Определение № 86 от 09.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 323/2017 г.

Производството е по реда на чл. 303 ГПК. Образувано е по молба на Й. И. Ц. за отмяна на решение № 52/26.02.2016 г., постановено по гр.д. № 5931/2015 г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение. Молителят обосновава молбата с доказателства, „касаещи чл. 325, т. 3 КТ, чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 344, ал. 3 КТ“. След поредица указания по чл. 306, ал. 1 ГПК, Й. Ц. е изяснил, че има предвид доказателствата, представени от него по гр.д. № 5931/2015 г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение с молба вх. № 1839/18.02.2016 г. Касае се за трудов договор от 04.01.2000 г., заповед за прекратяване на трудовия договор с Ц. от 30.11.2000 г. и болничен лист от 30.11.2000 г., които са известни на страната още при подаване на исковата молба по чл. 344, ал. 1 КТ. Молбата за отмяна е недопустима – по съдържание е искане за разглеждане на материалноправния спор и уважаване на исковете, предявени от Ц., а и е просрочена – подадена е на 01.06.2016 г., което е много след тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, което обуславя извод за нейната недопустимост. Молителят се основава на трудовия си договор с противната страна, на заповедта за уволнение и на болничния лист в подкрепа на твърденията си, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са основателни. Редовните инстанции по делото изобщо не са разрешили материалноправния спор, защото исковете са отхвърлени като погасени по давност. Страната е продължила да подава молби за отмяна на влязлото в сила решение и на последващите решения, постановени от ВКС по чл. 303 ГПК. В случая се позовава на съществуващи по делото документи, смята, че те доказват основателността на исковете му по чл. 344, ал. 1 КТ, поради което иска отмяна на решение на ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. В заключение молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. Мотивиран от изложеното, съдебният състав