално неговата отмяна, с присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал наличието на основание за допускане на обжалването по въпроси, свързани с: правомощията на въззивния съд при непълен или неточен доклад на първата инстанция във връзка с правната квалификация на спорното право и разпределението на доказателствената тежест по отношение на твърдяни релевантни факти относно неизпълнени задължения от страна на изпълнителя и последиците при липса на дадени от съда указания на страните за подлежащите на доказване факти; доказателствената сила на незаверени преписи от сертификати и декларации за съответствие, непреведени на български език; изключването от доказателствата по делото на приети, с участието на страните, писмени доказателства, по отношение на които се е оказало впоследствие, че не се намират по делото; изпълнението само на етап от единна и комплексна престация, когато спецификата на предмета на договора, уговорен като неделим, предполага изпълнение на множество задължения; тълкуването на волята на страните съобразно законовите критерии по чл.20 ЗЗД както и дали е допустимо по договор с предмет доставка на апаратура за система на управление и инженеринг на система за управление на горивни уредби за гориво природен газ, да бъде осъден възложителят да изпълни част от дължимата парична престация въпреки неизпълнение на целта на договора – немонтиране на доставеното и непревеждането му в годно за експлоатация състояние. Както по процесуалноправните, така и по материалноправните въпроси касаторът поддържа допълнителните основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложената към жалбата практика. Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Росица К., оспорва искането за достъп до касация, а по същество поддържа неоснователност на жалбата, с искане за потвърждаване на въззивното решение, с присъждане на разноски. Подробни съображения са развити в писмен отговор, заедно с отделно становище по основанията за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след цялостна преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че между страните е сключен валиден договор от 16.12.2011 г. с предмет доставка на апаратура за система за управление и инженеринг на система за управление на горивни уредби за гориво природен газ за котли ст.№7 и ст. № 8 в [фирма], като предмет на делото е договора в частта относно доставката на апаратура за система на управление, при очертан обем на задължението на ищеца в представената с исковата молба количествено-стойностна сметка /независимо от липсата на техническо задание и проект – приложение № 1 към договора/, по който договор ищецът е доказал изпълнение на поетите задължения в пълен обем и приемането на доставките за котел ст.№ 7 и ст. № 8 без възражения от страна на ответника – възложител по договора. Спорното материално право е квалифицирано от въззивния съд по чл.258 и сл. ЗЗД За неоснователни са приети доводите на ответника във връзка с представените сертификати, непреведени на български език, както и доводите във връзка с неправилно разпределена доказателствена тежест относно определянето на обема на задълженията на ищеца- изпълнител по договора, при констатирана / чрез поправка на съдебен протокол от 12.10.2012 г./ липса на Приложение № 1 към договора, първоначално прието като доказателство. Въззивният съд е отхвърлил възражението за прихващане с претендирана договорна неустойка в размер на 155 460.02 лв. по съображения, че ответникът е неизправна страна по договора, а от друга страна, че не е допусната забава от страна на изпълнителя при доставките на апаратура. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос, свързан с правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада по делото, когато докладът на първоинстанционния съд е непълен или неточен. Този въпрос попада в приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като първата инстанция се е произнесла по главен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, каквато правна квалификация е дадена и в доклада по чл.375, ал.1, във вр. с чл.374, ал.2 и във вр. с чл.146 ГПК и съобразно тази квалификация е разпределена и тежестта на доказване в процеса. В постановеното от Апелативен съд – В.Т. решение претендираното от ищеца право е квалифицирано по чл.258 и сл. ЗЗД, при липса на извършени процесуални действия, изразяващи се в даване на указания на страните относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест и конкретни указания към страните за необходимостта да ангажират съответни доказателства. В този смисъл въззивният съд не е съобразил задължителната практика на ВКС, цитирана от касатора. С оглед на обстоятелството, че към настоящия момент вече е постановено ТР №1/ 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.2 от което са дадени задължителни за съдилищата указания по приложение на процесуалния закон, поддържаното допълнително основание за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК следва да се преценява с оглед на Тълкувателното решение, в отклонение от което са процесуалните действия на въззивния съд. Всички останали правни въпроси са относими към правилността на атакувания съдебен акт, която не подлежи на преценка в производството по селекция на касационните жалби. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение