Определение № 5532 от 29.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4268/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.3707/15.03.24 по ч.г.д.№.1943/24 на СГС е потвърдено определение от 1.11.23 по г.д.№.51957/20 на СРС, 45, с което постановеното по делото решение от 5.07.22 е изменено в частта за разноските - чрез намалянето им от общо 3714лв. /914лв. ДТ и 2800лв. адвокатски хонорар/ на 2472,23лв. /914лв.+1558,23лв. адвокатски хонорар/. Постъпила е частна касационна жалба от Й. К. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна Г. К. К. оспорва жалбата. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че са налице предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК за намаляне на платеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Своевременно - в последното съдебно заседание - е било релевирано възражение по разноските, като доводът, че то не е равносилно на такова за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, е намерен за неоснователен. Възражението е направено общо и съдът дължи проверка на всички релевантни факти - направено ли е искане за присъждане на разноски, налице ли са доказателства за реално им извършване, прекомерно ли е адвокатското възнаграждение. Намерено е, че, при дължима проверка за прекомерност, районният съд правилно е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и вида на извършените процесуални действия договореното и платено адвокатско възнаграждение 2800лв. е прекомерно спрямо минимума по чл.7 ал.2 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1215,50лв./ и го е намалил до 1558,23лв. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроса „Допустимо ли е при направено бланкетно възражение по отношение на разноските в съдебното производство съдът служебно да се произнесе по въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение без да е изрично направено такова възражение /в разрез с разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК/?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице. Въпросът така, както е зададен, не съответства на фактите по делото и приетото от съда. Съдът не е приемал, че е допустимо служебно-без възражение, да извършва преценка дали адвокатското възнаграждение е прекомерно. Това, което е приел, е, че са налице предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК, тъй като своевременно – в последното съдебно заседание, е било релевирано възражение по разноските, същото е общо-т.е. такова по всички аспекти на разноските, вкл. прекомерност, и по него се дължи произнасяне. Предвид изложеното въпросът е неотносим, не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и съответно не е налице твърдяната хипотеза на разпоредбата. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,